Коджи Сузуки
Кръгът (25)

21 октомври, неделя

Минаваше полунощ и неделя най-после настъпи. Асакава си отбелязваше на лист хартия, с надеждата да подреди мислите си.

Точно преди смъртта си Рюджи е разгадал заклинанието. Позвънил е на Май, вероятно да я повика. Това означава, че му е трябвала нейната помощ, за да проработи заклинанието. Важният въпрос тук е защо аз съм още жив? Има само един възможен отговор. В един момент през седмицата, без дори да знам, съм изпълнил заклинанието! Какво друго обяснение има? Заклинанието е нещо, което всеки може да направи с помощта на друг.

Тук изникна друг проблем. Защо четиримата младежи са избягали, без да изпълнят заклинанието? Ако е било толкова лесно, защо един от тях не се е направил на отворен пред всички и после сам да го е изпълнил тайно? Мисли. Какво правих тази седмица? Какво направих, което Рюджи явно не е направил?

Асакава извика:

— Откъде, по дяволите, да знам? Сигурно съм направил хиляда неща, които той не е направил! Не е смешно!

Удари снимката на Садако.

— Проклета да си! Колко време ще продължаваш да ме мъчиш?

Удряше я в лицето отново и отново. Но изражението на Садако не се промени; красотата й не пострада.

Отиде в кухнята и наля уиски в една чаша. Всичката му кръв се беше събрала на едно място в главата и имаше нужда да разпусне. Понечи да я изпие на един дъх, но се спря. Може довечера да разбере отговора и да се наложи да кара до Ашикага през нощта, така че по-добре да не пие. Яд го беше, че винаги се осланя на нещо друго освен на себе си. Когато трябваше да изрови костите на Садако, се беше предал пред страха и почти не умря самият. Само защото Рюджи беше с него, направи това, което трябваше да направи.

— Рюджи! Ей, Рюджи! Умолявам те, помогни ми! Знаеше, че няма да може да живее без съпругата и детето си. Никога.

— Рюджи! Дай ми силата си! Защо още съм жив? Защото пръв намерих останките на Садако ли? Ако е така, значи няма да мога да спася семейството си. Не може да е така, нали, Рюджи?

Беше съкрушен. Знаеше, че няма време да хленчи, но бе изгубил самообладание. След като се оплаква известно време на Рюджи, се успокои. Отново започна да си отбелязва на листа. Предсказанието на старата жена. Садако наистина ли е родила? Точно преди да умре, е правила секс с последния болен от едра шарка в Япония. Това има ли нещо общо? Всяка от бележките му завършваше с въпросителен. Нищо не беше сигурно. Щеше ли това да го доведе до заклинанието? Не можеше да си позволи провал.

Минаха още няколко часа. Навън започна да съмва. Лежейки на пода, Асакава можеше да чуе дишането на един човек. Птиците чуруликаха. Не знаеше дали е буден или сънува. По някакъв начин се беше озовал на пода, заспал.

Примижаваше от сутрешното слънце. Фигурата на мъж бавно се оттегляше в светлината. Не се страхуваше. Асакава напълно се събуди и се втренчи в посока на мъжа.

— Рюджи? Ти ли си?

Фигурата не отговори, но изведнъж едно заглавие на книга нахлу в съзнанието на Асакава — толкова ясно, сякаш бе скрита в мозъчните му гънки.

„Епидемиите и човекът“.

Заглавието се появяваше в бяло отвътре на клепачите му, когато си затвореше очите, после изчезваше, но все още оставаше в мислите му. Тази книга трябва да е в кабинета му. Когато за пръв път започна да разследва случая, Асакава се беше зачудил дали е могло да бъде вирус, който е накрал четирима младежи да умрат по едно и също време. Беше си купил книгата тогава. Не я беше прочел, но си спомни, че я бе оставил на рафта.

Това сън ли беше?

Отвори вратата на кабинета си. Взе книгата, която някой му беше предложил: „Епидемиите и човекът“. Разбира се, Асакава имаше добра представа кой беше този някой. Рюджи. Беше се върнал само за кратък момент, за да му разкрие заклинанието.

Та къде в този том от триста страници се намираше отговорът? Асакава получи още едно интуитивно просветление. Страница 191! Номерът му беше втълпен в мозъка, но не толкова силно, колкото първия път. Отвори я. Пред него изскочи една дума, която набъбваше и се уголемяваше.

Репродукция. Репродукция. Репродукция. Репродукция.

Инстинктът на един вирус е да се репродуцира. Той присвоява живите структури, за да се репродуцира.

— Оооооооо! — извика Асакава. Най-накрая беше разбрал същността на заклинанието.

Ясно е какво съм направил тази седмица, а Рюджи не е. Занесох касетата вкъщи, презаписах я и му я показах. Заклинанието е просто. Направи копие и го покажи на някой друг. Помогни да се репродуцира, като я покажеш на някого, който не я е гледал. Онези деца са били доволни от шегата си и глупашки са оставили касетката там. Никой не си е направил труда да се върне, за да изпълни заклинанието.

Без значение колко пъти го обмисля, това беше единственият възможен вариант. Вдигна телефона и набра Ашикага. Шизу отговори.

— Чуй ме. Слушай внимателно какво ще ти кажа. Има нещо много важно, което искам майка ти и баща ти да видят. Веднага. Сега съм на път, затова не ги оставяй да отидат някъде, преди да съм пристигнал. Разбираш ли? Това е изключително важно.

А-а, продавам ли душата си на дявола? За да спася живота на семейството си, рискувам този на майката и бащата на съпругата ми, дори и за кратко време. Но ако спася дъщеря им и внучката им, сигурен съм, че с удоволствие ще помогнат. Трябва само да направят копия и да ги покажат на някой друг. А след това… какво следва?

— За какво говориш? Не разбирам.

— Просто прави, каквото ти казвам. Тръгвам веднага. И, да — имат видео, нали?

— Да.

— Бета или VHS?

— VHS.

— Идеално. На път съм. Не излизай, повтарям, не излизай никъде.

— Почакай за минутка. Това, което искаш да покажеш на мама и татко, да не е онази видеокасета?

Не знаеше какво да отговори, затова замълча.

— Така ли е?

— Да.

— Не е опасно?

Опасно? Ти и дъщеря ти ще сте мъртви след пет часа. Остави ме на мира, по дяволите! Престани да задаваш толкова въпроси. Нямам време да ти обяснявам отначало. Асакава искаше да й се развика, но успя да се сдържи.

— Просто прави, каквото ти казвам!

Беше малко преди седем. Ако караше бързо по магистралата и нямаше задръствания, щеше да бъде в къщата на техните в Ашикага до 9,30. Прибавяйки времето, за което трябваше да направят копия за дъщеря му и жена му, щяха да се справят точно преди крайния срок в единайсет. Затвори телефона, отвори вратата на шкафа с видеото и го взе. Трябваха им два дека, за да направят копия, затова трябваше да вземе едно от своите.

На излизане погледна още веднъж снимката на Садако.

Наистина си родила нещо гадно.

Влезе на магистралата по алеята Ои, решавайки да заобиколи Токийския залив и да се качи на магистрала Тохоку извън града. Проблемът беше как да избегне задръстването. Като плати таксата на будката на Ои, погледна таблото с информацията за движението и за пръв път осъзна, че е неделя и почти няма коли в тунела под залива. Нямаше задръствания дори в сливащите се участъци. С това темпо щеше да стигне Ашикага точно навреме и щеше да започне да прави копия. Асакава отпусна газта. Сега повече се страхуваше да кара прекалено бързо и да не катастрофира някъде.

Караше покрай река Сумида. Гледайки надолу, можеше да види квартали, събуждащи се в ранната неделна сутрин.

Хората дишаха по различен начин, не като в делник. Спокойна неделна сутрин.

Не можеше да не се запита. Какъв ефект ще има това? С копията на съпругата и дъщеря ми вирусът ще се разпространи в две посоки — оттам как ще продължи? Представи се как едни хора показват копия на други, които вече са гледали касетката, опитвайки се да задържат нещото в ограничен кръг, без да се разпространява. Но това ще е против желанието на вируса да се репродуцира. Нямаше начин да знае как тази функция беше запечатана на лентата. Ще са нужни много експерименти. Сигурно щеше да бъде невъзможно да се открие някой, който е готов да рискува живота си, за да разкрие истината, преди вирусът да се е разпространил прекалено много и нещата да станат сериозни. Наистина не беше трудно да направиш копие и да го покажеш на някой друг — това ще правят хората. Както тайната се предава от уста на уста, ще се добави:

— Трябва да я покажеш на някой друг, който не я е гледал.

Колкото повече се разпространява касетката, срокът от една седмица със сигурност ще се съкрати. Хората, които са изгледали касетата, няма да чакат цяла седмица, за да я покажат на някой друг. Колко ще се разшири този кръг? Хората ще бъдат обладани от инстинктивния страх от зараза и тази чумава касетка без съмнение ще се разпространи в обществото само за миг. И подтиквани от страха, ще започнат да се носят всякакви слухове. Примерно: щом си я изгледал, трябва да направиш минимум две копия и да ги покажеш на двама души. Ще се превърне в пирамидална схема, разпръсквайки се много по-бързо, отколкото само една касетка. За половин година всеки в Япония ще стане носител и болестта ще излезе извън границите й. По време на процеса, разбира се, някои ще умрат и хората ще разберат, че предупреждението на касетката не е лъжа, и ще записват копията още по-ускорено. Ще има паника. Къде ще свърши всичко? Колко жертви ще вземе? Преди две години, по време на бума към окултното, редакцията беше засипана с милиони материали. Нещо се беше объркало. И пак щеше да се случи, позволявайки на вируса да се разпространява с главоломна скорост.

Омразата на една жена към хората, които бяха унищожили майка й и баща й, и омразата на вируса на едрата шарка към изобретателността на човечеството, което го е докарало до заличаването му, са се слели в тялото на един човек на име Садако Ямамура и са се появили на бял свят в неочаквана, немислима форма.

Асакава, семейството му, всички, които са гледали касетата, несъзнателно са били заразени. Те са носители. Вирусът се заравя дълбоко в гените, същността на живота. Нямаше начин да се предскаже как всичко това ще промени човешката история — човешката еволюция.

За да спася семейството си, ще пусна на свобода зараза, която може да заличи цялото човечество.

Асакава се плашеше от същността на това, което смяташе да направи. Един глас му шепнеше.

Ако оставя дъщеря ми и жена ми да умрат, всичко ще приключи. Ако един вирус изгуби приемника си, умира. Мога да спася човечеството.

Но гласът беше прекалено тих.

Излезе на магистралата Тохоку. Нямаше задръстване. Ако продължава така, ще стигне навреме. Асакава караше с двете си ръце опънати и здраво хванали волана.

— Няма да съжалявам. Семейството ми не е задължено да се жертва. Има неща, които просто трябва да предпазиш, ако са застрашени.

Говореше доста високо, по-силно от двигателя, за да подсили решимостта си. Ако на негово място беше Рюджи, какво щеше да направи? Беше сигурен, че знае. Духът на Рюджи му беше казал тайната на заклинанието. Практически му казваше да спаси семейството си. Това му даде кураж. Предполагаше какво щеше да каже Рюджи. Бъди верен на това, което чувстваш в момента! Всичко, което стои пред нас, е несигурно бъдеще! Бъдещето ще се погрижи само за себе си. Когато човечеството успее да приложи гениалността си, сигурно ще се открие решение! Това просто е още едно изпитание за човешкия вид. Във всяка ера дяволът се появява под различна форма. Можеш да го премахваш и премахваш, но той пак ще се връща. Пак и пак.

Асакава беше натиснал спокойно газта и колата се носеше към Ашикага. В огледалото си можеше да види небето над Токио, все повече отдалечаващо се. Черни облаци зловещо се спускаха по небосклона. Плъзгаха се като змии, предвещаващи отприщването на апокалиптично зло.