Брайън Хърбърт, Кевин Андерсън
Дюна: Родът Атреидес (70)

През дългата история на нашия род сме били неуморно преследвани от несполуката, сякаш тя ни е набелязала за свои жертви. Човек почти би могъл да повярва в проклятието на Атрей, известно още от древността на Старата Земя.

Из реч на дук Паулус Атреидски пред неговите пълководци

По настланата с прозрачни призми алея на императорския дворец новата годеница на кронпринца Анирул и придружителката й Марго Рашино-Зий доближиха три млади придворни дами. Около тях, навсякъде по булевардите и площадите в този кът на показността, кипяха пищни приготовления за наближаващата коронация и сватбената церемония на императора.

Трите жени бърбореха в захлас. Сигурно им беше трудно да пристъпят в тежките си рокли, обсипани с килограми крещящи накити. Млъкнаха тутакси, щом зърнаха бене-гесеритките в черните им одежди.

— Марго, само за минутка… — Анирул застана пред придворните и заговори рязко, почти без да прибягва до въздействието на Гласа: — Не си губете времето в клюки. Поне веднъж направете нещо полезно. Имаме още много неща да свършим до пристигането на хората от всички династии.

Едната тъмнокоса красавица за миг присви големите си кафяви очи, но явно не й стигна смелост. Придаде си сговорчив вид.

— Права сте, госпожо.

Веднага поведе приятелките си към крилото за посланици.

Марго се усмихна и подхвърли на тайната квизац майка:

— Нима в клюките не е самата същност на дворцовия живот? Бих казала, че те изпълняваха задълженията си възхитително…

Анирул се навъси и сякаш стана доста по-възрастна.

— Трябваше да им дам изрични заповеди. Тези жени са празна украса, досущ като цветните фонтани.

През годините, прекарани на Уалах IX, тя бе научила и чрез Другите Памети колко много е постигнало Сестринството през цялата история на Империята. Всеки човешки живот за нея беше скъпоценна искрица в огъня на вечността. Но куртизанките не искаха да бъдат нищо повече от мръвки за мъжките апетити.

А тя нямаше никаква реална власт над тях, дори и като бъдеща съпруга на императора. Марго докосна ръката й.

— Анирул, не се поддавай на настроенията си. И старшата майка признава дарбите и уменията ги, но е убедена, че трябва да се сдържаш повече. Всички оцеляващи форми на живот се приспособяват към околната среда. Вече си в императорския дворец. Приспособявай се! Ние от Бене Гесерит си вършим работата невидими.

Светата майка кисело се подсмихна.

— Открай време смятам своята искреност за силна страна на характера си. И Харишка го знае. Така успявам да обсъдя интересни за мен теми и да науча повече.

— Стига другите да са способни да те изслушат — изви вежди Марго.

Анирул продължи по алеята, вирнала глава като императрица. Скъпи кристали блещукаха по мрежичката, покрила бронзовата й коса. Знаеше, че придворните дами непрестанно шушукат за нея и се питат какви ли тайни задачи изпълняват вещиците от Сестринството в двореца, с какви ли магии и заклинания са съблазнили Шадам… „Ех, ако знаеха!“ Сега техните догадки само щяха да й придадат още по-мрачен и мистичен ореол.

— Май и ние има за какво да си шепнем — обърна се тя към Марго.

— Разбира се. За детето на Мохайъм ли?

— И за проблема с Атреидес.

Анирул вдиша дълбоко уханието на рози с цвят на сапфир. Ароматът освежи съзнанието й. Двете жени стигнаха до терасирана градина и седнаха на пейка, откъдето можеха да наблюдават всеки, който би ги доближил, макар да продължаваха да разговарят с насочен шепот.

— Но какво общо имат Атреидес с дъщерята на Мохайъм?

Като една от най-способните оперативни агентки на Бене Гесерит, Марго беше посветена в някои подробности от следващия етап в програмата за създаване на квизац хадерах — поне колкото и самата Мохайъм.

— Марго, помисли за генетичните схеми, за стълбата от поколения, която градим. Дук Лето Атреидски е в затвора, застрашени са и титлата, и животът му. Нищо, че изглежда незначителен благородник от не особено влиятелна Велика династия. Нима не подозираш каква катастрофа може да ни сполети заради бедата, в която е изпаднал?

Марго рязко си пое дъх, щом свърза данните в ума си.

— Дук Лето? Той ли ни е необходим за…

Не посмя да произнесе двете най-тайни думи във Вселената.

— Задължително е да включим гените на атреидите в следващото поколение! — малко по-възбудено натърти Анирул, може би като отзвук от врявата на Другите Памети в нея. — Хората се боят да подкрепят Лето и ние добре знаем причината. Някои от по-важните магистрати може и да се отнесат със симпатия към него, но изцяло от политически подбуди. Никой обаче не вярва искрено в невинността му. Защо младият дук е постъпил толкова безразсъдно? Умът ми не го побира!

Марго тъжно завъртя глава.

— Макар Шадам да заяви публично неутралитета си по този случай — продължи Анирул, — в частни разговори той се е показал като противник на атреидската династия. Сигурно е най-малко склонен да вярва, че Лето е невинен. Но може би има друг скрит мотив. Вероятно кронпринцът е свързан по някакъв начин с тлейлаксианците, обаче не разкрива този факт. Според теб това възможно ли е?

— Хазимир нищо не ми е казвал. — Марго забеляза как произнесе името и се засмя. — А той споделя някои от тайните си с мен. След време и Шадам ще говори не по-малко откровено с теб.

Квизац майката се смръщи, щом се замисли за Шадам и Фенринг с неспирните им кроежи, сякаш за тях политиката не беше нищо повече от увлекателна игра.

— Значи са подхванали някаква интрига! Двамата заедно. Може би и съдбата на Лето е оплетена в плановете им?

— Напълно възможно е.

Анирул се наведе напред, за да могат розите да я скрият напълно.

— Марго, нашите мъже искат родът Атреидес да се сгромоляса, въпреки че засега не знаем защо… Сестринството обаче трябва да има кръвната линия на Лето за завършека на програмата. В нея е най-сериозната ни надежда. Хилядолетен труд зависи от това.

Другата света майка като че не схвана докрай думите й.

— Сдобиването ни с потомство на атреидите не зависи от положението им като Велика династия.

— Нима? — Анирул се зае да обясни търпеливо опасенията си. — Дук Лето няма братя и сестри. Ако заради рискования си ход загуби това изпитание чрез конфискация, може дори да се самоубие. Личи му, че е несломимо горд, а такъв изход от процеса ще бъде ужасен удар за него, и то толкова скоро след смъртта на баща му.

Марго сви недоверчиво устни.

— Не ми се струва достатъчно силен, за да постъпи така. Предполагам, че ще продължи да се бори докрай.

Събеседничката й вдигна поглед към безоблачното небе.

— А ако го убие жаден за мъст тлейлаксианец, дори след като императорът го помилва? Ако някой харкон види сгоден случай да му уреди „злополука“? Лето Атреидски не бива да се лиши от закрилата на благородническата си титла. Нужен ни е жив, за предпочитане със сегашния си ранг.

— Разбирам доводите ти.

— Този млад дук трябва да бъде опазен на всяка цена. За начало ще съхраним позициите на неговата Велика династия. Не бива да загуби процеса.

— Хм-а-а, може би има начин — невесело се усмихна Марго. После заговори замислено. — Хазимир сигурно дори ще се зарадва на идеята ми, когато я чуе, въпреки инстинктивната си съпротива в първия момент. Ще стъписаме всички участници в тази игра.

Анирул чакаше безмълвно, макар очите й да светеха от любопитство. Марго се премести по-близо до нея.

— Подозрението ни за… връзка с тлейлаксианците. Ще си послужим с него като заблуда в заблудата. Но как да го сторим, без да навредим на Шадам или на цялата династия Корино?

Светата майка внезапно се смръзна.

— Бъдещият ми съпруг и дори Тронът на Златния лъв не са по-важни от нашата размножителна програма!

— Разбира се — примирено кимна Марго, смаяна от собствената си грешка. — Но как да започнем?

— Първо ще пратим съобщение на Лето.