Боян Болгар
Звездата на бан Батил (42)

ИСТОРИЧЕСКИ СПРАВКИ

1341 — Византийският император Андроник Трети умира. Наследникът на престола, малолетният Йоан Палеолог, е под опеката на майка си, императрица Ана Савойска, и на примата Йоан Кантакузин Но в същата година Йоан Кантакузин въстава срещу императрицата регентка.

1342 — Хрельо, феодален владетел на областта по средното течение на Струма, отхвърля зависимостта си от сръбския крал Стефан Душан и признава върховенството на Йоан Кантакузин, който му дава титлата кесар.

Заплашен от сключения по-късно сърбо-византийски съюз, Хрельо приема монашество под името Харитон. Наемници на Стефан Душан го убиват.

1345 — На седми юли загива в битка Момчил.

Отначало водел дружина от недоволници срещу феодалните порядки. Обявен за размирник, избягал и постъпил на служба при Андроник Трети, а след неговата смърт — при Стефан Душан. През 1343 минал на страната на Йоан Кантакузин и като негов съюзник заел с дружината си Смолянската област, в която бил назначен за управител.

В 1344 нанесъл поражение на турските кораби при Портолагос, отметнал се от византийците и създал свое самостоятелно владение със средище Ксанти и крепост Перитор. Нападнат от византийско-турска войска, начело с Кантакузин, отстъпил към Перитор, но отвътре не му отворили портите и загинал с цялата си дружина под стените на собствената си крепост.

Такава е била участта на малките князе. Люшкането на Момчил в южните предели на България, на Хрельо в западните й предели показва процеса на феодалното разпадане.

1346 — На 26 август в битка при Креси англичаните употребяват срещу французите за първи път в световната история огнестрелно оръжие. Барутът бил открит половин век по-рано от английския химик и монах Роджър Бейкън.

1347 — След шестгодишни междуособици Йоан Кантакузин от-воюва Цариград от противниците си, като повиква на помощ българи и сърби. Но година по-късно чума — наречена в историята „черната чума“ — покосява немалка част от населението на столицата и още повече разхлабва омаломощената от вътрешни ежби Византия.

1451 — В Търново пристигат наемници на Йоан Кантакузин с предложение за съюз срещу османците. Иван-Александър склонил „под силното влияние на търновското население“ да отпусне средства за построяване на флота, която да пресече пътя на Мурад през протоците.

1351 — Йоан Палеолог се вдига срещу Кантакузин, за да си възвърне цариградския престол. Кантакузин — уви — вика на помощ Мурад и в замяна му отстъпва галиполската крепост Цимпе.

1355 — Безсилен да спре османците, излъган в надеждите си към тях, Кантакузин абдикира и се оттегля в манастир. Шестдесет и три годишен е. Отдава се на писания върху исихазма и на исторически хроники за своето време.

1355 — Умира вторият син на Иван-Александър Михаил (от първия му брак с влахинята Теодора), женен за византийската принцеса Ирина, сестра на Йоан Палеолог.

Още същата година Иван-Александър сгодява втората си дъщеря Кераца-Мария (родена от втората му жена, еврейката Сара) за Андроник, син на Йоан Палеолог. Това е установено със синодален акт на Цариградската патриаршия от 17 август. От византийския летописец Никифор Григорас се знае, че по време на годежа си Мария е била на десет години.

Иван-Александър се е стремял да затвърди отношенията си с Византия и смъртта на сина му Михаил го е накарала да побърза с обричането на дъщеря си Мария, макар още дете, само и само да се укрепят династическите връзки и чрез тях сигурността на държавата.

1355 — Умира Стефан Душан при подготовка за превземане на Цариград.

1356 — Умира Григорий Синаит, гръцки монах.

Към края на първата четвърт от XIV век той основава в Парория (Странджа) монашеско общежитие на исихасти. Последовател на Григорий е Теодосий Търновски, който пренесъл исихазма в България, а ученик на Теодосий е бъдещият патриарх Евтимий.

1360 — Умира шейсет и четири годишен солунският митрополит Григорий Палама, главен теоретик на исихазма.

Исихия — подвиг на безмълвието, тоест неучастие в житейските работи; чрез исихията, според виждането на Григорий Палама, човек влизал в общение с бога и се очиствал от своите страсти, съсредоточени в трите душевни сили: ума, сърцето, желанието.

1363 — Умира в Цариград Теодосий Търновски, първият тълковател на исихазма в България.

У нас исихазмът, който първоначално се разпространявал като ерес и бил преследван, получил държавно признание. Неговият аскетско-мистичен характер — невъзразяване срещу несгодите и неправдите — бил удобен за своеволията на феодалите.

1363 — Мурад превръща в своя столица Адрианопол (Одрин), завзет от Лала Шахин паша.

В течение близо на век тоя град ще бъде седалище на султаните и отправна точка на техните завоевания.

1364 — Иван-Александър изгонва от някои черноморски градове Йоан Палеолог.

В същата година падат под напора на Лала Шахин Пловдив и Боруй (Стара Загора).

1365 — Маджарският крал Людобик Анжуйски завладява за кратко време Видин и областта.

1366 — Амадей Савойски, първи братовчед на Йоан Палеолог, напада със своя флота от двайсет галери и с наемни рицари — французи, англичани, италианци, немци — нашето черноморско крайбрежие. Крепостите Созопол, Скафида, Месемврия, Анхиало падат една след друга.

1368 — Григорий Палама е канонизиран светец в Цариград. Това е крайна победа на исихастите във Византия.

1371 — Двамата братя Вълкашин, прилепски владетели, и Углеша, серски деспот, с около шестдесетхилядна войска, значителна за времето, предприемат поход срещу Мурад. Стигат до Одрин, но нападнати с изненада от по-малобройните османци, претърпяват поражение. На 26 септември при Черномен войската им е разбита и двамата братя загиват.

Тая победа разкрива на османците пътя към пълното завладяване на балканските земи.

1371 — Иван-Александър разделя царството си между Срацимир, син от Теодора, и Шишман, син от Сара. Недалновидна стъпка, предизвикана от безпомощност пред нашественика.

Тогава се отделя от властта на Иван-Александър и се обособява като самостоятелен владетел и Добротица с главна крепост Калацерка (Калиакра).

А Крали Марко, син на Вълкашин, се признава за васал на Мурад.

1372 — Под натиска на Лала Шахин падат крепостите Ихтиман и Самоков.

1375 — Евтимий става търновски патриарх и възглавява българската църква до 1393, когато пада Търново. След това Евтимий е заточен в Бачковския манастир, където няколко години по-късно умира.

1382 — След тримесечна обсада София е завладяна от османците. С измама — твърдят някои източници. Последен защитник на града: бан Янук.

1387 — Иванко, син на Добротица, прекратява войната с Генуа и сключва с генуезците търговски договор.

1387 — Голяма сръбска победа при Плочник срещу Мурад. Иван Шишман влиза в противотурска коалиция. Но на следната 1388 година той е принуден да подпише тежък мир с османците, нападнали Търновското царство.

1388 — Иван Срацимир, сведен до положение на васал, отваря вратите на Видин за османската войска.

1393 — На 17 юли пада Търновското царство. Нашествениците разоряват и опожаряват Търновград.

1395 — На 3 юли Иван Шишман е погубен в Никополската крепост.

1396 — Унгарският крал Сигизмунд предприема поход срещу османците, освобождава Видин, съюзен със Срацимир. Но при Никопол Сигизмунд е сразен. Видин пада отново в османски ръце през последните дни на годината, а Срацимир е откаран като пленник в Мала Азия.

1413 — Пада Калиакра, главна твърдина на добруджанските владетели. Четирийсет и девет години са минали от завладяването на крепостите Боруй и Пловдив. Покоряването на България е половинвековна голгота.