Брайън Хърбърт, Кевин Андерсън
Дюна: Родът Атреидес (84)

Напредъкът и извличането на печалби изискват огромни вложения от хора, оборудване и капитали. Но най-често пренебрегваният ресурс, който дава и най-голяма възвращаемост, е времето.

Доминик Верниус,

„Тайните структури на Икс“

Вече нямаше какво да губи. Всъщност нямаше нищо.

Отцепилият се маркграф и военен герой, известен някога като Доминик Верниус, беше мъртъв и заличен от архивите. Мъжът обаче оцеляваше под най-различни прикрития.

Някога се бе сражавал за императора. И в отплата получи безчестие и изгнание, съпругата му загина, децата му бяха преследвани…

Но Доминик знаеше как да оцелява въпреки всичко и как да постига целите си. А също и как да изчаква сгодния случай.

Макар омразният лешояд Елруд да бе мъртъв, той нито за миг дори не помисли да забрави отмъщението. Имаше да си връща много на короната за оскърбленията и мъките. Не му се вярваше и Шадам да се окаже по-достоен човек от баща си.

Наглеждаше отдалеч своите две деца. Струваше му се, че са в достатъчна безопасност на Каладън. Никой не оспорваше правото им на убежище и след смъртта на страховития стар дук. Естествено Доминик жалеше за преждевременния край на своя приятел Паулус, но не посмя да присъства на погребението, нито дори да изпрати по някакъв начин съболезнованията си на младия наследник.

И все пак едва не потегли към Кайтен, щом научи за изпитанието чрез конфискация. Ромбур бе пристигнал там безразсъдно, за да подкрепя приятеля си, макар да рискуваше и своята глава. А Доминик беше готов да се пожертва вместо сина си.

Лето бе освободен и оправдан, колкото и невероятен да изглеждаше такъв обрат. Ромбур и Кайлеа също получиха опрощение. Как, защо се бе случило това? Не успяваше да открие обяснението. Самият Шадам се бе намесил, за да спаси Лето. Доминик подозираше, че е имало огромен подкуп или безмилостно изнудване. Не си представяше обаче как неопитният млад дук би могъл да шантажира императора на Опознатата Вселена.

Все пак веднъж си позволи да рискува. Явно въпреки доводите на разсъдъка скръбта го бе заслепила. Замина за Бела Тегойзе. Почувства се длъжен да види мястото, където жена му е била убита от сардаукарите на Елруд.

Търсеше с въздушни и наземни возила, без да зададе и един-едничък въпрос някому. Накрая намери имение, където посевите бяха разорани, а почвата — осолена, за да не порасне нищо повече на нея. Вместо изгорената къща имаше дебела плоча пластобетон. Не би могъл да налучка къде са заровили Шандо, но сякаш усети присъствието й.

„Моята любима е била тук.“

Под мъждивото двойно слънце той коленичи на съсипаната земя. Нямаше представа колко дълго плака. Когато сълзите свършиха, в сърцето му остана огромна пустота.

Вече беше готов за следващата стъпка.

Обиколи затънтени светове на Империята, за да събере верни мъже, избягали от Икс — онези, които предпочитаха да тръгнат с него независимо от цената, вместо да дремят безсмислено по селскостопански планети, едва изкарвайки прехраната си.

Намираше и някои от бившите си офицери, с които бе потушавал въстанието на Еказ. Вярваше на тези хора. Нито един от тях не би се поблазнил от огромната награда, обявена за главата му, защото щеше да плати със съвестта си.

Надяваше се, че затъналият в държавните дела император и служителите му няма да забележат изчезването на неколцина мъже, сражавали се под командването на маркграф Верниус, когато Шадам е бил още хлапе.

Не, той не биваше да повтори грешката на Шандо, която бе подценила имперските копои! Реши да отиде там, където никой няма да го зърне… за да тормози Ландсрада и императора.

Пилотираше нерегистриран кораб на контрабандисти, придружен от петнадесетина верни бойци. Щяха да се бият отново редом с него в търсене на слава и чест… а и на възмездие…

Бе прибрал фамилното атомно оръжие на рода Верниус. Въпреки древната забрана всяка Велика династия от Ландсрада пазеше тази възможност за последен удар. Иксианският арсенал беше заровен преди много поколения на малък естествен спътник, кръжащ около петата планета в системата Алкауропс. Сега отцепникът Доминик имаше достатъчно мощ да унищожи цял свят.

Смяташе се за най-големия контрабандист, живял някога. Щеше да се скрие там, където никой не би ги потърсил, но откъдето би могъл да уязви жестоко могъщите властници, които го бяха предали.

С атомните си оръжия щеше да остави своя следа в историята.

Лесно се изплъзна на остарелите уреди в метеорологичните спътници около Аракис, поддържани от Космическото сдружение, и приземи кораба си в необитаем полярен район на планетата. Новата му база.

Никой нямаше да чуе още дълго време за Доминик Верниус. Но когато се подготвеше, цялата Империя щеше да го запомни завинаги!