Бев Малоун
Завръщам се в твоите обятия (12)

XII

Ан се усмихна доволно и потъна още по-дълбоко в топлия спален чувал. Не искаше да прекъсне съня си.

Когато най-сетне бавно вдигна клепачи, уплашено установи, че не е било сън. Гледаше право в лицето на мъжа, в чиито обятия бе прекарала нощта.

— Здравей, поспаланке! — Мрачният израз на лицето му моментално се превърна в неустоима усмивка.

— Аз… аз — заекна Ан, докато червенината, пълзеше по бледите й страни. — Мислех, че сънувам — изрече най-сетне тя, като отчаяно се опитваше да избегне опасната близост на мъжкото тяло.

— О, не, мила моя. — Дерек се наведе над нея с изражение, което беше самата съблазън.

— Н-не — понечи да протестира Ан, но той затвори устните й с нежна целувка. Само след миг всяка мисъл за съпротива изчезна.

Нетърпеливо обви ръце около врата му, докато се наслаждаваше на топлината на устните му. С усилие Дерек се откъсна от нея и се взря проникновено в сините й очи.

— Искам те, Ан… — промълви той дрезгаво и я притисна силно до себе си, за да почувствува възбудата му.

— О, Макс! — Лицето й сияеше от щастие и любов. — Аз също те искам.

— Знаеш ли, скъпа, от деня, когато те видях за първи път във фоайето на хотела, не съм мислил за нищо друго!

— Имам нужда от тебе — прошепна почти тържествено Ан и погали бузата му.

— Но от това тук нямаш нужда. — С дяволита усмивка Дерек смъкна тениската й. При вида на голите й гърди сякаш онемя. — Та ти си прекрасна! — Гласът му бе предрезгавял от вълнение. — Такъв ад беше за мене да не мога да те взема в прегръдките си. — Той притегли към себе си омекналото й тяло.

На Ан й се струваше, че сънува, когато Дерек сведе глава и пое устните й в своите.

— Макс! — извика тя, останала без дъх. — Моля те…

— Да, мъничката ми… — Очите му бяха потъмнели от желание, докато галеше тялото й и я караше да обезумява от страст.

С властно движение, за което отчаяно бе копняла, най-сетне разтвори бедрата й.

— Не мога повече да се владея, скъпа!… — простена той, преди да проникне в нея.

— Да, Макс, искам те… — Гласът й заглъхна в студената утрин.

Сърцето й преливаше от любов, когато усети движенията му в себе си. Нямаше нужда от повече лъжи. От дни наред мечтаеше само за този миг…