Бев Малоун
Завръщам се в твоите обятия (17)

XVII

— Ще постоиш ли мирна за малко? — Дерек се опитваше да сложи превръзката на глезена й.

— Не мога — разкиска се Ан в слабо осветената палатка. — Гъделичкаш ме.

— Наистина ли? — Очите му весело проблеснаха. — А сега как е? — Той погъделичка петата й.

— По дяволите! — опита се да се отскубне от него. — Много добре знаеш.

Най-после Дерек се съжали над нея:

— Бедното дете! Обещавам да не те гъделичкам повече.

— Честна геоложка дума?

— Да, честна геоложка. — Той вдигна три пръста нагоре.

— Добре тогава — започна колебливо Ан, когато Дерек нежно я взе в прегръдките си.

— Но работата е там, че…

— Е?

— Че понякога не удържам на думата си.

— О, не! — извика диво тя, като видя пламъчето в очите му. — Само да посмееш пак!

— Няма — успокои я Дерек и я притисна до възбуденото си тяло. — Имам предвид нещо много по-добро.

— Наистина ли? — Ан го погледна с копнеж.

— Да, моя сладка кукличке.

— И какво е то? — Правеше й удоволствие да си играе с огъня.

— Например това. — Устните му докоснаха най-чувствителното местенце под ухото й.

Стенейки от удоволствие, Ан започна да разкопчава ризата му, докато той покриваше шията й с леки целувки.

Дерек взе лицето й в ръце и се взря във възхитеното й изражение.

— Имам нужда от тебе — изрече със страст.

— Имаш ме. — От цялото си сърце желаеше наистина да означава нещо за него.

С нарастващо нетърпение Дерек хвана блузата й и я измъкна през главата. Ръцете му жадно обгърнаха гърдите й.

— Толкова си хубава, Ан. Никой мъж не би могъл да желае повече.

Тя зарови лице в гърдите му и силно се притисна към него. Искаше да бъде единствената жена, от която той се нуждае, и да я обича толкова, колкото и тя него.

— Ако продължаваш да ме прегръщаш така, няма да издържа още дълго…

Гласът й бе дрезгав от страст и тя бавно се отпусна върху спалния чувал. Без да откъсва очи от нейните, той замилва с позагрубелите си ръце съвършеното й тяло.

— Моля те, Макс, моля те! — В гласа й имаше истинско отчаяние.

Дерек разтвори ципа на джинсите й и покри корема й с безброй леки целувки. После я съблече и Ан почувствува, че наистина полудява.

— Ти си самото изкушение — простена Дерек. — Още когато за първи път те видях, знаех, че ще бъдеш невероятна любовница. — Целуваше я почти със страхопочитание.

— Макс! — Пръстите й се впиха в твърдите му мускули.

— Да, мила…

С умението на опитен любовник той милва толкова дълго гърдите й, че накрая тя се разтопи от желание. Когато й се струваше, че вече просто изчезва, Дерек спря и погледна в очите й.

— Знаеш какво искам, нали? — изрече той с прегракнал глас.

— Да… — Ръцете й погалиха гърдите му, после се спуснаха още по-надолу. — Знаеш ли какво правиш, наистина? — Ан го събори по гръб и се наведе над него. Зацелува неистово устните, врата и цялото му тяло.

— Ан! — Дерек сякаш също бе изпаднал в някакъв унес. После изведнъж целият се напрегна. — Стига вече!

С диво желание той я грабна и я повали под себе си.

За миг погледите им се срещнаха, после той проникна в нея нежно и властно, сякаш завинаги искаше да завладее тялото й.

Ан усещаше нарастващата му възбуда. Сякаш и двамата бяха обгърнати от пламъци. Стенейки от наслада, тя се нагоди към бурния му ритъм и двамата заедно достигнаха до върха.

Той нежно се отдели от нея и се взря в поруменялото й лице, като че ли с желание да прочете чувствата й. Топла усмивка озари внушителните му черти.

— Ти си изключителна жена. Всеки път с тебе е по-хубаво от предишния. Но има едно нещо, което още не си ми направила.

— И какво е то, ако мога да попитам?

— Парно отопление — обяви Дерек и разтвори спалния чувал. — Бързо се мушкай вътре! Замръзвам!