Метаданни
Данни
- Серия
- Аззи (3)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- A Farce to Be Reckoned With, 1995 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Светлана Комогорова, 1996 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,1 (× 44гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- sir_Ivanhoe(2007)
- Допълнителна корекция
- Диан Жон(2011)
Издание:
Роджър Зелазни и Робърт Шекли ПРОСТО ШЕМЕТЕН ФАРС
Американска Второ издание
Библиотека „Фантастика и фентъзи“ № 6.
Светлана Комогорова — Кома, превод, 1996
Софка Ташчиева, библиотечно оформление, 1998
Веселин Праматаров, корица, 1999
Редактор Нина Иванова
Коректор Зефира Иванчева
Компютърен дизайн София Делчева
Формат 60×90/16. Печатни коли 14,5. 232 с. Печат „АБАГАР“ ООД — Велико Търново
Издателство „Дамян Яков“, София, 1999
ISBN 954-527-107-8
ROGER ZELAZNY & ROBERT SHEKLEY
A FARCE TO BE RECKONED WITH
BANTAM BOOKS, NEW YORK, 1995
Copyright © 1995 by the Amber Corporation and Robert Shekley
История
- —Добавяне
- —Корекция
Глава 3
Илит им разказа една история за агънца и дечица, които весело припкали по хълмовете на родната й Гърция. Скоро децата заспаха. Тя оправи завивките им, духна свещта, а после се измъкна от стаята, в трапезарията откри неколцина пилигрими — седяха край една маса до камината и си говореха за днешните преживелици.
— Значи е сигурно, че е демон? — попита една прислужница чорлав младеж. Това беше личният слуга на сър Оливър.
— Че какво друго да е? — отвърна той. Казваше се Мортън Корнглоу и беше на двайсет и две години — дългунест момък, чиито идеи далеч надхвърляха общественото му положение.
Илит седна при тях.
— Какво ви предлага този демон?
— Моят господар ми разказа, че трябвало да извърши някакво вълшебно пътуване и после щял да бъде възнаграден с най-горещото си желание — обясни Корнглоу. — Когато се качих в стаята му, него го нямаше. Беше изчезнал.
— Може само да е излязъл да се поразходи — предположи Илит.
— Щяхме да го видим да слиза по стълбите. Пък едва ли е скочил от прозореца, като се сетя за оня къпинак долу. Тръгнал е да върши демонската работа, ви казвам, и да си кажа честно, тя май и на мене ми харесва.
— О, недей! — Прислужницата му хвърли възхитен поглед.
— Мисля си да се включа — рече Корнглоу. — Щом господарят ми е в пиесата, защо пък и аз да не вляза вътре? Щом няма значение това, че пред името ми не пише „сър“…
Илит се вторачи в него.
— Пиеса ли, казваш?
Корнглоу кимна.
— Така ми каза сър Оливър. Демонът поставял някаква пиеса. Ние просто трябвало да си правим онова, което иначе си правим, и щели да ни възнаградят богато за това. Ей така го разбирам аз живота.
Илит се надигна.
— Извинете ме, ако обичате. Трябва да се видя с един човек. Тя се затича към входната врата, излезе и се загуби в тъмата.
— Къде ли мислиш, че отиде? — попита прислужницата. Корнглоу сви рамене и прехапа устни.
— Ако наистина има някаква среща, или ще е с ангел, или ще е с дявол. Навън сега няма никой, само вълците обикалят.
— Значи, това ще прави! Неморални драми ще ми поставя! Чакай само да разбере Михаил! — закани се Илит.