Роджър Зелазни, Робърт Шекли
Просто шеметен фарс (56)

Глава 11

Новината разстрои Аззи. Тъкмо щеше да хукне да спасява майка Джоана, на вратата отново се почука и в стаята влезе Родриго Сфорца.

— Ти ли си оня, дето раздава вълшебните коне? — попита той наперено.

— И да съм, какво? — отвърна Аззи.

— Ами аз имам кон. И сега искам да ми се сбъдне едно желание.

— Чакай, тя тая работа не е толкоз лесна — прекъсна го Аззи. — Първо трябва да свършиш едно-друго.

— Готов съм! Но, кажи ми, ще направиш ли така, че да се сбъдне най-най-свидното ми желание?

— Да, мога да го направя. Та какво е това желание?

— Искам да се прочуя нашир и надлъж като учен — каза Сфорца. Искам да стана по-знаменит от Еразъм и да ме имат за пример.

— Нищо по-просто от това — усмихна се Аззи.

— Длъжен съм да отбележа, че не мога нито да чета, нито да пиша.

— Това не е пречка.

— Сигурен ли си? Мислех си, че грамотността е необходима предпоставка, за да станеш голям учен.

— Тъй си е — кимна Аззи. — Но нали искаш само да се прочуеш като такъв. Е, за тая работа не е задължително да си наистина учен. Чуй ме сега внимателно. Ще ти се наложи да изживееш едно приключение.

— Надявам се, не опасно.

— И аз така се надявам. Но първо трябва да изпълня една поръчка. Чакай ме тук. Скоро ще се върна.

 

 

Аззи откри майка Джоана в лагера на разбойниците. Седеше заедно с Хю на една маса, разглеждаха някаква карта и си говореха нещо — което отстрани звучеше като план за ограбване на керван след два дни. Щом Аззи се опита да посече един развеселен от виното мъжага, тя възпря ръката му.

— Задръж, Аззи. Това са мои хора. Тук аз командвам.

— Какво?!

— Желанието ми се сбъдна много по-скоро, отколкото очаквах — усмихна се тя. — И за това ти дължа огромни благодарности.

— Карай — махна с ръка Аззи. — Само гледай да сколасаш да стигнеш до Венеция за церемонията.

— Добре. Там съм.

Аззи поклати глава, подскочи във въздуха и изчезна.