Гийом Мюсо
Хартиеното момиче (29)

27
Always on my mind

Да обичаш някого? Да обичаш и неговото щастие!

Франсоаз Саган

Били още спеше. Майло беше тръгнал да предупреди Керъл. Бяхме се разбрали да се срещнем в библиотеката на хотела, за да направим някои проучвания и да съставим план. Докато минавах през фоайето, видях Орор, която плащаше сметката си на рецепцията.

Небрежно разрошени коси, маркови слънчеви очила, с ретро къса рокля, кожено яке, боти с високи токове и винтидж пътна чанта. При повечето жени ефектът щеше да е прекален, но при нея беше безупречен.

— Отиваш ли си?

— Утре вечер имам концерт в Токио.

— В зала „Киой“? — попитах, изненадан, че помня къде беше свирила, когато я придружавах на турнето в Япония.

Погледът й светна:

— Спомняш ли си оня стар „Плимут Фюри“ под наем? Едва намерихме залата и пристигнах три минути преди началото на рецитала. Излязох на сцената задъхана от тичането!

— И все пак свири прекрасно.

— А след концерта карахме цялата нощ, за да отидем да видим „кипящия ад“ в Бепу^[1]!

Потопихме се в спомена. Да, бяхме имали мигове на щастие и те не бяха толкова далечни…

Орор прекъсна това неловко, но приятно мълчание, като се извини за поведението на Рафаел Барос. Била ми се обаждала през нощта, за да разбере как съм, но не съм си бил в стаята. Докато едно пиколо се занимаваше с багажа й, набързо разказах какво се беше случило с Били. Тя ме изслуша с интерес. Знаех, че майка й беше умряла на тридесет и девет годишна възраст от рак на гърдата, открит твърде късно. След тази внезапна смърт тя беше станала малко хипохондрична, във всеки случай беше много загрижена за всичко, което се отнасяше до здравето.

— Това наистина изглежда сериозно. Бързо я заведи при компетентен лекар. Ако искаш, мога да ти препоръчам някого.

— Кого?

— Професор Жан-Батист Клузо: невероятен диагностик е. Нещо като френския д-р Хаус. Той е шеф на кардиологично отделение в Париж и посвещава по-голямата част от времето си да усъвършенства едно изкуствено сърце, но ако отидеш от мое име, ще те приеме.

— Бивш любовник ли ти е?

Тя вдигна очи.

— Той е голям любител на музиката, който често идва на концертите ми в Париж. Ако отидеш при него, ще видиш, че физически не прилича на Хю Лори, но е гениален!

Докато говореше, тя беше извадила своя „Блекбери“ и търсеше в контактите си номера на лекаря.

— Пращам ти го — каза тя, докато се качваше в колата.

Един служител затвори вратата, а аз гледах как колата се отдалечава към масивния портал, който пазеше входа на комплекса. След петдесетина метра таксито спря насред алеята и Орор изтича обратно към мен, за да ме целуне. Преди да се върне, извади от джоба си един MP3 плейър и ми сложи слушалките.

Вкусът на езика й беше по устните ми, а в главата ми звучаха музиката и думите на песента, която беше избрала: най-доброто парче на Елвис, което й пусках, когато все още бяхме достатъчно влюбени, за да си подаряваме песни:

Maybe I didn’t treat you

Quite as good as I should have

Maybe I didn’t love you

Quite as often as I could have

You were Always On My Mind

You were Always On My Mind

* * *

Може би не винаги съм се отнасял

толкова добре, колкото трябваше.

Може би не съм те любил

толкова често, колкото съм могъл.

(Но) винаги мислех за теб,

винаги мислех за теб.