Роджър Зелазни, Робърт Шекли
Просто шеметен фарс (78)

Глава 8

Фатус доста се разтревожи, когато му казаха, че в Лимбо пристигнал някакъв нов град. В Лимбо имаше много места, които някога са съществували, и много, които изобщо никога не са съществували. Тук бяха и градините на Хесперидите, и дворът на Артур в Камелот, и изгубеният град Лис.

Новият град беше Венеция — Венеция на Катастрофите. Той се поразходи из него. Дивеше се на неговата красота. Хората не знаеха, че всичко това ще изчезне, ще умре и ще възниква отново и отново всеки ден. Той вървеше ли, вървеше, обкръжаваше го смърт и той го усещаше много живо. Всеки ден щеше да е ново начало. Искаше му се да може да каже на хората, че няма никаква причина за страх — на сутринта всичко щеше да започне отново. Но хората не искаха да го слушат и тъй щяха вечно да живеят в състояние на тревога, и всеки ден щяха да започват отначало.

Фатус доближи влюбените — Корнглоу и Леонор. Много беше ободрително да види двама души, за които това, че живеят и се обичат, бе непрестанно откровение, светлина, която не угасва. „Идете и научете и другите“ — рече им той, но те само му се присмяха. „Да живееш, е просто — отвърнаха му те. — Всеки го може, няма нищо за учене.“

Фатус се върна в своя замък, взря се замислено в своите вехтории и се зачуди какво ли ще става по-нататък.