Роджър Зелазни, Робърт Шекли
Просто шеметен фарс (27)

Глава 5

Те чакаха, но Аззи все не се показваше. Най-накрая гласуваха да изпратят Пъс, за да го покани да слезе долу при тях и да си поговорят.

Пъс почука на вратата — далеч не беше така наперена, както винаги.

Аззи отвори. Беше облечен с бляскава елегантност — ново дълго палто от черно кадифе, изумруденозелена жилетка, а косата му бе грижливо сресана в нещо като сияен оранжев храст. Изглеждаше така, сякаш очакваше някаква покана.

— Там искат да говорят с Вас. — Тя посочи към трапезарията на долния етаж.

— Прекрасно. Очаквах го.

Той прекара още веднъж четката по косата си, пооправи си палтото и слезе надолу подир Пъс. Пилигримите от благородно потекло ги чакаха в кръчмата. Не се бяха допитвали до простите хора, които в момента ръфаха сух хляб и глави от херинга навън в яхъра.

Сър Оливър се изправи, поклони се ниско и заговори:

— Надявам се, че ще ни извините, сър, ала доста мислихме, или може би би било по-правилно да река, доста се тревожехме. Ако просто ни разубедите, всичко ще е наред.

— Какъв е проблемът? — запита Аззи.

— Ами вижте, сър — подхвана Оливър. — Да го кажем направо: да не би случайно да сте демон, сър?

— Ами — отвърна Аззи — случайно съм.

Събранието се задави.

— Не това ми се щеше да чуя — рече сър Оливър. — Шегувате се, нали? Моля ви, кажете, че не е вярно!

— Да, ама като е вярно, какво да правя! — усмихна се Аззи. — Вече на няколко пъти ви дадох доказателства просто за да мине по-бързо тая отегчителна част с убеждаването. Успях ли да ви убедя?

— Успяхте, и още как, сър! — отвърна сър Оливър. Майка Джоана кимна.

— Чудесно — рече Аззи. — Значи сме си ясни.

— Благодаря, сър. А сега бихте ли бил така любезен да ни напуснете и да ни оставите спокойно да продължим свещеното си поклонение?

— Я не се занасяйте — рече Аззи. — Знаете ли какви неприятности имах, докато я уредя тази работа. Имам предложение за вас.

— Ах, Боже мой! — Възкликна сър Оливър. — Сделка с Дявола!

— Я стига — сряза го Аззи. — Просто ме изслушайте. Ако не ви харесва предложението ми, просто не го приемате и се разделяме по живо — по здраво.

— Наистина ли?

— Давам ви честната си дума на Княз на Мрака!

Аззи изобщо не беше Княз на Мрака, но нямаше да навреди да се докара малко пред тия дами и господа от високо потекло.

— Предполагам, че няма нищо лошо в това да ви изслушаме — рече сър Оливър.