Роман Подолни
Човек не бива да се разпилява

Директорът на патентното бюро леко плъзна през цялата ширина на голямата маса кутията с цигари към своя сътрудник. Той неумело запуши.

— Имам да водя сериозен разговор с вас.

— Слушам ви най-внимателно, хер Халер!

— О, не става дума за вашата работа в бюрото. Каквото и да е отношението ви към нея, вие се справяте великолепно. Това не е комплимент. Даже ви повишихме заплатата. Но именно защото сте такъв великолепен инженер, искам да ви предпазя. Според мен, вие имате голяма дарба на изобретател и тя трябва да се развива. Само точното определяне на жизнената цел прави живота истински пълноценен. Стремежът към една основна цел! Това е обща черта на всички истински велики хора. А вие?

— Но аз съвсем не претендирам за величие, хер Халер.

— Толкова повече ни е необходима целеустременост на нас, скромните труженици, небелязани с печата на гениалността. А вие? Написали сте едновременно четири работи на толкова различни теми, че е даже смешно. Откривате тайните на светлината, определяте големината на атомите, обяснявате брауновото движение на молекулите. И не ви стига това! В четвърта статия се опитвате да създадете дори ново учение за пространството и времето! Ако не бях убеден, че сте душевно здрав, щях да ви посъветвам да идете при психиатър. Само не се обиждайте, драги. Защото аз ви казвам всичко това само за ваше добро. Колко непризнати гении, обърнали науката наопаки, са свършвали в лудницата. О, ако призванието ви към науката беше също така ярко изразено, както призванието ви към техниката! Но у вас няма такова нещо. Не случайно за разлика от мнозина ваши приятели вас не ви оставиха на работа към политехниката в Цюрих. Чувал съм, че там сте пропускали лекциите по математика. Тогава защо да се увличате от несбъднати мечти? Вършете пряката си работа, вършете я все по-добре и по-добре и пред вас ще се открие бляскаво бъдеще, драги мой Алберт!

Айнщайн му поблагодари и се съгласи с него.