Майкъл Конъли
Законът на Бош (27)

27

На сутринта разгърнах на масата документите, които бях извадил от двигателя на шевролета на Лотън Крос. Отидох в кухнята да си направя кафе, но установих, че се е свършило. Можех да изляза да купя от магазина надолу по хълма, но исках да стоя до телефона. Очаквах Джанис Лангуайзър да се обади рано. Затова си взех бутилка минерална вода, седнах на масата и се вторачих в докладите, които Крос бе преснел и занесъл в дома си преди три години.

Видях копие на доклада за банкнотите, изготвен от банката, отпуснала парите за филма, и таблиците за времето и мястото, на които се бяха намирали разпитаните хора, съставени от Лотън Крос и Джак Дорси, преди да ги натоварят с други разследвания.

Докладът за двата милиона се състоеше от четири страници със серийни номера, избрани произволно от стодоларовите банкноти, закарани на снимачната площадка, и бе изготвен от двама души — Лайнъс Саймънсън и Джослин Джоунс — и подписан от Гордън Скагс, вицепрезидент на банката.

Името Скагс ми беше познато. Александър Тейлър ми го бе казал, когато го попитах кой е знаел за доставката на парите на снимачната площадка. Списъкът с деветте имена, които ми бе дал Тейлър, вече не беше в мен. Агентите на ФБР го бяха взели, докато бяха претърсвали дома ми. Но бях запомнил името Скагс.

Не си спомнях обаче дали имената на Саймънсън и Джоунс бяха в списъка. Може би Тейлър не знаеше за тяхното участие в подготовката на парите или пък те не знаеха къде ще бъдат закарани банкнотите, които описват.

Твърдо решен да проуча за разследването всичко, до което мога да се докопам, прегледах серийните номера с надеждата, че може да забележа нещо нередно. Но нищо не привлече погледа ми. Цифрите приличаха на неразбиваем код, който крие тайната на случая. Просто четири страници с цифри, изброени без последователност.

Отместих доклада настрана и взех таблиците с алибитата. Дърво потърсих имената Скагс, Саймънсън и Джоунс и видях, че Дорси и Крос наистина бяха проверили местонахождението на тримата банкови служители. Крос бе проучил Скагс и Джоунс, а Дорси — Саймънсън. Местонахождението им по време на убийството на Анджела Бентън и на последвалия обир на парите от снимачната площадка беше уточнено.

И тримата имаха алиби. Това, разбира се, не ги оневиняваше откъм съучастие. Всеки от тях можеше да е планирал обира и да е стоял в сянка по време на извършването му. Или поне всеки от тях можеше да е източникът на информация за транспортирането на парите на снимачната площадка.

Същото се отнасяше и за останалите осем души в списъка. Всички имаха алиби и бяха оневинени от активно участие в двете престъпления. Не разполагах с други доклади, в които да има данни дали следователите са открили косвена връзка на тези хора с престъплението.

Осъзнах, че се мъча да надскоча възможностите си. Опитвах се да редя пасианс без пълна колода карти. Липсваха асата и нямаше начин да спечеля. Трябваше да разполагам с всички карти. Пийнах глътка вода. Искаше ми се да е кафе. Замислих се колко е важна играта с Пипълс. Не успеех ли, с мен беше свършено. Протегнатите ръце на Анджела Бентън можеше да ме обсебват до края на живота ми, но нямаше да мога да направя нищо по въпроса.

Телефонът иззвъня. Отидох в кухнята и вдигнах слушалката. Обаждаше се Джанис Лангуайзър. Не се представи.

— Аз съм — каза тя. — Трябва да поговорим.

— Добре, но в момента съм зает. След малко ще ти се обадя.

— Хубаво.

Лангуайзър затвори, без да възрази. Приех това като знак, че ми вярва за онова, което й бях казал за къщата ми, и че телефонът ми се подслушва. Надявах се, че Пипълс прави Каквото е обещал. Грабнах ключовете от плота и излязох.

Подкарах надолу по хълма, към мястото, където Мълхоланд се извива по другата страна и се пресича с Удроу Уилсън при Кауенга, и видях стар жълт шевролет „Корвет“, спрял на светофара. Познавах шофьора. От време на време го виждах да бяга за здраве покрай моята къща. Освен това бях разговарял с него в полицейския участък. Той беше частен детектив и живееше от другата страна на хребета, срещу мен. Протегнах ръка през прозореца и му махнах. И той направи същото. Светлините на светофара се смениха и човекът пое на юг по Кауенга, а аз — на север.

Купих си кафе от магазинчето за хранителни продукти и използвах телефонния автомат до „Покито Мас“, за да се обадя на Лангуайзър. Тя отговори веднага.

— Идвали са нощес — каза Джанис. — Точно както предрече.

— Камерата заснела ли ги е?

— Да! Записът е идеален. Ясен като бял ден. Пак онзи Милтън.

Кимнах. Обаждането до дома ми предишната вечер, когато Лангуайзър ми каза, че е заключила чипа в сейфа в кантората, беше стръвта и Милтън се бе хванал. Преди да изляза от кабинета й, бях монтирал камера в радиото и я бях насочил към библиотеката, зад която беше сейфът.

— Намерил е сейфа, изтръгнал го е от стената и го е взел.

Предишната вечер Лангуайзър бе извадила всичко от сейфа, а аз сложих вътре бележка, на която написах: „Да ти го начукам. С главно «Н».“ Представих си изражението на Милтън, когато я бе прочел, ако, разбира се, бе успял да отвори сейфа.

— Липсва ли нещо друго?

— Няколко чекмеджета са издърпани и са изчезнали монетите от буркана в стаята, където пием кафе. Всичко това е само маскировка, за да прилича на обикновен обир.

— Някой обади ли се на полицията?

— Да, но още не са се появили.

— Продължавай наблюдението. Засега.

— Знам. Както се уговорихме. Какво да направя?

— В теб ли е електронният адрес на Пипълс?

— Да.

Предишната вечер тя лесно бе взела електронния му адрес от бивш колега, който работеше в прокуратурата.

— Изпрати му още едно съобщение. Добави с прикрепен файл кадрите от последното наблюдение и му напиши, че съм променил крайния срок на днес по обед. Ако не ми се обади дотогава, може да започне да гледа Си Ен Ен за резултатите. Изпрати го колкото е възможно по-скоро.

— Вече съм в Интернет.

— Добре.

Отпих от кафето, докато я слушах как печата. Андре ми беше дал електрониката, от която щеше да се нуждае Лангуайзър, за да види съдържанието на чипа, където бяха записани кадрите, заснети с камерата, и да изпрати по електронната поща прикачен файл със записа.

— Готово — каза тя след малко. — Желая ти успех, Хари.

— Вероятно ще се нуждая от него.

— Не забравяй да ми се обадиш в полунощ, инак ще изпълня инструкциите.

— Няма.

Затворих и отново влязох в магазинчето, за да си купя още едно кафе. Вече бях възбуден от информацията на Лангуайзър, но реших, че до края на деня ще ми трябва още кофеин.

Когато се върнах вкъщи, телефонът звънеше. Бързо отключих вратата и грабнах слушалката.

— Да?

— Господин Бош? Обажда се Пипълс.

— Добро утро.

— Не мога да кажа, че е добро. Кога ще ви е удобно да Дойдете?

— Тръгвам веднага.