Брайън Хърбърт, Кевин Андерсън
Дюна: Родът Атреидес (16)

Има оръжия, които не са в ръцете, а в ума.

Максима на Бене Гесерит

Совалката кацна на строго охранявания космодрум в град Харко няколко минути преди полунощ местно време.

Баронът продължаваше да недоумява какво ли искат проклетите вещици от него, тъкмо след като се бе върнал от пустинния ад на Аракис. Стоеше на защитен със силово поле балкон на върха на харконската крепост и зяпаше светлините на совалката.

Около него могъщи кули от черна пластостомана пръскаха резки отблясъци в задимения мрак. Тротоарите и пътищата бяха покрити с навеси и филтриращи платнища, за да предпазят хората от промишлените боклуци във въздуха и киселинните дъждове. С още малко въображение и внимание към дреболиите по време на изграждането му град Харко сигурно щеше да изглежда потресаващо. Сега обаче потискаше.

— Бароне, имам необходимите ви данни — чу носов, но отчетлив глас зад гърба си, сякаш през охраната се бе промъкнал убиец.

Стреснатият губернатор се извъртя, вдигнал за удар мускулестите си ръце. Устните му оголиха зъбите. Кльощавата фигура на личния му ментат Пайтър дьо Врие се очертаваше в рамката на вратата.

— Пайтър, не смей да ме издебваш така! Промъкваш се като червей. — Сравнението го подсети за пустинната ловна експедиция на Рабан и твърде съмнителния й успех. — Както знаеш, харконите убиват червеите.

— И аз дочух нещичко по въпроса — сухо отбеляза Пайтър. — Но понякога безшумното промъкване е най-добрият начин да се сдобиеш с информация.

Кисела усмивка изкриви устните му, яркочервени от сока на сафо, с който ментатите усилваха способностите си. Баронът също търсеше неуморно нови удоволствия и пристрастявания. Веднъж опита сок от сафо, но напитката се оказа горчива и гадна.

— Света майка с придружители — кимна дьо Врие към совалката. — Петнадесет сестри и послушници заедно с четирима мъже-телохранители. Не засякохме никакви познати оръжия.

Дьо Врие бе обучен за ментат в Бене Тлейлакс — школата на гениите магьосници, които създаваха някои от най-добрите хора-компютри в Империята. Но баронът не искаше машина за обработка на данни с човешки мозък. Имаше нужда от хитроумен и коварен човек, който да схваща и предвижда последиците от харконските интриги, но и да напряга поквареното си въображение, помагайки му да постига целите си. Пайтър дьо Врие беше особен продукт на Бене Тлейлакс — един от печално известните „извратени ментата“.

— Какво искат? — промърмори баронът, без да отделя поглед от совалката. — Вещиците явно са станали много самонадеяни, за да ми се изтърсят тук. — Войници в сини униформи обкръжиха космическия апарат като вълча глутница, преди някой от пътниците да излезе. — Можем да ги изтрием от лицето на земята за секунда, и то с по-обикновените оръжия.

— Господарю, и бене-гесеритките не са безпомощни. Говори се, че самите те са живи оръжия. — Дьо Врие вдигна поучително тънкия си показалец. — Изобщо не е благоразумно да си навличате гнева на Сестринството.

— Знам това, идиот такъв! Как се казва светата майка и какво иска?

— Гайъс Хелън Мохайъм. Сестринството не пожела да съобщи предварително целта на посещението й.

— По дяволите и тях, и тайните им! — избоботи баронът и тръгна по коридора към изхода, за да посрещне досадницата.

— Една бене-гесеритка — усмихна се Пайтър зад гърба му — често говори с двусмислици и гатанки, но в думите й се крие истината. Само трябва да я изровим.

Баронът изсумтя, без да забавя крачките си. Дьо Врие го последва, обзет от изострено любопитство. Премисляше отново известното му за тези облечени в черно вещици. Бене Гесерит се занимаваше с множество размножителни програми, сякаш отглеждаше особени човешки породи за неясните си цели. Освен това притежаваше една от най-внушителните бази данни в Империята и чрез сложно подредените си библиотеки успяваше да проследи процесите, обхващащи големи маси хора, както и да оцени резултатите от разнопосочните действия в галактическата политика. Ментатът Пайтър щеше да се прехласне от радост, ако можеше да докопа тази информация. С такова съкровище би могъл да извършва безукорни умозаключения… и може би да постигне пълен погром над самото Сестринство.

Но Бене Гесерит не допускаше никого в архивите си, те бяха недостъпни дори за императора. И най-ловкият ментат трябваше да се задоволи с оскъдна основа за изводите и прогнозите си… Можеше само да гадае какви са намеренията на вещиците.

 

 

Бене-гесеритките предпочитаха да дърпат конците на политиката и на цялото общество иззад сцената, така че само отделни хора мъгляво да се досещат за похватите им. Но светата майка Гайъс Хелън Мохайъм знаеше и как да се представи внушително, когато това е необходимо. Полите на черната й роба шумоляха, от двете й страни крачеха яки телохранители, а послушниците я следваха неотлъчно, докато влизаше в приемната на харконската крепост.

Баронът седеше зад бюро от черен стъклопласт, встрани стояха гнусният му ментат и неколцина елитни стражници. За да покаже крайното си презрение и безразличие към посетителите, Владимир Харконен бе навлякъл торбест всекидневен халат. Нямаше напитки и закуски, изобщо никакви церемонии.

„Така да бъде — каза си светата майка. — Може би е по-добре срещата да си остане напълно неофициална.“

Представи се със звучния си глас и се отдели на една крачка пред другите. Лицето й издаваше вътрешна сила, без да е нито грозно, нито хубаво. В профил носът й изглеждаше въздълъг.

— Барон Харконен, нашето Сестринство иска да обсъди с вас един делови въпрос.

— Нямам желание да въртя бизнес с вещици — отсече мъжът.

Подпираше брадичка върху единия си юмрук, погледът му шареше по телата на двамата и телохранители. Пръстите на другата му ръка потропваха нервно по бедрото.

— Въпреки това ще ме изслушате.

В гласа й се прокраднаха нови, сякаш стоманени нотки. Пайтър дьо Врие долови неудържимия гняв, напиращ у господаря му, и също пристъпи напред.

— Света майко, нима е нужно да ви напомням къде се намирате? Впрочем не сме ви канили.

— Може би аз трябва да ви напомня — сряза го тя, — че сме в състояние да извършим подробен анализ на всички дейности по добива на подправката, извършвани на Аракис от династията Харконен. Използваното оборудване и вложеният труд ще бъдат съпоставени с добитите количества, посочени в отчетите до ПОСИТ, които пък ще сравним със собствените си точни изчисления. Всяко разминаване в данните би било… твърде красноречиво. — Веждите й се вдигнаха многозначително. — Вече имаме предварителните изводи от достоверни сведения, които получихме… — тъничка усмивка — …от собствени източници.

— Значи шпиони — сърдито избуча баронът.

Светата майка видя, че той мигновено съжали за изтърваната дума, с която издаваше, че е гузен. Владимир Харконен стана и разкърши рамене, но преди да отговори на откровеното изнудване, ментатът дьо Врие се намеси.

— Не е ли най-уместно да проведем срещата само между светата майка и барона? Излишно е да превръщаме неофициалния разговор в представление… и тема за обсъждане.

— Съгласна съм. — Мохайъм изгледа с намек за одобрение „извратения ментат“. — Бароне, защо да не се уединим във вашите покои?

Пълните устни на домакина се нацупиха в подобие на тъмна роза.

— А защо трябва да допускам бене-гесеритка в покоите си?

— Защото нямате друг избор — изрече тя тихо и твърдо.

Стъписаният барон поумува над дързостта й и се разсмя.

— Що пък не? Кому са нужни превземките?

Дьо Врие ги наблюдаваше съсредоточено. Осмисли наново предложението си, преся данните в своя ум и прецени различните вероятности. Вещицата се вкопчи прекалено охотно в идеята му. Искаше да остане насаме с губернатора на Аракис. Защо? Какво се канеше да му каже на четири очи?

— Господарю, позволете да ви придружа.

Пайтър се примъкна към коридора, по който през проходи и суспенсорни шахти се стигаше до личните покои на барона.

— Най-добре е всичко да си остане между него и мен — възрази светата майка и за момент Владимир Харконен се вцепени от наглостта й.

— Слушай, вещице, няма да заповядваш на моите хора — изръмжа той заплашително.

— Е, тогава какво ще му заповядате вие? — невъзмутимо попита тя.

Баронът се поколеба за миг и намери решението:

— Ще удовлетворя молбата ти за частна аудиенция.

Гостенката кимна едва-едва в знак на съгласие и се озърна към послушниците и телохранителите си. Дьо Врие забеляза лекото помръдване на пръстите й — таен сигнал на вещиците. Птичите й очи се вторачиха в неговите и той неволно се вцепени.

— А ти, ментат, можеш да свършиш нещо полезно. Бъди така любезен да се погрижиш някой да нахрани и настани спътниците ми. Няма да се бавим дълго тук. Трябва да се върнем възможно най-скоро на Уалах IX.

— Направи го — потвърди баронът.

Вещицата обърна гръб на Пайтър, сякаш, отпъждаше най-нищожния слуга в Империята, и последва господаря му.

Щом влязоха в неговите лични покои, Владимир Харконен зърна с удоволствие мръсните си дрехи, свити на топка. Мебелите бяха разбутани, а припряното почистване не бе заличило напълно няколкото червени петна по стените. И без това му се искаше да подчертае, че натрапницата не заслужава по-учтиво отношение.

Опря юмруци на стегнатите си хълбоци и вирна брадичка.

— Хайде, света майко, казвай какво искаш. Нямам време за словесни игрички.

— Словесни игрички ли? — усмихна се тя скъпернически. Харконската династия имаше усет за тънкостите на политиката… Е, може би с изключение на добродушния Абулурд, но за барона и съветниците му това важеше без никакво съмнение.

— Да бъде както желаете. Сестринството реши, че трябва да оползотвори вашата наследственост.

Млъкна и се наслади на потреса, изписан по лицето му. Преди да й отвърне с необмислен поток от думи, побърза да му обясни внимателно подбрани части от замисъла. Самата тя не знаеше главната причина, нито ненужни подробности.

— Убедени сме, че сте осведомен как от дълбока древност Бене Гесерит съхранява важните кръвни линии. Така нашите сестри събират в себе си целия генен спектър на благородните представители на човечеството. Запазваме благоприятните белези на почти всички Велики и Малки династии, допуснати до Ландсрада. Имаме и потомци на рода Харконен, макар и отпреди много поколения.

— Ще се опитате да подобрите породата, а? — предпазливо подхвърли баронът. — Към това ли се стремите?

— Разбрахте ме правилно. Трябва да имаме ваше дете. Дъщеря.

Той едва не се задави от усилията да сдържи кикота си, но само прихна и избърса сълза от едното си око.

— Уви, ще трябва да си потърсите някой друг. Нямам деца, а и не ми се вярва някога да имам. Процесът на размножението, в който участват и жени, ме отвращава.

Мохайъм познаваше наклонностите му. За разлика от повечето благородници той наистина нямаше потомство, дори незаконно, сред простолюдието по разните подвластни му планети.

— И все пак — продължи спокойно след малко тя — ние искаме момиче с харконски гени. Няма да е наследница, нито дори претендентка, не се тревожете за някакви… династични амбиции от наша страна. Проучихме кръвните линии много внимателно и ни е необходимо конкретно съчетание. Аз трябва да забременея от вас.

Веждите на барона се качиха чак до средата на челото му.

— А защо, дано изчезнат всички луни в Империята, би ми се приискало да върша това? — Погледът му се плъзна като скалпел по тялото й. Мохайъм, меко казано, нямаше впечатляваща външност. Беше по-възрастна от него, вероятно в края на детеродната си възраст. — Особено пък с теб…

— В Бене Гесерит определяме тези потребности въз основа на генетиката, а не на симпатии или влечения.

— Е, аз обаче ще откажа! — Харконен скръсти ръце на гърдите си. — Махай се. Прибери окаяните си слуги и се разкарайте от Гайъди Прайм.

Мохайъм го погледа още няколко секунди, докато с периферното си зрение отбелязваше всяка дреболия в покоите. С аналитичните методи на Бене Гесерит вече бе научила много неща за характера на своя събеседник, основаващи се на склонността му да поддържа такава миризлива бърлога. Без да подозира, разкриваше й истинско богатство от информация за себе си.

— Както предпочитате, бароне. Следващото кацане на совалката ми ще бъде на Кайтен, където вече имаме уговорен час за аудиенция при императора. Моят архив в кораба съдържа копия от всички документи, които доказват, че вие трупате лични запаси от меланж, както и че подправяте съзнателно данните за добива, за да укриете значителни количества от ПОСИТ и династията Корино. Дори предварителният ни анализ е достатъчен, за да предизвикаме цялостна проверка на вашите действия от страна на банката на Сдружението, както и отнемане на временния ви директорски пост в ПОСИТ.

Баронът я гледаше втренчено. Привидно бяха изпаднали в патова ситуация, защото никой от двамата не отстъпваше. Той обаче знаеше, че му е казала истината. Явно вещиците се бяха възползвали от дяволските си интуитивни методи, за да разкрият как прави Елруд IX на глупак. Беше убеден, че Мохайъм без никакво колебание ще изпълни заплахата си.

„Копия от всички документи…“ Дори да унищожи кораба, нищо няма да постигне. Демоничното Сестринство е скътало други копия на сигурни места.

Чудеше се дали в Бене Гесерит не са събрали и данни, с които да изнудват династията Корино, може би сведения за важни, но неудобни за разгласа операции на Космическото сдружение и могъщата корпорация ПОСИТ. „За да имат с какво да се пазарят!“ Сестринството определено го биваше да открива слабостите на потенциалния противник.

Вбесяваше се, че тази вещица го натика в ъгъла, но нямаше какво да стори. Можеше да го разгроми само с няколко думи и накрая пак ще го принуди да им даде генетичен материал…

— Сигурно ще ви олекне да научите — сговорчиво подхвана Мохайъм, — че контролирам напълно своите телесни процеси. Мога да предизвикам овулацията си когато реша и ви уверявам, че няма да се наложи повторно да изпълнявате тази неприятна задача. И едно-единствено сношение с вас ще е достатъчно, за да родя дъщеря. Повече няма да ви безпокоим.

За Бене Гесерит беше известно, че сложно скроените им планове са като вложени една в друга топки и никога нищо не е ясно докрай. Баронът се намръщи, прехвърляйки всевъзможни варианти в ума си. Щом толкова настояват да имат негова дъщеря, дали вещиците — колкото и да отричат — не възнамеряваха да се сдобият с незаконородена наследница и да сграбчат в лапите си династията Харконен през следващото поколение? Ама че нелепост! Вече подготвяше Рабан за своето място и никой не можеше да му оспори наследството.

— Аз… Трябва да помисля. Ще говоря със съветниците си.

Мохайъм едва не вдигна очи към тавана от досада, но с безмълвно кимане потвърди, че баронът може да умува докогато пожелае. Избута на пода някаква окървавена хавлия и се настани по-удобно на дивана, докато го чака. Колкото и противен да беше като човек, барон Владимир Харконен имаше привлекателна външност, мускулесто тяло и приятно лице. В Бене Гесерит обаче вкореняваха в съзнанието на всички сестри убеждението, че сексът е само инструмент за подчиняване на мъжете и осигуряване на потомство, което да бъде прибавено към генетично свързаната паяжина, неуморно разширявана от Сестринството. Мохайъм бездруго нямаше да търси удоволствието в това сношение. Харесваше й обаче, че приклещи барона и го принуди да се подчини на волята им.

Светата майка се облегна, затвори очи и се съсредоточи върху играта на хормоните в тялото си и състоянието на детеродните органи… Подготвяше се.

Знаеше какво ще бъде решението на Владимир Харконен.

 

 

— Пайтър! — Баронът трополеше яростно по коридора. — Къде, по дяволите, е този ментат?

Дьо Врие се изсули от съседната стая, където се бе приготвил да наднича през потайните пролуки към покоите на барона.

— Тук съм, господарю — отвърна и надигна малко шишенце. Привичният вкус на сафо предизвика желаните реакции в мозъка му. — Какво поиска вещицата?

Най-сетне Харконен можеше да отприщи гнева си.

— Иска да забременее от мен! Тази крава!

„Да забременее ли?“ Пайтър допълни системно подредените в паметта му данни. Обмисли проблема със смайваща бързина.

— Трябвало да роди дъщеря от мен! — беснееше баронът. — Представяш ли си? Знаят и за запасите ми от меланж!

Дьо Врие бе преминал изцяло в особеното състояние, присъщо на ментата.

Факт: без тази принуда баронът не би имал деца. Гнуси се от жените. Освен това е предпазлив от политически съображения и не би пръскал безразборно свои отрочета.

Факт: Бене Гесерит притежават обширни генеалогични и генетични архиви на Уалах IX и размножителни програми, чиито резултати не могат да се тълкуват еднозначно. Ако имат и дете на барона — защо обаче дъщеря вместо син? — какво биха постигнали?

Съществува ли някакъв недостатък (или предимство) в харконските гени, който ще им бъде полезен? Или просто постъпват така, понеже не са измислили по-унизително наказание за губернатора Харконен? Но с какво толкова той е оскърбил Сестринството?

— Само от мисълта за това ми се повръща! — ръмжеше междувременно господарят му. — Да пъхтя над тази разплодна кобила! Пощурявам от любопитство! За какво им е тази глупост?!

— Не мога да стигна до достоверно заключение… Данните са прекалено оскъдни.

Харконен като че щеше да го зашлеви, но се въздържа.

— Няма да се правя на жребец заради Бене Гесерит!

— Бароне — започна невъзмутимо Пайтър, — ако наистина са събрали информация за вашите запаси от подправка, не можете да позволите да ви разобличат. Дори да са блъфирали, вашата реакция им е подсказала истината. Представят ли доказателствата си на Кайтен, императорът ще доведе тук сардаукарите, за да ликвидира династията Харконен, и ще назначи друга Велика династия да управлява Аракис, както преди време махна оттам Ричиз. Не се съмнявам, че на Елруд много ще му хареса. Той и ПОСИТ могат по всяко време да разтрогнат договорите си с всичките ви владения. Ами ако дадат Аракис и подправката на… да речем, на атреидите, ей така — напук?

— На атреидите! — изфуча бясно баронът. — Никога не бих позволил моя собственост да попадне в техни ръце!

Дьо Врие знаеше, че е напипал чувствителната струна в душата му. Враждата между харконите и атреидите бе започнала още по времето на трагичната Коринска битка.

— Трябва да изпълните желанията на вещицата — настоя ментатът. — Бене Гесерит ни победиха, в този рунд. Първостепенната ви задача сега е да опазите своята династия, контрола над Аракис и незаконните си запаси от подправка. — Дьо Врие се усмихна. — Отложете отмъщението.

Баронът сякаш посивя, кожата му изведнъж се нашари с петна.

— Пайтър, още от този миг започваш заличаването на следите и преместването на запасите ни. Разпръсни ги там, където никому не би хрумнало да ги търси.

— Дори и по съюзните планети ли? Не препоръчвам подобен ход. Твърде сложно е да се уреди, а и съюзите се разпадат…

— Прав си! — Черните очи на Владимир Харконен блеснаха. — Почти всичко ще бъде пренесено на Ланкивейл, под носа на тъпия ми брат. Никой не би заподозрял Абулурд в лукавство.

— Да, господарю. Това е чудесна идея.

— Разбира се, че е чудесна! — Баронът се заозърта. Кой знаме защо, щом спомена своя полубрат, се сети за любимия си племенник. — Къде е Рабан? Защо вещицата да не използва неговата сперма?

— Съмнявам се — врътна глава Пайтър. — Размножителните им програми обикновено са строго конкретни.

— Добре де, къде е той? — Харконен крачеше по коридора, сякаш търсеше върху кого да се нахвърли. — От вчера не съм го виждал.

— Пак се занимава с глупавия си лов в Горския стражеви пост. — Ментатът потисна усмивката си. — Господарю, най-добре се върнете в спалнята и изпълнете дълга си към поколенията.