Брайън Хърбърт, Кевин Андерсън
Дюна: Родът Атреидес (65)

Изглежда, че нововъведенията имат свои живот и разум. Когато условията са подходящи, някоя идея, променяща изсмяло парадигмата, може да се породи едновременно в много умове. А може и да си остане тайна, заключена в мислите на един човек за години, десетилетия, векове… докато и на друг не хрумне същото. Колко ли блестящи открития остават мъртвородени или недостъпни за Империята като цяло?

Обществени защитници от Ричиз,

възражение срещу теза на Ландсрада, озаглавено

„Истинското царство на интелекта —

частна собственост или ресурс за цялата галактика?“

Транспортната капсула спусна двамата си пътници в недрата на харконската крепост и с програмирана точност изфуча по една от разклоняващите се релси. Носеше барона и Рабан към смрадното гъмжило на град Харко, обширно димно петно върху местността, където зданията се редяха в потискаща теснотия. Владимир Харконен не знаеше да е съставяна подробна карта на градските подземия, защото те се разрастваха неспирно като гъби. Дори в момента нямаше ясна представа къде отиват.

Бе наредил на Пайтър дьо Врие да намери просторни, но добре укрити лабораторни и производствени помещения. Ментатът го увери, че е изпълнил задачата, и баронът не задаваше излишни въпроси. Капсулата, изпратена от Пайтър, щеше да ги закара до мястото.

— Чичо, искам да знам всичко за плана — обади се Рабан, който шаваше неспокойно на седалката.

В малката кабина отпред седеше глухоням водач. Баронът не поглеждаше към тъмните и ъгловати сгради, които капсулата подминаваше шеметно, нито към облаците пушилка и сажди, бълвани от заводите. Гайъди Прайм произвеждаше достатъчно, за да си покрие разходите, още по-приятни бяха печалбите от лова на мъхнати китове на Ланкивейл и извличането на минерали от астероидите. Ала истинското богатство на харконската династия, засенчващо всички останали доходи, се трупаше от добива на подправката на Аракис.

— В плана няма нищо сложно, Рабан. Ще ти отредя най-важната роля в изпълнението му. Стига да се справиш!

Очите под тежките клепачи светнаха, дебелите устни се изопнаха в усмивка. Племенникът дори малко изненада чичо си със своето търпеливо очакване. „Може пък и да се научи на нещо…“

— Ако успеем — продължи баронът, — позициите ни ще се укрепят неимоверно. Има и нещо особено приятно — ще си доставим удоволствието да разгромим най-после рода Атреидес след безброй векове на вражда… — Племенникът потри ръце, но погледът на чичо му внезапно охладня. — А ако се провалиш, ще се погрижа да не мръднеш повече от Ланкивейл и там баща ти ще те прави каквото му хрумне — ще те кара да пееш в църковен хор или да рецитираш стихчета за братска обич.

— Няма да се проваля — наежи се Рабан.

Капсулата спря пред бронирания вход на строго охраняваната лаборатория. Глухонемият с жест ги подкани да слязат. Баронът не би могъл да се върне самостоятелно в крепостта, дори от това да зависеше животът му.

— Къде сме? — озадачи се и Глосу Рабан.

— В едно от изследователските ни средища. Тук подготвяме много гадна изненада.

Племенникът му закрачи енергично, искайки по-скоро да разгледа всичко. Във въздуха се смесваха миризми на припой, препечена смазка, изгорели предпазители и пот. Пайтър дьо Врие се провря между сандъците и кутиите по пода, за да ги посрещне. С превзетите си стъпки и нервните движения приличаше на гущер.

— Пайтър, минаха доста седмици. За твое добро ще е да ми покажеш нещо свястно. Казах ти да не ми губиш времето, нали?

— Не се съмнявайте, господарю барон! — Ментатът ги поведе навътре в огромната зала. — Нашият опитомен изобретател Чобин направо надмина себе си.

— Пък аз си мислех, че ония от Ричиз вече са способни да правят само евтини имитации — подхвърли Рабан.

— Винаги има изключения — сви рамене баронът. — Да видим какво ни е приготвил Пайтър.

Почти цялото пространство се запълваше от преработен харконски боен кораб с диаметър сто и четиридесет метра. Космическият апарат с плавни очертания беше много полезен в типичните, нападателни сражения — нанасяше тежки удари и изчезваше бързо. Промениха го според строгите и подробни изисквания на Чобин. Опашната част бе намалена, двигателят — преместен, а в помещенията за щурмоваците бяха монтирани новите съоръжения. После от архивите на династията Харконен изчезна всяко споменаване за кораба. Пайтър дьо Врие умееше да борави с данни.

От двигателния отсек се появи пълничък мъж с плешиво теме и посивяла козя брадичка. Работните му дрехи бяха зацапани.

— Господарю барон, много се радвам, че дойдохте да видите какво направих за вас. — Чобин пъхна някакъв инструмент в джоба си. — Монтажът е завършен. Моето не-поле е съвършено. Синхронизирах го напълно с другите модули на кораба.

Рабан тупна с юмрук по корпуса.

— Защо избра такава грамада? В това туловище се побира бронирана рота. Не е много добро за тайни операции.

— А вие сте?… — попита неуверено изобретателят, който не познаваше якия младеж.

— Племенникът ми Рабан — представи го отсечено баронът. — Той зададе уместен въпрос.

— Нямаше друг начин — почти се сопна Чобин. — Сто и четиридесет метра е най-малката сфера на невидимост, създавана от генератора. Затрудненията са неописуеми. Аз… — Мъжът се прокашля, сякаш внезапно обзет от досада. — Сър, отвикнете от вкоренените си представи. Опитайте се да проумеете онова, което виждате тук. Невидимостта напълно компенсира по-малката маневреност. А и какво значение имат размерите на кораба, щом никой не може да го забележи? Освен това лесно се побира в трюма на бойна фрегата.

— Чудесно, стига да работи — подхвърли баронът. Дьо Врие припряно щъкаше наоколо.

— Рабан, щом никой не би търсил кораба, нищо не те заплашва. Представи си само каква бъркотия ще причиниш! Ще бъдеш истински призрак, сеещ гибел.

— О, да! — Споменатият изведнъж се запъна. — Аз… ли? Чобин затвори един от люковете за достъп до двигателите.

— Всичко е опростено и лесно за управление. Корабът е готов за утрешното ви отпътуване към Кайтен.

— Проверих, господарю барон — потвърди Пайтър.

— Великолепно — изрече Владимир Харконен. — Чобин, ти се оказа много ценен помощник.

— Аз ли ще го пилотирам? — не можеше да повярва Рабан.

Гласът му пресекваше от възбуда. Баронът кимна. Въпреки всичките си недостатъци, неговият племенник беше превъзходен пилот и стрелец.

— Мисля, че направих добър избор — усмихна се изобретателят, — когато дойдох направо при вас. Династията Харконен веднага прозря какви възможности съдържа моето откритие.

— Щом новият император научи за това — сети се Рабан, — веднага ще поиска не-кораб и за себе си. Току-виж дори прати сардаукарите си да ни отнемат този.

— Значи ще се погрижим Шадам да не научи нищо — разпери ръце Пайтър дьо Врие. — Поне в близкото бъдеще.

— Чобин, ти си изключителен човек — продължи баронът — след като успя да измислиш всичко това.

— Всъщност само приспособих Холцмановото поле за нашите нужди. Още преди векове математическата система на Тио Холцман е доразвита, за да бъдат създадени силовите полета и двигателите за проникване в Огънатото пространство. Аз просто направих следващата крачка в използването на тези принципи.

— И сигурно очакваш да забогатееш, както не си и сънувал? — проточи Владимир Харконен.

— Напълно заслужено, господарю барон, не сте ли съгласен? Вижте какво направих по ваше желание. Ако бях останал на Ричиз, трябваше да търпя години наред юридически разправии, проучвания на предшестващи изобретения и сходни патенти. После властите щяха да ми вземат лъвския пай от печалбите… Да не говоря пък за подражателите, които със сигурност щяха да се раз-шетат веднага. Подобрение тук, промяна там… и още някой взема патент за практически същото изобретение.

— Значи запази тайната, докато не дойде при нас? — подметна Рабан. — И никой друг не е чувал за тази технология?

— Би било глупаво да споделям нещо с когото и да било! Разполагате с единствените генератори на не-поле в цялата Вселена.

Мъжът доволно скръсти ръце пред мърлявия си гащеризон.

— Засега… — промълви Владимир Харконен. — Но иксианците са схватлива пасмина, което не може да се отрече и на тлейлаксианците. Рано или късно някой ще се сети, ако дори вече не го е сторил…

Рабан се примъкна по-близо до непредпазливия мъж от Ричиз.

— Разбирам какво ви безпокои — вдигна рамене Чобин.

— Не съм алчен и тъкмо затова бих искал по-скоро да припечеля от изобретението си.

— Мъдър човек си — похвали го баронът и погледна красноречиво якия си племенник. — Заслужаваш награда.

— Не е зле важните тайни да бъдат пазени по-строго — обади се Рабан иззад доволно хилещия се изобретател.

Посегна мълниеносно и мускулестата му предмишница стегна гърлото на Чобин. Стисна с все сила като преса. Закръгленият мъж изхърка, но не можа да издаде друг звук. Лицето на Рабан се зачерви от усилието, което скоро се увенча с гръмко пращене на прекършен гръбнак.

— Да, Чобин, трябва да внимаваме с тайните — промърмори весело баронът. — А ти беше прекалено небрежен.

Трупът се свлече като счупена кукла. Само дрехата прошумоля на пода. Рабан бе вложил такава мощ, че нямаше нито предсмъртни хрипове, нито последно проклятие.

— Господарю барон, дали постъпихме благоразумно? — попита ментатът. — Не беше ли по-уместно първо да проведем изпитание на кораба и да се уверим, че можем да възпроизведем технологията?

— Защо? Нима нямаш доверие на покойника?

— Всичко е наред — убедено заяви младежът. — А и нали си го поставил под постоянно наблюдение, имаме чертежите му и записи на всеки етап от работата?

— Да. Освен това се погрижих за техниците — кимна Пайтър. — Те също няма да се разприказват.

Рабан се озъби алчно насреща му.

— Остави ли ми поне един-двама? Дьо Врие разкърши рамене.

— Е, позабавлявах се, но не съм чак такова прасе. — Кимна към редицата плътно затворени врати. — Втората стая. Сложил съм петима на операционни маси. Упоени са. Порадвай им се.

Ментатът потупа огромното рамо на Рабан, който направи крачка към вратата, но колебливо се озърна към чичо си, защото не чу разрешение да излезе. Баронът обаче се взираше в Пайтър, който също сви вежди.

— Господарю барон, ние сме първите с не-кораб на разположение. Имаме и предимството на изненадата. Никой няма да заподозре какво ще сторим.

— Какво ще сторя аз! — поправи го грубо баронът. Дьо Врие вдигна ръчния си комуникатор към устата.

— Почистете и до утре преместете кораба във фамилната флагманска фрегата.

— Искам всички чертежи, описания и записи да бъдат внимателно събрани и скрити — заповяда Владимир Харконен.

— Да, господарю. Лично ще се погрижа за това.

— Върви — смили се най-сетне баронът над нетърпеливия си племенник. — Час-два игрички ще ти помогнат да се отпуснеш… та да си готов за важната задача!