Бев Малоун
Завръщам се в твоите обятия (2)

II

Вечерта се бе спуснала над Сентралиа, когато Ан най-сетне отвори вратата на стаята си. Събу прашните си сандали и решително тръгна към телефона. Отпусна се върху мекото легло и бързо избра номера на централата.

— Свържете ме с доктор Дерек Максуел, моля! — Ръката й леко трепереше. Докато чакаше обаждането, смелостта й почти я напусна. Но споменът за безпардонните забележки и високомерното му държание отново й върна куража.

— Дерек Максуел — обади се той. Дълбокият тембър незабавно й напомни за неоспоримото му мъжествено излъчване.

Ан изведнъж влезе в ролята на безличната жена, за която той я смяташе.

— Обажда се Виола Матюс — изрече тя с гъгнещ глас.

— Радвам се да ви чуя, доктор Матюс — отвърна делово Дерек. — Надявам се, че сте пътувала добре от Калифорния до тук. — След формалния й отговор рече небрежно: — Ще се радвам да ви срещна в салона довечера.

— Точно това е причината да ви се обадя — изграчи Ан с най-неженствения глас, който можеше да си представи. — За малко трябва да прескоча до Олимпия. Съюзът на биолозите от щата Вашингтон провежда сега там своята годишна конференция. Тъй като несъмнено ще е полезно и за нашата работа сметнах, че няма да имате нищо против да участвувам в този важен форум.

Минаха няколко минути в тягостно мълчание преди тя колебливо да добави:

— Поради тази причина, за съжаление, довечера няма да мога да се срещна с вас и останалите членове на екипа. — След цяла вечност ледена тишина Ан припряно го увери: — Но не бива да се притеснявате. Утре заран ще бъда на летище „Толедо“ в уговореното време.

— Добре — рече неприязнено Дерек. — Предполагам, че вече нищо не може да се промени. — Неясно чувство подсказа на Ан, че той имаше желание да каже нещо доста по-остро, но успя да се овладее. — Погрижили сме се за лагерната ви екипировка, както споменах в писмото си. Осигурено е всичко необходимо. Достатъчно е да вземете само личните си вещи и вашия научен материал.

Ан забрави да преправи гласа си, докато отговаряше:

— Всичко е напълно според уговорката. Предполагам, че ще обсъдим разпределението на работата, когато вече сме в лагера.

— Точно така, доктор Матюс — отвърна хладно Дерек. — Съжалявам, че няма да можем да се запознаем преди излитането ни утре. Но смятам, че ще се справим с положението.

Ан почувствува, че той е всичко друго, но не и разочарован, когато приключиха разговора.

— Значи ще се видим утре заран.

Ан затвори телефона и си пое дълбоко дъх. Сега не беше моментът да разсъждава върху номера, който смяташе да изиграе на самонадеяния Дерек Максуел.

Решително хвърли куфара си на леглото, отвори го и внимателно го разопакова. Приготви си обувките с високи токове, копринените чорапи и коктейлната рокля, предназначена за първата вечер с нейния нов екип.

Взе душ, изсуши косата си и я четка толкова дълго, докато тя заблестя като разтопено злато.

Погледна часовника си и видя, че трябва да побърза, ако искаше да изпълни пъкления си план. Сложи туш на миглите си и малко грим, за да подчертае още повече тъмносините си очи.

Изпъна внимателно копринените чорапи, преди да обуе обувките си. Когато почувствува гънките на елегантната рокля около тялото си, обзе я необичайна възбуда при мисълта, че си бе облякла нещо толкова скъпо и екстравагантно. Всъщност от две години тя печелеше добре, но никога не си позволяваше излишно разточителство.

Огледа се в голямото стенно огледало и сякаш сама не се позна. Русите коси обграждаха лицето й и падаха по раменете й на меки вълни. Роклята разкриваше голите й рамене и съблазнително се увиваше около женствените й очертания. Мекият тъмносин плат бе пристегнат в талията със сребърен колан, под който се разстилаше на широки плохи.

Взираше се в новия си образ с невярващи очи. Превъплъщението на иначе толкова практично облечената д-р Матюс беше успяло. Ан вече знаеше, че няма да й бъде трудно да привлече вниманието на Дерек Максуел.

С трепетна въздишка заключи вратата на стаята, прибра ключа в чантичката си и излезе в пустия коридор. Предполагаше, че мъжът, който я интересуваше, вече бе успял да вземе вечерния си аперитив. Нямаше особен опит в прелъстяването, но тази вечер реши изцяло да се довери на женския си инстинкт. В края на краищата утре всички заедно щяха да се смеят на тази история.

С нова амбиция излезе от асансьора и се запъти към препълнения ресторант. На прага за миг се спря, за да привикнат очите й с полумрака.

Цялата отсрещна страна на помещението бе заета от добре зареден бар, а върху малките масички проблясваха свещи. На подиума в ъгъла оркестър свиреше тиха музика.

Въпреки многото хора Ан веднага разпозна Дерек Максуел. Докато разглеждаше крадешком другите трима мъже до него, откри отново човека с името Бъд.

С предизвикателно поклащане на бедрата мина покрай тяхната маса и уж неволно докосна рамото на д-р Максуел.

— О, извинете — промълви тя.

Още преди да успее да овладее надигащия се в нея смях, погледът й бе прикован от очите на Дерек Максуел. С огромно усилие на волята успя да запази спокойствие и се запъти към бара.

— Какво да ви предложа, мадам?

— Един „Том Колинс“^[1], моля — отвърна бързо Ан на учтивия въпрос на бармана. Докато й приготвяше коктейла, сърцето й биеше до пръсване. Още следобеда си бе дала сметка за невероятната сила на физическото привличане между нея и Дерек Максуел.

Бавно вдигна чашата с изящно движение и я приближи към устните си. Тръпчивата напитка освежи пресъхналото й гърло, тя се опита да се отпусне и се настани по-удобно на тапицираното столче.

Когато оркестърът засвири някаква галеща мелодия и дансингът бързо се изпълни с двойки, Ан за момент се разсея, но после отново предпазливо погледна към масата на д-р Максуел. Изобщо не се изненада, че той също гледаше към нея. За миг погледите им отново се срещнаха. Беше зашеметена от промяната във вида му. Изтърканите джинси и карираната риза бяха изчезнали. Беше облечен в очевидно шит по мярка тъмнокафяв копринен панталон, очертаващ стройните му бедра, и бежова риза. Въпреки че вратовръзката липсваше, излъчваше безспорно нещо много светско и елегантно. Горните копчета на ризата му бяха небрежно разкопчани и разкриваха голите му гърди. Светлокафявото сако със спортна кройка допълваше впечатлението за мъжественост и овладяна мощ, което се излъчваше от спокойната му осанка.

Докато другите членове на компанията се смееха и разговаряха оживено, мъжът, за когото Ан неотдавна бе научила, че е новият й шеф, вдигна наздравица и й кимна. Без да отделя от нея властния си поглед, изпи чашата на един дъх и решително стана.

Приближи се с увереността и ловкостта на тигър. Хвърли й ослепителна усмивка и изговори натъртено:

— Виждате ли онези тримата на моята маса?

— Да — отговори тя тихо.

— Е — продължи той дрезгаво, — те се обзаложиха, че вие категорично ще ми откажете, ако ви поканя на танц.

Тя погледна към мъжете, после отвърна на усмивката му също толкова лъчезарно, докато си мислеше колко арогантен и самодоволен бе той наистина.

Усмивката й остана непроменена, когато се смъкна от столчето и смело хвана Дерек под ръка.

— Не можем да допуснем да изгубите облога, нали? — Гласът й бе самото изкушение. Пулсът й се ускори, когато почувствува здравите мускули под плата на сакото му.

Когато стигнаха до дансинга, Ан вече се бе успокоила. Съвсем естествено се отпусна в ръцете му.

Максуел жадно я прегърна и притисна гъвкавото й тяло към своето. Тръпчивият аромат на одеколона му замая сетивата й.

Изненадващо лесно тя се нагоди към бавния ритъм на тялото му, забелязвайки, че все повече се поддава на очарованието му. Страните им се докосваха, топлите му устни галеха ухото й. При звука на дълбокия му глас тръпки пробягваха по гърба й. Когато мелодията отзвуча, очите й ясно издаваха какво бе почувствувала в ръцете му.

— Благодаря за танца — промълви той дрезгаво.

Когато видя пленителната й усмивка, я задържа, вместо да я изпрати до мястото й. Погледът му се забави при изкусителното й деколте, преди да се върне към очите й.

— Бих ви представил на онези майтапчии там, но се страхувам, че не зная дори името ви — ухили се Дерек.

Ан се извърна към тях и просто ги огря с усмивката си.

— Мисля, че спечелихте облога. — Тя леко се облегна на рамото му.

— Още не сте ми казала името си, хубавице моя.

— Казвам се Ан — осведоми го тя.

— Аз съм Дерек Максуел. Приятелите ми ме наричат Макс — изрече той с неприкрито желание в гласа. — Мога ли да ви прелъстя за още един танц, след като се запознахме по всички правила на изкуството?

Тя кимна и в същия момент се озова отново в ръцете му, където се остави напълно на опитите му да я прелъсти насред препълнения дансинг. От устните й се изтръгна лек стон, когато Дерек целуна ухото й. Топлият му дъх, галещ бузата й, ухаеше леко на бърбън.

Когато музиката спря, останаха прегърнати, докато другите двойки се запътиха към местата си. При вида на възхитения израз на лицето на партньорката си Макс хвана лявата й ръка и целуна дланта й.

— Ан — промълви той нежно, — има ли нещо, което да ти пречи да дойдеш за една последна чаша в моята стая?

— Струва ми се, че не, Макс — усмихна се тя колебливо, докато сърцето й биеше така, сякаш ще изскочи от гърдите.

Той нетърпеливо обгърна талията й с ръка. Махна триумфиращо на приятелите си и двамата си запроправяха път към изхода. Докато пресичаха елегантното фоайе на хотела, Ан нервно обмисляше следващия си ход.

В асансьора Макс натисна копчето на петия етаж.

— Оттук ли си, Ан?

Настана кратко мълчание.

— Н-не — промълви тя. И тъй като той продължаваше да я гледа въпросително, добави колебливо: — Дошла съм по работа.

— И аз — обясни усмихнато Макс. — Идвам от Портланд, за да ръководя един изследователски проект на правителството.

Когато стигнаха на петия етаж, той я поведе по застлания с дебели килими коридор към своята стая. Докато отключваше вратата, планът й изведнъж й се видя идиотски и смешен. Онова, което не бе успяла докрай да предвиди, бе невероятното привличане между нея и този безкрайно съблазнителен мъж.

Тъй като вече бе твърде късно да се оттегли елегантно от тази история, реши да издържи докрай. В края на краищата ставаше дума за същия този мъж, който си позволи да я квалифицира така обидно само заради някакви слухове. Тази мисъл, както и унижението от страна на Джеф Колинс й дадоха самоувереността, от която се нуждаеше, за да прекрачи прага на полутъмната хотелска стая.

Макс заключи вратата и веднага отиде до телефона.

— Обслужване по стаите, моля — изрече той с тона на човек, свикнал да получава винаги най-доброто. — Изпратете, ако обичате, бутилка шампанско и две чаши в стая 510.

Докато Макс говореше, Ан се огледа в просторната стая. Дебелият килим бе в тъмночервени тонове, които продължаваха в старинните пердета и ръчно тъканата кувертюра на леглото. Обзавеждането се състоеше от френска спалня, бюро и уютен ъгъл за разговори. Щракването на слушалката рязко я върна в действителността.

Макс небрежно смъкна сакото си. Докато оставяше чантата си до купчина хартии на бюрото, Ан изведнъж се сепна. На единия от листите набързо бе надраскана карикатура на жена с очила и нос като клюн с недвусмисления надпис „д-р Матюс“. Макс се засмя, смачка хартиите и ги хвърли в кошчето.

— Да не е някоя твоя колежка? — измърмори Ан.

— Страхувам се, че да. Нямаме щастието да имаме очарователни сътруднички като тебе.

Ръцете му жадно я прегърнаха и тя за малко не избухна в истеричен смях. О, това наистина беше твърде много! „Почакай само!“ Отсега предвкусваше удоволствието да види физиономията на този самодоволен тип, когато научи истината.

Принуди се да се отпусне, когато той изви стройното й тяло към себе си. Обви с готовност ръце около врата му и го предизвика да я целуне. Но се оказа, че изобщо не е подготвена за въздействието на топлите му устни върху себе си. Дерек нежно я привлече към възбуденото си тяло и в същия миг я обхванаха непознати дотогава усещания. Беше се целувала с Джеф Колинс и доста други мъже, но в никакъв случай не очакваше подобни ласки, които сигурно вече бяха изпробвани при цял куп жени.

Езикът му възбуждащо очерта контурите на пълните й устни, които тя несъзнателно открехна с готовност. А после я целуна със страст, каквато не бе срещала досега у никой мъж. Най-сетне той се откъсна от устните й и покри страните й с леки, нежни целувки. Докосваше обиграно чувствителните местенца зад ушите й, а ръцете му предприеха влудяваща разходка по тялото й. С леко движение смъкна горната част на роклята й до талията.

Ан простена и усети, че връхчетата на гърдите й се втвърдиха. Макс се наведе и започна да я милва, задъхвайки се от желание.

Ан отчаяно се бореше срещу вълните на страстта, обхванали тялото й, докато устните на Дерек жадно поглъщаха гърдите й. Сякаш водени от своя собствена воля, пръстите й се промъкнаха през отвора на ризата и загалиха тялото му. Желанието й стана почти непоносимо.

— О, Ан! — простена Дерек. Горещият му дъх опари бузата й. — Не виждаш ли какво правиш с мен? Просто ще полудея!

„Трябва да престана!“ — помисли си тя, обхваната от паника. И въпреки че бе съвсем разгорещена от опитните му нежности, енергично го тласна към банята. Сложи пръст на устните му, отви двата крана на огромната вана и изсипа вътре цяла туба шампоан. Когато сапунените мехури изпълниха въздуха, решително се обърна към Дерек.

Протегна ръце и му помогна да съблече ризата си. Въпреки нарастващия страх усмивката не слизаше от устните й.

— Скъпи, първо ще се изкъпем, по стар японски обичай. — Той мълчаливо кимна, наблюдавайки как с разтреперани пръсти разкопчава колана му. После коленичи на пода и бързо събу обувките и чорапите му.

Погледът му не се отмести от гърдите й, когато с ловко движение тя свали панталона и тесния му слип.

Гледката на голото му тяло я зашемети. Краката й се подкосиха, щом видя колко е възбуден. С леки движения го набута във ваната сред облаците ароматна пяна. Продължителното чукане на вратата, докато затваряше крановете, най-сетне й позволи известно отлагане.

— По дяволите! — изруга Макс силно, гмуркайки се във ваната.

— Сигурно е сервитьорът — рече Ан и тръгна към вратата.

— Отпрати го!

— О, но аз с удоволствие бих изпила чаша шампанско — прошепна тя с прелъстителна усмивка. — Особено след като се любим.

— Окей, отвори тогава. Но бързо се връщай.

— Толкова ли си нетърпелив, скъпи — промъкна се през вратата и я затвори зад себе си.

Вътрешно потръпна при мисълта колко далеч бяха отишли нещата. Оправи роклята си и се приближи до вратата. Направи знак на сервитьора да почака, изтича до бюрото и надраска на едно листче следното съобщение:

Макс,

След известен размисъл студеният душ сигурно ще ти се отрази по-добре. Изпий шампанското и приеми най-добрите ми пожелания!

Ан

Сложи бележката на видно място, измъкна една десетдоларова банкнота от чантата си и се приближи до чакащия млад човек.

— Задръжте рестото — изрече тя с разтреперан глас.

— Много благодаря, мадам — отвърна той и изчезна в посока към асансьора.

Триумфираща усмивка се появи на лицето й, преди да отговори на въпроса на Дерек: „Какво става там?“ с едно прелестно: „Идвам веднага, скъпи!“.

После бързо се извърна и хукна по коридора към служебното стълбище. Не искаше да рискува да срещне някой от другите членове на екипа и затова бързо слезе на четвъртия етаж. Едва след като затвори вратата на стаята си, посмя да си поеме дъх.