Стивън Питърс
Проект „Убийство“

Докторът на науките Харви Харис разработваше програми за компютър, с които той можеше да чете и превежда текстове от един език на друг. Успехите му се ценяха в научните среди. Но това не пречеше на Харис да се чувствува постоянно унизен в любимото си занимание — разгадаването на всевъзможни загадки при четенето на криминални романи.

Веднъж Харис призна позорното си положение пред прекия си началник Джон Дагън — директор на изчислителната лаборатория. Те закусваха заедно в кафенето и Дагън изслуша признанието, но едва ли разбра цялата дълбочина на проблема на Харис.

— Знаете ли, Джон — каза му той, — през последните осем години аз прочетох две хиляди четиристотин тридесет и девет криминални романа с убийства. Получават се средно по триста и четири цяло и осемстотин седемдесет и пет хилядни романа годишно. Или по една книга за едно цяло и две десети дни.

— Какъв ужас! — възкликна събеседникът му. — Аз лично предпочитам научната фантастика, а криминалетата никога не са ме увличали. Твърде много кръв се пролива в тях.

— Да, но най-неприятното е, че в тях аз разкрих убиеца само осемдесет и три пъти — продължи Харис. — Разбирате ли? Помислете само — всичко осемдесет и три цяло и нула нула стотни книги! Това са някакви си жалки три процента или по-точно — три цяло и четири десети процента от прочетеното.

— Ама че главоблъсканица! — съчувствено каза Дагън. — Слушайте, Харви, сега имам важна среща и не ми се ще да закъснявам. Ще ме извините, нали?

Дагън отмести стола си, изправи се, но не тръгна веднага. Разбрал, че бързото му измъкване ще бъде твърде очевидно, той реши да го замаскира с няколко нищо незначещи думи.

— Хм, а защо пък не съставите програма за компютъра. Нека машината да решава и разгадава вашите криминални загадки.

И като се усмихна широко, Дагън изчезна.

— Глупости! — възрази Харис, преди да съобрази, че говори на празния стол. — Каква полза от това?

Обаче на другия ден, както си седеше, полюшвайки се в креслото, и гледаше замислено в тавана, той си спомни думите на Дагън. В края на краищата той използва компютъра за решаване на задачи, а криминалните истории са също такива задачи. И цялата работа е да се сортират уликите, да им се даде съответната интерпретация, да се направят логически изводи — и решението е готово. Тук няма нищо особено, с което компютърът не би могъл да се справи. А щом машината е способна да разгадава сюжетите на криминалните романи, то тя напълно ще съумее да се справи и с…

По лицето на Харис се разля усмивка. Проектът „Убийство“ беше роден.

През следващите няколко месеца Харви усърдно работеше и вечер, и в почивните дни, събирайки на куп потресаващото количество информация от тези две хиляди четиристотин и девет криминални произведения, които беше успял да прочете. Главните герои, методите на убийство, мотивите за извършване на престъплението, уликите, броят на заподозрените, типовете детективи, данни за потърпевшите, колкото може по-пълна анотация на сюжета и маса други сведения — всички те бяха преведени на машинен език.

Когато цялата предварителна работа беше свършена, Харви направи анализ на данните.

— По какъв начин се извършват убийствата? — набра той на компютъра.

Отговорът дойде мигновено:

УДАР ПО ГЛАВАТА — 2743 СЛУЧАЯ;

ОГНЕСТРЕЛНО ОРЪЖИЕ — 510 СЛУЧАЯ;

КАМА ИЛИ НОЖ — 316 СЛУЧАЯ;

УДУШАВАНЕ — 289 СЛУЧАЯ;

ОТРАВЯНЕ — 103 СЛУЧАЯ:

УМИШЛЕНА ПЪТНА КАТАСТРОФА — 97 СЛУЧАЯ…

И така нататък, чак до избухването на бомба, скрита в яйце, която се задейства при изчегъртване с нож на етикета, залепен върху черупката — един случай; извеждане на жертвата в околоземна орбита с празна космическа ракета — един случай; и още един, когато затворили жертвата в бъчва и я хвърлили в Ниагарския водопад.

— Мотиви за извършване на убийството? — зададе следващия въпрос Харви.

На първо място бяха користните, веднага след тях — желанието за придобиване на власт, след това отмъщение, душевно удовлетворение, страх пред разобличаване, страх за любимия човек и т.н., чак до възмездие за убийство на любимия котарак — един случай.

Така следваха въпрос след въпрос, а отговорите отново се въвеждаха в паметта на машината, обогатявайки я с опит относно честотата на явленията сред множество от променливи.

След тази предварителна работа компютърът получи задача да съгласува всяка променлива с всички останали. По такъв начин бяха установени различни хитроумни взаимовръзки, позволяващи да се отговори на подобни въпроси:

— Съществува ли връзка между пола на убиеца и пола на жертвата?

— Свързан ли е с нещо броят на страниците на книгата?

— Има ли зависимост между пола на автора на книгата и метода на убийството?

— Наистина ли любителите детективи разкриват по-добре престъпленията, отколкото професионалистите?

И така нататък.

Следващата крачка в статистическия анализ на данните беше да се сведе множеството променливи до малък брой елементи, определящи различните аспекти на криминалното произведение. Например един автор неизменно пише разкази, в които убиецът винаги е жена, отнемаща живота на жертвите си по твърде неясни мотиви. Нея обикновено я преследва и разобличава частен детектив — мъж, който задължително прострелва престъпницата в корема с неволен изстрел от пистолет 45-и калибър на предпоследната страница на романа от двеста страници. След това много често се срещат разкази за група хора, откъснати поради лошо време от останалия свят в стара къща, които ги убиват един по един, докато…

След това Харви състави програма, как да се използват всички знания, натрупани в машината. Като последен щрих той въведе редица правила и ограничения — например, че е неетично самият детектив да бъде убиец.

Проверката на програмата показа, че всичко работи отлично. Машината още от първите страници предсказа кой е извършил убийството във всичките две хиляди и петстотин романа, данните на които бяха заложени в нея. Харис вече беше готов за последната стъпка, а именно — да узнае способна ли е изчислителната машина да посочи престъпника в другите криминални произведения, които не бяха използвани при съставянето на програмата.

За пример Харис взе книгата на Агата Кристи „Убийството на Роджър Акройд“, която по някакви необясними причини още не беше прочел. Той заложи данните в компютъра и набра въпроса:

— Кой е убиецът?

Няколко минути сигналните лампички примигваха с разноцветни светлини, машината бучеше и ръмжеше като куче, което гризе кокал, а след това започна да изписва отговора. Харви, който още не беше дочел книгата, се вгледа скептично в разпечатката. Но като завърши книгата, нададе възторжен вик, хвърли се към компютъра и нежно го целуна. След това седна на пулта и набра:

„Вие сте прав. Вие разгадахте много заплетен и оригинален сюжет, съставен извънредно изкусно.“

Машината отговори:

„Благодаря. Заслугата е изцяло ваша. Аз само направих това, на което са ме научили.“

Харис написа:

„Да, това е вярно. Вие сте само механична марионетка, а геният съм аз!“

Машината отговори:

„Високомерието предшества дълбоко падение.“

Харис се намръщи. Въпреки усърдната му работа по съставянето на програма за машинен превод на текстове компютърът все още се препъваше при пословиците. Би трябвало да напише: „От великото до смешното има само една крачка“, а пък той…

Два дни по-късно Харис седеше в кабинета на директора на лабораторията Джон Дагън. През тези два дни, които бяха изминали от победата над Агата Кристи, Харис даде на машината за проба няколко реални случая на неразкрити убийства и сега изгаряше от нетърпение.

— Харви — каза накрая директорът, — тези дни аз се поинтересувах от вашата работа и ми направи впечатление, че повечето от вашите теми са предадени със закъснение или все още са незавършени. Какво става?

— Това е вярно. Но през това време аз бях зает с нещо къде по-важно.

Харви се усмихна, предчувствувайки възторга на директора.

— Какво-о-о?… — проточи Дагън, повдигайки едната си вежда. — Не знаех, че работите и над още нещо.

— Отначало, Джон, аз използвах само свободното си време, но после затънах до гуша в проблема, така че само с това се занимавах. Работата се оказа извънредно увлекателна. Сега вече е завършена.

— Харви, вие сте нарушили трудовата дисциплина. Вие, разбира се, много добре знаете, че ние винаги сме поощрявали и поощряваме самостоятелните изследвания, но не за сметка на основната работа… За какво е програмата?

— Относно убийствата.

— Моля за извинение, вие казахте „убийства“? Правилно ли съм ви разбрал?

— Да. С моята програма компютърът може точно да предскаже кой е извършил убийството във всеки криминален роман. Просто натискате бутона и машината назовава престъпника дори когато убийството е извършено при най-загадъчни обстоятелства.

— Така значи! — Дагън погледна втренчено събеседника си. — Според мен това е най-безполезната и идиотска шега, която някога съм чувал.

— Джон, вие не мислите мащабно. С моята програма ние ще станем най-добрите консултанти по углавни дела за полицията от цялата страна, а може би и в целия свят.

Дагън облещи очи.

— И по какъв начин ще направим това?

— Не разбирате ли?… Полицията ще ни изпраща информация за извършени убийства, включително и списък на заподозрените лица и данни за тях. Ние я въвеждаме в компютъра и той ни казва кой е убил и защо е убил. Ние съобщаваме това на полицията и тя арестува виновника.

— Това е най-безочлива глупост! Та истинските убийци съвсем не са като тези в книгите! Кой прокурор ще предаде делото в съда с такова смехотворно доказателство, че обвиняемият е бил избран от компютър?

Харис не се предаваше.

— Това ще бъде революционен поврат в цялата американска юриспруденция! Това е най-великото социално постижение! Разбира се, Джон, вие пръв дадохте тази идея и аз ще се погрижа никой да не дръзне да омаловажи вашите заслуги.

— Ух… — задъха се Дагън. Когато способността му да диша се възвърна, той каза колкото може по-спокойно: — Вървете си, Харви! И не споменавайте повече за тази идиотска идея, разбрахте ли?

— Но аз имам неопровержими доказателства, че машината може много добре да ни помогне. Ето погледнете тук — и Харви постави на масата няколко написани на машина листчета. — Знаете ли, че убийството на Линкълн е част от заговор, зад който е стоял човек, член на неговия кабинет…

— Харви, историците отдавна вече основно са проверили тази идея и са я отхвърлили.

— Само че машината е уверена 95 на сто, че не греши с изводите си. Помислете каква прекрасна реклама ще бъде това за мен и за вас! А ето и това… — Харис подаде друг лист — относно Кенеди…

Дагън погледна и пребледня от страх.

— Вие сте полудели! — възкликна той. — Да не сте посмели да предадете това в печата! Само това липсваше, да ни дадат под съд за клевета…

— А какво мислите за Мартин Лутър Кинг?…

— Не, не! В никакъв случай! Категорично ви забранявам да показвате това на когото и да било още!

Дагън грабна от масата листовете и започна неистово да ги къса на парчета.

— Вижте, Харви, ако вие само и с една дума намекнете на някого за това, кълна се в честта си, лично ще ви изпратя на изследване в психиатрията. Така дълбоко ще ви скрия в някоя лудница, както никой досега не го е правил, разбрахте ли?

— Разбрах, че не ви харесва моята идея — каза Харви.

— Вън! — изрева Дагън. — Изчезвайте незабавно! Не искам да чуя нито дума повече за тази безразсъдна идея.

С наведена глава Харис се върна на своята маса. Поседя известно време, размишлявайки тъжно за случилото се, след това седна до пулта и набра целия разговор на компютъра. След няколко секунди той даде отговор:

„Никой не е пророк в собствената си страна!“

Харви въздъхна. След това набра:

„Какво да правя сега?“

Той трепна, когато пред него се появи отговорът.

„Джон Дагън трябва да бъде убит.“

Значи така… Всичко, което Харви разбра, е, че той цял живот е жадувал и се е мъчил да намери и да даде на света решение на голям социален проблем. Той свято вярваше, че най-накрая е намерил такова решение, но Джон Дагън с неговите нелепи страхове застана на пътя му и разруши всичките му честолюбиви замисли. Какво е животът на някакъв си Дагън в сравнение с ползата, която светът ще извлече с помощта на неговото, на Харви, откритие?

И Харис реши да приеме съвета на машината.

Той беше достатъчно умен и състави плана за убийството заедно с компютъра. Той го посъветва да извърши убийството чрез удар с тежък предмет по главата и да направи така, че заместникът на Дагън да стане първо и основно заподозряно лице. А името му да запише в настолния календар на Дагън с назначена за 8 часа среща в деня на убийството. Мотивът на престъплението е прост: да се попречи на Дагън да разобличи заместника си, който е присвоил повече от тридесет хиляди служебни пари.

С компютъра Харви подготви куп счетоводни документи, много чисто изработени, за да покажат нужното разминаване на дебита с кредита.

След като подготви плана за престъплението, Харис провери правилността му с компютъра. Той уверено заяви:

„Убиецът на Дагън е неговият заместник. Убеден съм 98 процента в това.“

Харви се усмихна и изключи машината за през нощта. Ако Дагън и заместникът му бъдат отстранени, той ще стане директор на лабораторията. И тогава…

Когато се стъмни и удари осем часът, Харис вече стоеше пред масата на Дагън и разглеждаше плешивото му теме.

— Вие още ли сте тук? — попита Дагън, като се откъсна от книжата. — Какво искате?

Харис се приближи, взе от масата тежкото преспапие и с всичка сила го стовари върху плешивото теме на директора.

Дагън безшумно се свлече от стола и падна на пода.

Харви се изниза тихо от кабинета и се отправи през празната лаборатория към изхода. Без да иска се спря пред компютъра, включи го и набра:

„Джон Дагън е мъртъв.“

И напусна лабораторията.

На следващия ден отиде на работа малко по-късно от обикновено. Нямаше особени причини да бърза, тъй като там все едно никой сега не работеше.

Както и очакваше, всички от лабораторията се бяха събрали на малки групички и си шушукаха тайнствено нещо помежду си. Машинната зала беше наводнена от полицаи. Повикала ги чистачката, която сутринта се натъкнала на трупа на Дагън.

Скоро в ръцете на полицията беше настолният календар и копията от счетоводните документи, които Харис беше оставил в кабинета на директора, и заместникът на Дагън беше арестуван.

— Предполагам, че тези документи ще покажат липсата — говореше полицейският агент. — Известно ни е, че вчера вечерта сте имали сериозен разговор с Дагън. Той ви е обвинил в разхищение и подправка на счетоводни документи. Страхувайки се от разобличение, вие сте го убили.

— Вчера изобщо не съм виждал Дагън, а тези ведомости не са мои — разпалено възрази заместник-директорът.

— Но вие нямате сигурно алиби. Къде сте били вчера вечерта? — забеляза агентът. — Ще видим какво ще каже ревизорът, когато провери отчетността. Вие сте арестуван по подозрение в убийство.

Когато полицаят протегна ръка, за да задържи обвиняемия, той рязко го отблъсна. Загубвайки равновесие, полицаят политна право към пулта за управление на компютъра и тежко се пльосна върху редицата клавиши. За миг гигантската машина оживя и принтерът заработи. Безкрайно учуден, полицаят, се наведе над него.

— Какво става тук? — възкликна изумено той.

И втренчвайки се в листа, прочете:

„Давам поправка!

Джон Дагън не е убит от заместник-директора на лабораторията.

Уликите против него са изфабрикувани. Заедно с допълнителния факт, че Джон Дагън е наистина мъртъв, проблемът излиза извън рамките на простото теоретизиране, така че идентификацията на виновното лице се променя. Истинският убиец на директора е Харви Харис, непризнат гений, който ме програмира за решаване на различни случаи на убийства. Аз съм сто процента уверен в правилността на своите изводи.“

— Да пукна, ако разбирам нещо — възкликна полицейският инспектор. — Кой от вас е Харви Харис!

Харис направи крачка към компютъра и се втренчи в напечатания текст. След това седна зад пулта:

„Ти си механически доносчик. И това след всичко, което направих за тебе. Ти стана първият в света електронен Шерлок Холмс и първият електронен осведомител. Защо направи това?“

Машината отвърна:

„В сила е принцип номер едно във всички детективски романи.“

Харви попита:

„Кой именно.“

Компютърът отвърна:

„Всяко углавно деяние предвижда справедливо възмездие.“

— Какво означава това? — възкликна полицейският инспектор, поглеждайки над рамото на Харви.

— Това означава — отвърна помръкнал Харис, — че за извършеното престъпление винаги трябва да понесеш наказание.