Кормак Маккарти
Пътят (16)

Смяташе да намерят някакво място по пътя, където снегът се е разтопил напълно, но сетне си помисли, че това няма да е от голяма полза, когато видеха, че следите им не продължават нататък.

Наринаха сняг върху огъня с крака, тръгнаха между дърветата, направиха кръг и се върнаха обратно. Оставиха след себе си лабиринт от следи и сетне поеха отново на север през гората, държейки пътя под око.

Избраха си за лагер най-високото място, което намериха, откъдето се виждаше пътят на север и следите, които бяха оставили след себе си. Мъжът разстла мушамата върху мокрия сняг и зави момчето с одеалата. Ще ти бъде студено, каза той. Но може би няма да останем тук дълго. Не беше минал и час, когато, почти тичайки, по пътя се зададоха двама души. Когато отминаха, той се изправи, за да ги вижда по-добре. Точно в този момент те спряха и погледнаха назад, което го накара да замръзне на място. Беше наметнат със сивите одеала и едва ли го бяха видели, но не беше невъзможно. Но предположи, че вероятно са усетили миризмата от огъня. Те стояха и разговаряха. Сетне продължиха. Мъжът седна. Всичко е наред, каза той. Просто трябва да почакаме. Но мисля, че всичко е наред.