Майкъл Конъли
Законът на Бош (17)

17

Библиотеката беше една от най-старите сгради в града. Изглеждаше като джудже пред модерните постройки от стъкло и стомана наоколо. Вътре имаше красива ротонда с купол и мозайки, изобразяващи основаването на града. Библиотеката бе изгоряла в умишлен палеж, а после бе възстановена в първоначалната си красота. Отидох след като бе реставрирана — за пръв път, откакто бях дете. И продължих да я посещавам. Не съм запален читател. Не мога да седя на едно място достатъчно дълго. Но ходя там заради обстановката. Напомня ми за Лос Анджелис от миналото. Там, където се чувствах удобно. Занасях си обяда в читалнята или във вътрешните дворове на горните нива и се хранех, докато четях или си водех записки. Опознах пазачите от охраната и библиотекарите. Имах читателска карта, макар че не взимах книги за вкъщи.

Отидох в библиотеката, защото вече не можех да се обадя на Кийша Ръсел, за да ми помогне в издирването на материали във вестниците. Обаждането й в Сакраменто, за да ме провери, когато я бях помолил да потърси информация в пресата за Марта Геслер, беше предупреждение. Журналистическото й любопитство щеше да я заведе по-надалеч, към места, където не исках да бъде.

Главната справочна читалня се намираше на втория етаж. Познах жената зад бюрото, макар да не бях разговарял с нея. Видях, че и тя ме позна, докато се приближавах. Използвах читателската си карта вместо полицейска значка. Жената прочете името ми и каза:

— Знаете ли, че се казвате като един прочут художник?

— Да, знам — отвърнах.

Библиотекарката се изчерви. Беше около трийсет и пет годишна и с непривлекателна прическа. На табелката на гърдите й пишеше: госпожа Молой.

— Разбира се, че знаете. Няма начин. Какво мога да направя за вас?

— Искам да прегледам броевете на „Лос Анджелис Таймс“ отпреди три години.

— Да търсите с ключова дума?

— Предполагам. Какво означава това? Библиотекарката се усмихна.

— Броевете на „Таймс“ от 1987 година насам са качени на компютър. Ако онова, което търсите, е публикувано след тази година, трябва само да седнете пред някой от компютрите ни, да напишете ключова дума или фраза, например име, и да я търсите.

— Чудесно. Точно това искам да направя.

Тя се усмихна отново и ми даде някакво пластмасово устройство. Не приличаше на компютрите, които бях виждал.

— Как да го използвам?

Жената едва не се изсмя на глас.

— Това е пейджър. В момента всичките ни компютри са заети. Ще ви позвъня по пейджъра веднага щом някой се освободи.

— Аха.

— Пейджърът не работи извън сградата. И не издава звук, а вибрира. Затова го дръжте в себе си.

— Добре. Имате ли представа колко време ще трябва да чакам?

— Имаме ограничение от един час. Това означава, че някой от компютрите ще се освободи след трийсетина минути. Но повечето хора не ги използват цял час.

— Благодаря. Ще бъда наблизо.

Намерих свободна маса в една от читалните и реших да Поработя върху хронологията на случая. Извадих тетрадката си и на празна страница написах трите ключови думи и събития, които знаех.

Анджела Бентън — убита на 16 май 1999 г.

Обир на снимачната площадка — 29 май 1999 г.

Марта Геслер — изчезнала на 19 март 2000 г.

После добавих нещата, които не ми бяха известни.

Телефонно обаждане, Геслер/Дорси — ????

След няколко минути се сетих за друго, което можете да обясни нещо, което ме притесняваше.

Убийството на Дорси и прострелването на Крос ????

Огледах се, за да видя дали някой използва клетъчен телефон. Исках да се обадя, но не бях сигурен дали това е позволено в библиотеката. Забелязах един мъж, който бързо грабна някакво списание от лавицата, без да го поглежда, и се обърна. Беше по джинси и памучна риза. Нищо в него не показваше, че е от ФБР, но ми се стори, че ме наблюдава и че не иска да разбера, че ме следи.

Прибрах тетрадката, станах и тръгнах към лавицата със списания. Минах покрай мъжа и забелязах, че списанието, което бе грабнал, е „Родителите днес“. Още една улика срещу него — той не приличаше на родител. Вече бях убеден, че ме наблюдава.

Приближих се до бюрото, наведох се и прошепнах на госпожа Молой:

— Може ли да попитам нещо? Позволено ли е да се използват клетъчни телефони в библиотеката?

— Не. Някой ви притеснява, защото говори по телефона ли?

— Не, просто се питах какви са правилата. Благодаря.

Преди да се обърна тя ми каза, че тъкмо се готвела да ми позвъни по пейджъра, защото се е освободил компютър. Върнах й пейджъра и госпожа Молой ме заведе в преградена кабинка, където чакаше светещият монитор на компютър.

— Желая ви успех — каза тя и тръгна към бюрото си.

— Извинете — извиках я аз. — Но не знам как да получа достъп до „Таймс“.

— Има икона.

Огледах бюрото, но там бяха само компютърът, клавиатурата и мишката. Библиотекарката започна да се смее, после закри устата си с ръка.

— Съжалявам — каза тя. — Изглежда… нямате представа какво да направите.

— Наистина нямам. Бихте ли ми помогнали поне да започна?

— Чакайте малко. Ще отида да проверя дали не ме чакат читатели.

— Благодаря.

Тя се върна след трийсет секунди, наведе се над мен и използвайки мишката, влезе в архивите на „Таймс“.

— Сега само трябва да напишете ключова дума за статията, която търсите.

Кимнах в знак, че разбирам поне дотолкова, и написах името Алехандро Пениенда. Госпожа Молой протегна ръка и натисна клавиша ЕМТЕК. Търсенето започна. След пет секунди на екрана се появиха резултатите. Имаше пет попадения. Първите две бяха от 1991-ва и 1994-та, а последните три — от 2000 година. Пропуснах първите две, защото не бяха свързани с Пениенда, от когото се интересувах. Следващите три бяха от март 2000 година. Преместих курсора на първата статия — от 1 март 2000 година — и натиснах клавиша за четене. Текстът изпълни горната половина на екрана. Беше кратък репортаж за началото на процеса срещу Алехандро Пениенда, обвинен в убийството на бижутера Кунуон Парк, кореец.

Вторият репортаж също беше кратък, но предоставяше информация за онова, което търсех. Присъдата срещу Пениенда бе произнесена на 14 март. В статията се описваха събитията от предишния ден. Извадих тетрадката от джоба си и попълних хронологичните си записки, като добавих новата информация за точните дати.

Анджела Бентън — убита — 16 май 1999 г.

Обир на снимачната площадка — 29 май 1999 г.

Телефонно обаждане на Геслер до Дорси — 14 март 2000 г.

Марта Геслер — изчезнала — 19 март 2000 г.

Погледнах данните. Марта Геслер бе изчезнала и се предполагаше, че е убита пет дни, след като бе разговаряла с Джак Дорси за аномалията в списъка със серийните номера на банкнотите.

— Ако искате да питате още нещо, ще бъда на бюрото си.

Бях забравил, че госпожа Молой още стои зад мен. Станах и й посочих стола.

— Може би ще стане по-бързо, ако го правите вие. Трябва да намеря още няколко неща.

— Библиотекарите не трябва да се занимават с издирвани-ята. Трябва да умеете да работите с компютър, щом ще го използвате.

— Разбирам. Ще се науча, но в момента не съм толкова вещ, а издирванията са много важни.

Тя, изглежда, се колебаеше дали да продължи да ми помага. Искаше ми се да си бях взел разрешителното за частен детектив. Може би щеше дай повлияе. Госпожа Молой погледна към бюрото си, за да види дали някой не се нуждае от помощ. Мъжът със списанието „Родителите днес“ се разхождаше насам-натам и се преструваше, че чака някого или иска да пита нещо.

— Ще отида да питам господина дали се нуждае от помощ и ще се върна — каза госпожа Молой и тръгна, без да изчака отговора ми.

Приближи се до непознатия и го попита дали му трябва нещо. Той поклати глава, погледна към мен и тръгна нанякъде. Библиотекарката се върна и седна пред компютъра.

— Какво ще търсим сега?

— Джак Дорси — отговорих аз. — И за да стесните кръга, може да добавите и бар „Нат“.

Тя написа информацията и започна да търси. Резултатите бяха тринайсет. Помолих я да отвори първата статия. Датата беше 7 април и се описваха събитията от предишния ден.

ЕДНО ЧЕНГЕ МЪРТВО И ДРУГО РАНЕНО В ПРЕСТРЕЛКА В ХОЛИВУДСКИ БАР

Детективи попадат на обир

от Кийша Ръсел,

репортер на „Таймс“

 

Вчера на обяд в холивудски бар бяха простреляни двама детективи от полицията и барманът. В заведението нахлул мъж и се опитал да го ограби. В стрелбата в 13 часа в „Нат“ на Чероки Авеню бе убит с огнестрелно оръжие Джак Х. Дорси, четирийсет и девет годишен. Партньорът му Лотън Крос, трийсет и осем годишен, е в критично състояние с наранявания в главата и врата. Двайсет и девет годишният барман Доналд Райе е бил прострелян многократно и също е починал на местопрестъплението. Лейтенант Джеймс Мейси каза, че заподозреният е бил с черна скиорска маска и е избягал с неоповестена сума пари, взета от касата на бара. Мейси добави, че не е ясно дали Дорси и Крос са се опитали да предотвратят обира, като по този начин са предизвикали стрелбата. Двамата детективи са били простреляни, докато седели в сепаре в оскъдно осветена част на бара. Нито един от двамата не е извадил оръжието си.

Според Мейси детективите извършвали разпити и решили да обядват в бара. Няма данни някой от тях да е консумирал алкохол.

„Отишли са там, защото заведението е било наблизо — обясни Мейси. — Това е най-злополучното решение, което биха могли да вземат.“

По време на инцидента в бара не е имало други служители или посетители. Случаен минувач е видял как стрелецът е избягал след стрелбата и е дал на полицията частично описание на заподозрения. Като предпазна мярка полицията запазва анонимността на свидетеля.

Спрях да чета и попитах библиотекарката дали може да направя разпечатка на статията.

— Петдесет цента на страница — отговори тя. — Само в брой.

— Добре.

Госпожа Молой подаде команда за разпечатване и пак погледна към бюрото си. Стоях прав и го виждах по-добре.

— Още няма никого. Бихте ли направили още нещо за мен?

— Ако побързаме. Какво желаете?

Напрегнах паметта си, опитвайки се да намеря име, което да ми помогне да направя онова, което исках.

— Ами… например да търсим с думата „тероризъм“.

— Шегувате ли се? Знаете ли в колко много статии е употребена тази дума през последните две години?

— Добре, добре, отказвам се. Трябва ли думите за търсене да са свързани в изречение?

— Не. Вижте какво, трябва да се върна на…

— Разбира се. А какво ще кажете за думите „ФБР“, „заподозрян терорист“, „Ал Кайда“ и „терористична клетка“? Бихте ли опитали?

— И това сигурно ще даде много резултати.

Тя написа информацията. Зачакахме и компютърът докладва 467 резултата. Всички, с изключение на шест, бяха след 11 септември 2001 година. Под бройката се изписа заглавието на всяка статия. На екрана се появиха първите четирийсет и две страници на списъка със заглавията.

— Ще трябва да ги прегледате сам — рече госпожа Молой. — Аз трябва да се върна на работното си място.

Започнах последното търсене почти на шега. Предполагах, че мъжът със списанието „Родителите днес“ или ще разпита госпожа Молой, след като изляза, или ще изпрати друг агент да продължи да ме следи. Исках да добавя аспекта с тероризма към разследването си, за да има върху какво да се чудят. Но после осъзнах, че може да успея да разбера с какво се занимава Бюрото.

— Добре. Чудесно. Благодаря за помощта.

— Не забравяйте, че затваряме в десет. Това означава, че имате още двайсет и пет минути.

— Да. Между другото, къде отиде разпечатката?

— На бюрото ми. Каквото и да разпечатате, ще пристигне там. Идвате при мен, плащате и ви го давам.

— Добре смазан механизъм.

Тя не отговори. Тръгна и ме остави сам с компютъра. Огледах се, но не видях мъжа със списанието „Родителите днес“. После започнах да преглеждам списъка със заглавията. Щракнах на няколко и се зачетох в статиите, като спирах, когато разберях, че съдържанието не е свързано с Лос Анджелис. Осъзнах, че трябваше да включа и името на града в ключовите думи за търсенето. Станах, за да видя дали госпожа Молой е на бюрото си. Но тя не беше там.

Продължих да работя с компютъра и на третата страница от списъка зърнах заглавие, което привлече вниманието ми.

МЪЖ С ПАРИ ЗА ТЕРОРИЗЪМ, ЗАЛОВЕН ПРИ ПРЕМИНАВАНЕ НА ГРАНИЦАТА

Отворих цялата статия. Беше публикувана на 2 февруари 2003 година на страница А13 във вестника и бе придружена от снимка на мъж с тъмен слънчев загар и къдрава руса коса.

 

От Джон Майър, репортер на „Таймс“

 

Министерството на правосъдието съобщи, че вчера при опит да премине границата с Мексико при Калексико със сак, пълен с пари, е арестуван заподозрян куриер, пренасящ пари за поддръжници на глобалния тероризъм.

Маусоува Азиз, трийсет и девет годишен, който от пет години е в списъка с терористи, издирвани от ФБР, бе заловен от агенти на Граничния патрул, докато се е опитвал да отиде в Мексико.

От ФБР твърдят, че Азиз има връзки с филипинската терористична клетка на Ал Кайда. Той носел голяма сума американски долари в сак, скрит в седалката на колата си. Азиз е бил сам и не е оказал съпротива. Той е задържан според федералните инструкции като вражески войник на неизвестно място.

Агенти казаха, че Азиз се опитал да се дегизира, като изрусил косата си и обръснал брадата си.

„Арестът е важен — каза Ейбрахам Клайн, помощник-прокурор в антитерористичния отдел в Лос Анджелис. — Усилията ни в целия свят са насочени към прекъсване на финансирането за терористите. Смята се, че заподозреният е замесен във финансирането на терористична дейност тук и в чужбина.“

Клайн и други източници казаха, че залавянето на Азиз може би е ключов момент в усилията да се спре притокът на пари към онези, които са взели на прицел американските интереси.

„С този арест ние не само им отнехме значителна сума, но по-важното е, че извадихме от обръщение човек, чийто бизнес е да носи пари на терористите“ — каза източник от Министерството на правосъдието, пожелал анонимност.

Същият източник поясни, че Азиз е гражданин на Йордания, учил е в гимназия в Кливланд, Охайо, и говори свободно английски. Имал е паспорт и шофьорска книжка от Алабама. И на двата документа фигурира с името Франк Айело.

Името на Азиз беше включено в списъка на ФБР за наблюдавани терористи преди четири години, след като бе получена информация, свързваща го с доставки на пари за терористи, замесени в бомбените атентати срещу американските посолства в Африка. Федералните агенти са му измислили прякора „Мишката“ заради дребния му ръст и способността му да се крие от властите.

След терористичните атаки на 11 септември 2001 година за Азиз е определен по-висок статус на бдителност, макар източници да твърдят, че няма доказателства, свързващи го пряко с деветнайсетимата терористи, извършили самоубийствените атентати.

„Той е куриер — каза източникът от Министерството на правосъдието. — Работата му е да пренася пари. После средствата се използват за закупуване на материали за направата на бомби и оръжия и за издръжка на терористите, докато планират и осъществяват операциите си.“

Не е ясно защо Азиз се е опитвал да изнесе американска валута от страната.

„Американските долари вървят навсякъде — каза Клайн. — Всъщност са по-стабилни от валутата в повечето страни, където съществуват терористични клетки. Може би заподозреният е пренасял парите към Филипините, за да бъде платена някаква операция.“

Клайн отказа да съобщи каква е сумата, намерена у Азиз, и какъв е произходът на парите. През последните месеци федерални следователи изказаха предположение, че нелегалната дейност в САЩ е голям източник на финансиране на терористи. Така например ФБР свързва операцията за залавяне на наркотици в Аризона миналата година с мрежа за финансиране на терористи.

Миналата година федерални източници съобщиха за „Таймс“, че в необитаемите райони на Мексико може би има лагери за обучение на терористи, свързани с „Ал Кайда“. Клайн отказа да коментира вероятността Азиз да е пътувал към такъв лагер.

Дълго гледах екрана и се питах дали не съм попаднал на нещо по-важно от начин да подведа ФБР. Дали информацията в статията беше свързана с разследването ми? Възможно ли бе шефовете в Уестуд да са открили връзка между парите от снимачната площадка и Азиз?

Мислите ми бяха прекъснати от съобщение по радиоуредбата, че библиотеката затваря след петнайсет минути. Подадох команда на компютъра да направи разпечатка на статията и се върнах на списъка със заглавията. Имаше още един Материал, публикуван три дни след ареста на Азиз. Репортажът беше кратък и съобщаваше, че предявяването на обвинения към Азиз се отлага за неопределено време и федералните агенти продължават да го разпитват. Тонът на статията загатваше, че Азиз сътрудничи на следователите, макар това да не се споменаваше изрично. Промените във федералните закони, въведени след атаките на 11 септември, позволявали на федералните власти да задържат заподозрени терористи като вражески войници. Останалата част на разказа беше информация, която се съдържаше в първата статия.

Върнах се на списъка и продължих да преглеждам заглавията. След десетина минути намерих още един репортаж за Маусоува Азиз.

По радиоуредбата съобщиха, че библиотеката затваря. Огледах се и видях, че госпожа Молой седи зад бюрото си, прибира разни неща в чекмеджетата и се готви да си отива вкъщи. Реших, че не искам мъжът със списанието „Родителите днес“ да разбере какво съм търсил на компютъра. Поне не веднага. Затова останах в кабинката до следващото съобщение, че библиотеката е затворена. Госпожа Молой се приближи до мен и ми каза, че трябва да тръгвам. Носеше разпечатките. Платих, сгънах листата, сложих ги в джоба при тетрадката, благодарих на библиотекарката и излязох от читалнята.

Докато вървях, се престорих, че разглеждам мозайките и архитектурата на сградата и обиколих ротондата няколко пъти в търсене на преследвача си. Не го видях и започнах да се питам дали не страдам от параноя.

Трябваше най-после да напусна библиотеката. Хрумна ми да намеря служебния изход, да причакам госпожа Молой и да я попитам дали някой не се е интересувал от мен и от информацията, която търся. Но реших, че може да я изплаша, и се отказах.

Тръгнах към колата си на третото ниво на гаража. По гърба ми лазеха ледени тръпки. Не бях сигурен дали ме следят, но бях здравата уплашен. Ускорих крачка и почти на бегом стигнах до мерцедеса.