Роджър Зелазни, Робърт Шекли
Просто шеметен фарс (38)

Глава 9

В странноприемницата Аззи избърса кристалната си топка и се взря в нея. Тя си остана мъглива, докато той не си спомни, че трябва да каже:

— Покажи ми какво става с господин Оливър!

Кристалната топка проблесна, за да потвърди, че е приела съобщението, и на мястото на мъглата се появи картина: Оливър сред някаква сивкава гора си реди пасианси с някаква кукумявка.

— Това въобще не трябваше да става — рече Аззи. Имаше нужда от Аретино да удари едно рамо. — Къде е моят вестоносец?

Вратата се отвори и влезе някакво дребно човече.

— Веднага занеси тази бележка на Аретино. — Аззи надраска с нокът „Идвай веднага!“ на парче пергамент, сгъна го на две и го подаде на вестоносеца.

— Къде да го намеря?

— Във Венеция, къде другаде. Пие ми парите.

— Може ли да ми дадете някаква магийка, с която да стигна дотам?

— Че ти нямаш ли си! — изръмжа му Аззи. — Е, добре, вземи една от универсалните, ей там, на масата са.

Вестоносецът си взе няколко от кристалната купа на масата и ги набута по джобовете си.

— Към Венеция! — изкомандва той и изчезна.

В бързината Аззи не бе успял да познае Куентин, който веднага използва шанса да се включи в действието.