Роджър Зелазни, Робърт Шекли
Просто шеметен фарс (43)

Глава 2

— Я пробвай пак — рече Хефест.

— Нали това правя! — опъна се Ганимед. — Казвам ти, че не мога да мина през това нещо!

Всички богове се бяха скупчили от тяхната страна на разделящата повърхнина — другата й страна представляваше стената на кутията на Пандора, която се намираше в стаята на Уестфал долу на Земята. Зевс беше успял да се освободи по този начин — и сега всичките богове и богини, до един, напираха да се измъкнат и те, но разделящата повърхнина отказваше да ги пропусне. Хефест — занаятчията сред боговете, бе опитал какви ли не номера, за да разшири прохода — нищо че никога преди не бе работил с разделящи повърхнини.

Внезапно повърхнината почна лекичко да жужи и всички отстъпиха назад. След миг през нея мина Зевс и се възправи пред тях в цялото си величие и мощ.

— Та значи, великият мъжага се завърна! — обади се Хера. Езикът й открай време си беше лютичък.

— Трай си, жено — отвърна Зевс.

— Лесно ти е на тебе да ги приказваш тия! Излизаш си навънка в света, играеш си мръсните игрички, пък ние да си киснем затворени тук, в това гадно място. К’ъв вожд си мислиш, че си ти, бе?

— Най-добрият — отвърна Зевс. — Не съм си губил времето. Измислих един план, но трябва да правите, каквото ви кажа, защото от това зависи собствената ви свобода, и ще е по-добре да си помагате взаимно, отколкото постоянно да се дърлите, което си ви е навик. Разбрах, че архангел Михаил щял скоро да намине насам.

— Ха! Врагът! — извика Феб-Аполон.

— Не — парира го Зевс. — Потенциалният съюзник. Смята да дойде тук, за да ни помоли за нещо. Трябва да си поговорим разумно с него и да изпълним онова, което поиска от нас.

— И после?

— И после, дечица, ще дойде вашият шанс отново да завладеете света.

 

 

— А, новакът довтаса — обади се Зевс, щом Михаил пристигна.

На архангела му стана противно, че Зевс го нарича „новак“ — все едно, че е някое наскоро излюпило се божество, а не духовно същество, равно на Зевс по ранг.

— Внимавай как се държиш — скастри той Зевс. — Все още притежаваме сили, които могат да треснат и тебе, и твойта полугола тайфа сибарити вдън Ада!

— Тъкмо оттам идваме — отвърна Зевс. — Веднъж като ти се случи най-лошото, после не се стряскаш от него чак толкоз. Както и да е. Та за какво си дошъл да ме видиш?

— Предполагам, си осведомен — подхвана Михаил, — че на космическата сцена се е появила нова сила.

— Това не е убягнало от нашето внимание — рече Зевс. — Та какво?

— Знаеш ли за онази неморална драма, която демонът Аззи се опитва да постави?

— Чух — рече Зевс. — Идеята ми се струва готина.

— Ако ефектът й върху човечеството е такъв, какъвто очаквам да бъде, тя ще ви свърши не по-добра услуга, отколкото на нас.

— Това пък откъде-накъде? Ние, гръцките богове, си нямаме много вземане-даване с представите за Добро и Зло.

— Планът на Аззи стои над Доброто и Злото.

— Е… и какво?

— Този план е не само аморален, но и подкопава идеята, че Сам си ковеш съдбата.

— Какво? Какво рече?

— Знаех си, че това ще привлече вниманието ти — усмихна се Михаил. — Само че това не е всичко. Пиесата на Аззи не само смятала да докаже, че Съдбата не зависи от човека, но и щяла да покаже, че Живот без изпитания също си струва да се живее.

— Е, това вече е прекалено! — възкликна Зевс. — И как да пресечем тая работа?

— Трябва да приложим тактиката на забавянето — рече Михаил. — Аз лично нищо не мога да направя. Ананке вече ме предупреди. Но ако някой — ти, или по-добре някое от децата ти — би се трогнал да ми направи една малка услуга…

Феб стана.

— За мен ще е удоволствие да помогна — усмихна се той. — Само ми кажете какво трябва да правя.

— И Циклопите ще ни потрябват — обясни Михаил. — Ще е нещо като онова, дето Феб го погоди на Одисей. Само че тоя път ще е по-добро. После имам още една малка работа за когото и да е от вас, който може да сипе буря, дъжд и урагани.

След кратък размисъл Атина се обади:

— Тази функция сме я поделили между много богове, включително Посейдон и самия теб, велики Зевсе.

— Така си е — отвърна Зевс. — Е, хайде да я дадем тая работа с бурите на някого все пак. Ей, Арес, как би ти се харесала една война, водена изцяло с природосъобразни средства?

— Щом ще се вреди на хората, значи ми харесва.

— Слушай сега — подхвана Михаил. — Трябва да запомниш две-три неща за това, как се управлява климатът…