В. А. Секистов
„Странната война“ в Западна Европа и в средиземноморския басейн (9) (1939–1943 г.)

Военните мероприятия на Англия и Франция през 1939–1940 г., насочени срещу СССР

Към есента на 1939 г. Карелският провлак във Финландия беше подготвен от международната реакция като плацдарм за водене военни авантюри срещу Съветския съюз.

Провокациите на финландските реакционни кръгове доведоха до съветско-финландската война през 1939–1940 г. За започването на войната голяма роля играеха реакционните кръгове на САЩ. От трибуната на американския конгрес членът на този конгрес, Селер, на 4 февруари 1940 г. заяви, че САЩ въвлякоха Финландия във война. В тази война управляващите кръгове на Англия и Франция „смятаха да вземат активно участие…“^[1]

На осемнадесетото заседание на англо-френския военен комитет в Лондон, което се състоя на 11 март 1940 г., френският върховен главнокомандуващ, генерал Гамлен, доложи, че „от самото начало на военните действия (30 ноември 1939 г.) между Финландия и Съветския съюз френското и английското правителство проявиха своята готовност да окажат на Финландия съществена и бърза помощ“^[2].

Правителствата на Англия и Франция с ускорен темп готвеха специален експедиционен корпус в състав от 150 000 души с цел да го прехвърлят на финландска територия за участие във войната против Съветския съюз. Бяха мобилизирани всички налични ресурси. Първата партида от въоръжение и припаси за експедиционния корпус бяха изпратени за Финландия на 20 декември 1939 г. Английските военни доставки съставляваха повече от 100 самолета, повече от 200 оръдия, стотици хиляди снаряди, авиационни бомби и противотанкови мини. Франция изпрати във Финландия 175 самолета, около 500 оръдия, повече от 5 хиляди картечници, милиони снаряди, ръчни гранати и друго снаряжение.^[3]

Общият план за прехвърлянето на англо-френските войски във Финландия през Норвегия беше разработен към 16 януари 1940 г. Английското командуване не се безпокоеше относно получаването на разрешение от норвежкото правителство за пропускане на войските от специалния експедиционен корпус през територията на Норвегия. То беше уверено, че разрешение ще бъде дадено, когато английските кораби се появят в норвежките води.

Управляващите кръгове на САЩ също така оказаха съществена помощ на реакционното правителство на Финландия, което действуваше против интересите на народа. Правителството на САЩ на 2 декември 1939 г. провъзгласи „морално ембарго“ за продажба на редица стоки на Съветския съюз. Едновременно с това САЩ разрешиха на Финландия да закупи различно военно снаряжение. Оръжието на Финландия се продаваше чрез различни частни износители. От американските банкери финландското правителство получи заем в размер на 30 млн. долара. Бившият президент на САЩ, Херберт Хувър, лично се зае с организиране на бърза доставка за Финландия с американско въоръжение.

Наред с подготовката на плацдарм на север за нападение на Съветския съюз такъв плацдарм се подготвяше и на юг. На 9 януари 1940 г. генерал Гамлен и адмирал Дарлан получиха задачи да разработят план „за непосредствено нахлуване в Кавказ“^[4]. Това беше така нареченият „Южен план“ за нападение на Съветския съюз през Балканите и Близкия Изток.

На генерал Гамлен операциите против СССР през Балканите и Близкия Изток изглеждаха по-изгодни. Преимуще ствата на „Южния план“ Гамлен обосноваваше със следните съображения: „общият театър на военните действия извънредно много ще се разшири. Югославия, Румъния, Гърция и Турция ще ни дадат подкрепления в размер на 100 дивизии; Швеция и Норвегия могат да дадат не повече от 10 дивизии“^[5].

На уравляващите буржоазнопомешчически класи на балканските страни и страните от Близкия Изток по плана на Гам-лен се определяше ролята на доставчик на „пушечно месо“. Не трябва да ни удивлява това, че „Южният план“ срещна одобрението на англо-френския военен комитет. Беше решено да се ускори подготовката. Френските империалист взеха върху себе си подготовката за нападение на Съветски Кавказ по суша, а английските — по море и по въздуха.

Френското върховно командуване предложи най-напред „да се бомбардират петролните кули в Баку и петролните рафинерии в Батум“^[6]. В своя проект „Южния план“ Гамлен писа, че Англия и Франция „са заинтересовани от бързото разработване на настъплението към Баку (предимно въздушно). Операциите от този род биха били удачно попълнени с операциите в Скандинавия“^[7]. През януари 1940 г. този въпрос се проучваше от правителствата на Англия и Франция.

В началото на март 1940 г. командуващият английските въздушни сили в Близкия Изток; маршалът от авиацията Митшел, „получи от Лондон указание относно подготовката на въздушни операции срещу Баку и Батум“^[8]. Съответни инструкции получи и генерал Уейвел, командуващ британските войски в Близкия Изток. Нему бяха подчинени британските военни сили в Египет, Судан, Палестина, Кипър и в другите места от Близкия Изток.

За командуващ френския експедиционен корпус в Близкия Изток беше назначен яростният враг на съветския народ, генерал Вейган, който още в 1920 г. бе изпратен от френската буржоазия начело на военна мисия при Пилсудски за оказване на бърза помощ на белополяците които бяха разгромени при Киев от съветската армия.

Преписката на Вейган с Гамлен разкрива също така характера на техните преговори, водени от англо-френските империалисти с управляващите кръгове на Турция. Така например на 10 март 1940 г. Вейган телеграфира на Гамлен за хода на преговорите между Уейвел и началник щаба на турската армия, Чакмак, за военно сътрудничество.

Френският посланик в Турция, Масигли, на 14 март 1940 г. съобщи в министерството на външните работи на Франция: „През време на беседата с министъра на външните работи на Турция, Сарачоглу, аз казах, че съвременните бомбардировачи притежават достатъчен радиус на действие за достигане на Баку от бази, разположени в Месопотамия или в Северен Ирак, но затова е необходимо да преминат и над турска територия. «Вие значи се боите от възражения на Иран?» — забелязал турският министър. По-ясно не може да ми се даде да разбера, че от турска страна затруднения няма да възникнат.“^[9]

Във връзка с окончателното утвърждаване на „Южния план“ генерал Гамлен на 16 март 1940 г. записал в своя бележник: „Да се действува по-бързо и по-енергично.“^[10] Необходимата подготовка вървеше с усилени темпове.

В Близкия Изток се прехвърляха английски въоръжени сили от Египет и френски от Северна Африка, а даже и от метрополията, макар че в това време фашистка Италия се готвеше за заграбването на Тунис и на Суецкия канал, а хитлеристка Германия след разгрома на Полша съсредоточаваше своите войски по границите на Франция.

През време на тази трескава подготовка за агресия срещу Съветския съюз на Западния фронт продължаваше така наречената „странна война“. Англия и Франция не проявяваха никаква активност против хитлеристка Германия. Най-агресивните и реакционни кръгове на Англия и Франция „бяха повече загрижени как да нанесат удар на Русия — чрез оказване помощ на Финландия, чрез бомбардировки на Баку или чрез стоварване на войски в Цариград, отколкото с въпроса, по какъв начин да се справят с Германия^[11]“.

В течение на март 1940 г. англо-френското командуване обсъждаше „въпроса за започване на военни действия срещу СССР“^[12]. Първите „налети“ над съветските петролодобивни райони се набелязваха да се извършат в края на юни 1940 г.^[13]

Обаче антисъветският план на английските и френските империалисти беше провален поради две обстоятелства. Първото беше, че съветската армия в кратък срок проби укрепената „линия Манерхайм“ и окончателно разби белофинската армия. Финландия беше принудена да сключи мирен договор със СССР. Според мирния договор от 1940 г. беше установена нова граница с Финландия, която значително усилваше безопасността на Ленинград и Мурманск, а с това и безопасността на СССР от север.

Английските империалиста и сега не скриват своето разочарование от изхода на съветско-финландската война. Например Кингстон-Маклори пише: „За съжаление Финландия капитулира, преди експедиционният корпус да е готов за изпращане.“^[14]

Второто обстоятелство беше нахлуването на хитлеристките войски в Западна Европа, което обърка всички планове на генералните щабове на Англия и Франция.