Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Хари Бош (9)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Lost Light, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 69гласа)

Информация

Допълнителна корекция
hammster(2007)
Сканиране, разпознаване и корекция
?

Издание:

МАЙКЪЛ КОНЪЛИ

ЗАКОНЪТ НА БОШ

Американска, първо издание, 2003

Превод Юлия Чернева, 2003

Редактор Иван Тотоманов

Художествено оформление на корица „Megachrom“ — Петър Христов, 2003

Компютърна обработка ИК „БАРД“ ООД

Линче Шопова

Формат 84/108/32

ИК „БАРД“ ООД — София 1124, жк „Яворов“, бл. 12-А, вх. II. тел. 943 76 59. http://www.bard.bg

ISBN 954-585-459-6

 

LOST LIGHT

Michael Connelly

LITTLE, BROWN AND COMPANY

© 2003 by Hieronymus, Inc.

История

  1. —Добавяне
  2. —Добавяне на анотация (пратена от SecondShoe)

33

Разговорът с Гордън Скагс мина бързо и гладко. Срещнахме се в уговорения час в небостъргача на „Банка ЛА“ в центъра на града. Кабинетът му на четирийсет и втория етаж гледаше на изток и предоставяше една от най-хубавите гледки на градския смог, които съм виждал. Разказът на Скагс за участието му в злополучния заем от два милиона долара за снимките на филма на „Айдолон Продъкшънс“ не се различаваше много от показанията му в официалните материали от разследването. Той бе уговорил за банката хонорар от петдесет хиляди долара, включващи и заплащането на охраната. Парите трябвало да напуснат банката сутринта в деня на снимките и да се върнат в шест вечерта.

— Знаех, че има риск — каза той. — Но видях възможност за добра и бърза печалба за банката. Би могло да се каже, че това засенчи преценката ми.

Скагс прехвърли въпросите към транспортирането на парите и Рей Вон, шефа на охраната, и насочи вниманието ми към задачите по осигуряването на еднодневната операция чрез „Глобал“ и после събирането на двата милиона. Каза, че би било много необичайно една банка да разполага с толкова много налични пари в брой за един ден. Ето защо няколко дни преди доставянето им на снимачната площадка Скагс трябвало да уреди транспортирането на парите от различни клонове на „Банка ЛА“ до централата. В уречения ден парите били натоварени в бронирана кола и закарани на снимачната площадка в Холивуд. Рей Вон пътувал в първия автомобил и постоянно поддържал радиовръзка с шофьора на бронираната кола, като го превел по обиколен маршрут, за Да разберат дали не ги преследват.

На снимачната площадка ги посрещнали други въоръжени пазачи и Лайнъс Саймънсън, един от помощниците му които помогнали на Скагс да събере парите и да състави списъка със серийните номера, поискан от застрахователната компания.

Разбира се, посрещнали ги и въоръжените до зъби маскирани бандити.

Единственото ново нещо, което научих от Скагс по време на първата част от разговора ни, беше, че след извършването на обира политиката на банката се е променила. „Банка ЛА“ вече не отпускаше заеми на филмови продукции.

— Парен каша духа. Опариш ли се веднъж, научаваш нещо. Опариш ли се втори път, това вече е глупаво. Ние не сме глупави, господин Бош. Няма да допуснем пак да изгорим заради филмопроизводители.

Кимнах.

— Убеден ли сте, че обирът е замислен от външни хора, а не тук, в банката?

Скагс изглеждаше възмутен от самата мисъл, че извършителят може да е от банката.

— Да. Вижте горкото момиче, което беше убито. Тя работеше за филмовата компания, а не за мен.

— Така е. Но убийството й може да е било част от плана да хвърлят подозренията върху филмовата продукция, вместо върху банката.

— Това е невъзможно. Полицаите разнищиха всичко тук. Същото направиха и със застрахователната компания. Ние сме сто процента чисти.

Отново кимнах. Той бе влязъл в капана ми.

— Тогава предполагам, че няма да имате нищо против, ако поговоря с някои от служителите ви. Бих желал да говоря с Лайнъс Саймънсън и с Джослин Джоунс.

Скагс осъзна, че е хванат натясно. Как можеше да не ми позволи да говоря със служителите му след толкова пламенната си защита на честността и невинността на служителите На банката?

— Отговорът е и да, и не — каза той. — Джоунс още работи при нас. Сега е помощник-управител на клона ни в Западен Холивуд. Мисля, че няма да има проблем да говорите с нея.

— А Лайнъс Саймънсън?

— Той така и не се върна при нас след онзи ужасен ден. Сигурно знаете, че крадците го простреляха. Него и Рей. Рей почина, но Лайнъс е жив. Беше в болница, после си взе отпуск по болест и накрая изобщо не искаше да се върне. Не го обвинявам.

— Напусна ли?

— Да.

Този факт не бе споменат в полицейските материали от разследването, нито в документите на Шатмари. Знаех, че разследването беше най-интензивно в дните и седмиците след обира. Това вероятно беше така, защото Саймънсън още се лекуваше и беше служител на банката. Нямаше причина напускането му да е споменато в докладите.

— Знаете ли къде работи?

— Знаех, но после изгубих следите му. Ще бъда откровен с вас. Лайнъс напусна и си нае адвокат, който предяви обвинения, че банката е изложила на риск живота му и други подобни глупости. Не спомена обаче, че Лайнъс предложи доброволно да отиде там в онзи ден.

— Сам е поискал да отиде?

— Да. Той беше млад човек, израснал е в града. Вероятно е имал стремежи, типични за холивудската младеж. С всеки е така. Мислел е, че ще има някакъв шанс, като прекара един ден на снимачната площадка и отговаря за парите. Та значи пожела да отиде там и аз се съгласих. И без това исках на мястото да има някой от отдела ми. Имам предвид освен Рей Вон.

— Саймънсън осъди ли банката, или адвокатът му само вдигна шум?

— Вдигна шум, но толкова голям, че сключиха споразумение с Лайнъс. Дадоха му пари и той изчезна. Чух, че ги използвал, за да си купи нощен клуб.

— Колко му дадоха?

— Не знам. Веднъж попитах адвоката ни Джеймс Форман, но той не ми каза. Условията на споразумението били поверителни. Но доколкото разбрах, клубът бил хубав. От типичните за Холивуд.

Сетих се за портрета, който бях видял в библиотеката и в кантората, докато чаках Джанис Лангуайзър.

— Адвокатът ви е Джеймс Форман?

— Да, на банката. Външен юридически съветник. Решиха да възложат случая на него заради евентуален конфликт на интереси.

Кимнах.

— Знаете ли името на нощния клуб?

— Не.

Погледнах към смога през прозореца. Гледах, но не виждах нищо. Почувствах първите тръпки на инстинктивно вълнение и на чувството, че съм получил божествено откровение.

— Господин Бош? Ще ме изчакате ли? След пет минути имам съвещание.

Излязох от унеса си и го погледнах.

— Съжалявам. Свърших си работата тук. Поне засега. Но преди да влезете на съвещанието, бихте ли се обадили на Джослин Джоунс, за дай кажете, че ще я посетя? Освен това бих искал да знам и къде се намира клонът на банката ви.

— Няма никакъв проблем.