Роджър Зелазни, Робърт Шекли
Просто шеметен фарс (36)

Глава 7

Когато Илит се върна обратно при пилигримите, намери ги много объркани. Сър Оливър Внезапно бе изчезнал през нощта, без да остави ни следа. Лакеят му, Мортън Корнглоу, не можеше да измисли никакво друго обяснение, освен че е станало по магия.

Тя се поогледа и най-накрая се отправи към стаята на сър Оливър. Леката миризма на циановодородна киселина можеше да се приеме за почти сигурно доказателство, че през последните двайсет и четири часа някой тук е използвал магийка тип „Малоумия“.

На Илит това й стигаше. Тя изчака да я оставят сама в стаята на Оливър, после бързо забърка своя собствена магия. Използва съставките, които винаги си носеше във вещерския си комплект с подръчни средства — нещо, което така и така не заряза, макар да бе минала от другата страна, — и скоро, приела формата на пара, вече се намираше далече-далече — носеше се из гората, сред която бе изчезнал сър Оливър.

Не след дълго попадна на следите му и стигна при замъка на Алуин. Илит познаваше бегло Алуин още от едно време. Тя беше вещица от стария, нереформиран тип и Илит беше почти сигурна, че в момента върши някаква работа за Аззи.

Време беше да се надникне в непосредственото бъдеще. Беше събрала достатъчно данни, за да успее да насочи магическите си кристали. И сега ги задейства.

Резултатите бяха точно такива, каквито се надяваше. Сър Оливър в момента преживяваше приключение с Алуин. Аззи беше поставил нещата достатъчно просто: по-нататък на сър Оливър му предстоеше бая да се поразходи пеша. Щеше да излезе от гората и да тръгне към своята цел, която се намираше на южния склон на Алпите, на италианска територия.

Логично беше да го спре още преди той да успее да излезе от гората. Можеше да го засече. Ама после какво? Трябваше да измисли някакъв начин да го спре, ала такъв начин, че да не му навреди при това.

— Измислих го! — възкликна тя най-накрая. Прибра магическите кристали и призова един свой познат африт^[1].

Скоро той се появи — едър, черен и явно в гадно настроение. Илит му обясни накратко какво става и защо се налага да спрат или да забавят сър Оливър.

— Трябва да го спра! — рече тя на африта.

— Щастлив съм да се подчиня — отвърна бившето зло същество, което се бе прехвърлило на страната на Доброто съвсем неотдавна. — Да го усмъртя ли?

Подобни същества винаги запазваха известна склонност към насилие — в по-спокойните времена, когато в Рая се възцаряваше известен либерализъм, на това не се гледаше с много добро око. Само че в момента времената далеч не бяха спокойни и нямаше никакво място за притеснения, какво ли биха казали райските интелектуалци по въпроса.

— Не, няма защо да се престараваме — отвърна Илит. — Но сещаш ли се за онова руло невидима ограда, дето го отмъкнахме от жреците на Ваал преди няколко години?

— Да, мадам. Обявиха я за аномалия и я прибраха в един от складовете.

— Открий в кой склад е и домъкни едно стабилно парче. Виж сега какво искам да направиш с него…