Роджър Зелазни, Робърт Шекли
Просто шеметен фарс (49)

Глава 4

Всички доклади сочеха, че проектът на Аззи — пиесата — явно привлича значително внимание из целия Духовен свят. Дори вече имаше залагания, пък и почнаха да стават разни нередни неща. Най-нередното от всички, разбира се, беше внезапното освобождение на старите богове — Зевс и цялата му пасмина. Имаше сума ти неща, на които Михаил спешно трябваше да обърне внимание — и точно това имаше наум архангелът, когато се съгласи да приеме Бабриел.

Разговорът между Бабриел и архангела се осъществи в специалната заседателна зала на Центъра „Райски врати“ в Централен Рай. „Райски врати“ беше величествена, вдъхновяваща сграда. На ангелите много им харесваше да работят тук. Към неизразимата радост, която чувстваха от близкото присъствие на Всевишния, се добавяше и удоволствието да работиш в истински архитектурен бисер.

Бе ранна утрин. Мек дъждец се сипеше над Града на благотворните вибрации, както често наричаха Централен Рай. Бабриел бързаше по мраморните коридори и от време на време се впускаше в пет — десетметров планиращ полет, за да спести време — макар че навсякъде бяха наслагани табелки „ЛЕТЕНЕТО ИЗ КОРИДОРИТЕ ЗАБРАНЕНО“.

Най-накрая стигна до канцелариите на Михаил в дясното крило, почука и влезе.

Михаил седеше на бюрото си, а наоколо му лежаха разтворени какви ли не справочници. Отстрани тихо жужеше компютър. Светлината беше мека и златиста.

— Тъкмо навреме — рече Михаил с леко засегнат тон. — Трябва веднага да те пращам обратно.

— Какво е станало, господине? — Бабриел седна на едно от тапицираните канапенца срещу бюрото на архангела.

— Тая работа с Аззи и пиесата му е даже още по-сериозна, отколкото очаквахме. Май нашият демон е успял да се сдобие със съгласието на самата Ананке, която му е дала нарочно разрешение да твори чудеса, докато трае неговият замисъл. Нещо повече, Ананке е разпоредила, че на нас, създанията на Светлината, повече не се полагат никакви специални привилегии само задето сме били Добри. От достоверен източник знам, че Аззи е измислил и някакъв план да извлече Венеция от реалното време и да я постави в специално положение. Знаеш ли какво означава това?

— Не съвсем, господине, не, не знам.

— Значи, че тоя зловреден демон може — поне потенциално — да пренапише историята, както на него му скимне!

— Но, господине, тази отделена от времето Венеция няма да има никакво влияние върху общото течение на човешката история!

— Вярно е. Но би могла да бъде използвана като модел от онези неудовлетворени души, които смятат, че историята трябва да е нещо друго, а не това, което всъщност е — равносметка на човешките горести и страдания. Концепцията за Възможността за презаписване подкопава цялата доктрина за Предопределеността. Тя дава на човечеството нова свобода и го изпраща в едно царство, където Късметът може да играе по-голяма роля дори и от онази, която играе сега.

— Хм, това е доста сериозно, господине — измърмори Бабриел.

Михаил кимна.

— Самият космически ред може би е в опасност. Дълговековното ни превъзходство е под заплаха. Самият принцип на Доброто е станал спорен.

Бабриел зяпна.

— Но поне едно нещо играе в наша полза — продължи Михаил.

— Кое, господине?

— Всичко това ни освобождава от унизителните окови на Справедливостта. То означава, че можем да свалим ръкавиците. Това вече не е джентълменска игра. Най-накрая можем да захвърлим угризенията си и да се борим, както можем.

— Тъй вярно, господине! — обади се Бабриел, макар че досега не беше забелязал Михаил да е страдал от угризения чак пък толкоз. — Какво точно искате да направя?

— Научихме, че в схемата на Аззи е включен и вълшебен кон…

— Да, той все такива ги измисля — кимна Бабриел.

— Няма причина да позволяваме всичко това да продължава, както го е запланувал той. Отиваш право на Земята, Бабриел, в имението на граф Родриго Сфорца. Направи нещо с оня вълшебен кон, който в момента очаква Корнглоу в яхъра.

— Слушам и се подчинявам! — извика Бабриел и скочи на крака. Прелетя по коридорите, като шумно пляскаше с криле. Работата беше сериозна!

 

 

След не повече от миг той вече бе отново на Земята. Огледа се, за да се ориентира, запляска с криле към имението на Сфорца и се приземи лекичко в двора.

Зората тъкмо се бе пукнала и всичко живо в графския дворец все още спеше. Бабриел се огледа и се отправи към яхъра. Звуците, които идваха оттам, не можеха да се сбъркат с други — вътре имаше мъж и жена. Разнесоха се кикот и меко жвакане. Дочу и цвилене, а после забеляза, че близо до него е вързан бял жребец с фино изработени дисаги, метнати на гърба. Той успокои благородното животно и отвърза поводите му.

— Ела с мен, красавецо…