В. А. Секистов
„Странната война“ в Западна Европа и в средиземноморския басейн (46) (1939–1943 г.)

Решаващата роля на Съветския съюз в разгрома на хитлеристка Германия

В кампанията през първата половина на 1944 г. съветската армия разгроми големи групировки на противника на северозападното стратегическо направление и на южното крило на съветско-германския фронт. Бяха създадени условия за успешно развиване на настъпление в Източна Прусия, Полша и на Балканите.

Стана ясно, че Съветският съюз може сам да свърши с нацистка Германия и да освободи народите, поробени от германския фашизъм. Това застави управляващите кръгове в САЩ и Англия да побързат с откриването на втория фронт. Окончателната дата на десанта на англо-американските войски в Северна Франция беше определена на 6 юни 1944 г. Но и след това реакционните кръгове в САЩ и Англия не прекратиха своите антисъветски интриги, стремейки се да спасят фашистка Германия от пълния разгром и да натрапят на народите на Европа своето господство.

За тази цел английските ръководни дейци през юли 1944 г. отново предложиха във Вашингтон да използуват американските въоръжени сили „за настъпление на север от Италия, а след това проектираха нахлуването на Балканите през Истрий-ския полуостров“^[1]. Само стремителното придвижване на съветската армия към границите на фашистка Германия застави ръководните дейци в САЩ и Англия да прекъснат преговорите и да разширят мащаба на нахлуването във Франция.

Десантът на англо-американските войски в Северна Франция е най-голямата, добре подготвена, комбинирана операция през Втората световна война. Тази операция се осъществи от съвместните усилия на сухопътните, въздушнодесантните, военноморските и военновъздушните сили.

Фашистка Германия се оказа в клещите на два фронта. Обаче основните й сили, както и по-рано, се намираха на съ-ветско-германския фронт. През юни 1944 г. съветската армия продължаваше да сковава на съветско-германския фронт сама 204 немскофашистки дивизии, от които 25 танкови. Това бяха най-боеспособните немскофашистки дивизии.

Съотношението на силите в началото на десанта беше в жива сила 2:1, в танкове 2,5:1 в полза на съюзниците. В самолети и бойни кораби абсолютното превъзходство беше на страната на англо-американското командуване.

Хитлеристкото командуване нямаше достатъчно сили и не можеше да окаже сериозна съпротива.

За периода от 6 юни до 12 септември 1944 г. немскофашистките войски бяха изтласкани от територията на Франция и Белгия в пределите на западните граници на Германия. Реакционните сили в САЩ се опитваха да задържат настъплението на англо-американските войски в дълбочина на фашистка Германия. Бившият американски президент, Херберт Хувър, излезе със съвет да не се бърза с настъплението. Американските монополи, имащи общи интереси с германските монополи, се надяваха, че немскофашистките войски ще успеят да спрат съветските войски на границата на Германия и че през това време ще успеят да се договорят с германските империалисти за съвместна борба срещу Съветския съюз. Политиката на реакционните сили в САЩ и Англия, насочвана към ограничаване размаха на военните действия на англо-американските въоръжени сили по суша, се прикриваше с фалшивата теза за възможното спечелване на войната с ожесточени бомбардировки на англо-американската авиация по военните обекти в Германия.

В доклада на комисията за изучаване резултатите от стратегическите бомбардировки се твърди, че „авиацията на съюзниците (на англо-американците — В. С.) игра решаваща роля през време на войната в Западна Европа“^[2]. В началото на 1945 г. Германия „вече беше в безпомощно състояние“^[3]. Тези твърдения не са съгласувани с американските данни за резултатите от бомбардировките над германската военна промишленост^[4]:

Данни за страните от оста в Европа

Години	Хвърлени бомби над страните в т	Производство на самолети	Производство на танкове
1943	206 200	25 527	5996
1944	1 201 500	39 807	8344

От таблицата се вижда, че през 1944 г. производството на самолети и танкове порасна в сравнение с 1943 г. въпреки рязкото увеличаване на бомбардировките от англо-американската авиация.

От немските данни този извод напълно се потвърждава. До 1945 г. броят на немските самолети, излизащи от военната промишленост, непрекъснато нарастваше. През 1939 г. бяха произведени 2518 самолета, в 1940 г. — 10 247, в 1941 г. — 12 401, в 1942 — 15 409, в 1943 — 24 807 и в 1944 г. — 40 593.^[5]

Няма съмнение, че англо-американската авиация провеждаше ожесточени нападения над Германия, но военната промишленост понасяше по-малки загуби, отколкото гражданското население.

По френски сведения през март 1942 г. въпреки усилените и системни бомбардировки военните заводи в Есен не бяха повредени от английската авиация. Английските бомби падаха близо до военните обекти. В резултат на това страдаше само работническото население, а най-важните промишлени предприятия в хитлеристка Германия имаха възможност да продължават производството на военни материали.

През март 1943 г. Леги с учудване записа в своя дневник, че „до този момент действието на германската военна машина не е в ни най-малка степен забавено от въздушните нападения на съюзниците“^[6] (англо-американските — В. С). И въпреки всичко това е така. По данни на германския институт за икономическо изследване, военното производство в Германия от началото на 1942 г. до средата на 1944 г. „нарасна повече от 3 пъти, а в сравнение с 1941 г. то порасна почти 5 пъти“^[7]. Увеличаването на военното производство на фашистка Германия продължи до август 1944 г. „Максималното производство през юли 1944 г. е най-високо равнище на производство на въоръжение и военни материали, което никога не е достигала Германия.“^[8] Производството на отделни видове въоръжение и военни материали, например на пехотно оръжие (пушки, автомати, 210-мм минохвъргачки, леки пехотни оръдия, а също и боеприпаси за тях) беше много високо до пролетта на 1945 г. Производството на противотанкови фаустпатрони се увеличи от 0,4 милиона броя през октомври 1944 г. на 13 милиона през декември 1944 г. Военните материали, които бяха произведени само през 1944 г., „биха могли да стигнат за пълното въоръжаване на 225 пехотни и 45 танкови дивизии“^[9]. През септември в авиационните заводи на Германия „бяха произведени 2950 самолета за изтребителната авиация срещу 1208 през февруари същата година“^[10].

Масираните нападения на англо-американската авиация над Рур парализираха работата на много предприятия от черната металургия. Обаче планирайки дейността на тези предприятия през 1945 г., хитлеристкото ръководство се надяваше, че новата система на противовъздушна отбрана ще позволи за няколко месеца отново да пуснат предприятията в Рурската област и да повишат военното производство на Германия.

Запазвайки военната промишленост на Германия, англо-американската авиация извърши най-ефикасни нападения над Германия и окупираните от нея страни в края на войната, когато това вече не се налагаше от никакви военни съображения. Така например машиностроителните заводи в гр. Пилзен (Чехословакия) англо-американската авиация не ги бомбардира до последния ден на войната. Когато стана ясно, че тези заводи след хитлеристката окупация ще преминат в разпореждане на чехословашкия народ, на 25 април 1945 г. американо-англий-ското командуване ги подложи на варварска бомбардировка. Стотици бомби бяха хвърлени и над Лайпциг, Дрезден и други градове в Източна Германия.

Историческата истина се заключава в това, че военната машина на хитлеристка Германия беше сломена от съветската армия на съветско-германския фронт.

През 1944 г. съветската армия осъществи редица последователни настъпателни операции. Те се водеха по целия съ-ветско-германски фронт от Баренцово до Черно море, на фронт 3700 км в началото на годината и 2000 км в края на същата.

Съветските войски се придвижиха с боеве на запад от Новгород до Балтийско море повече от 300 км; от Витебск до Тилзит — на 550 км; от Жлобин до Варшава — повече от 600 км и от Запорожието до Будапеща — повече от 1200 км. Беше сломен целият немскофашистки фронт.

В хода на тази операция съветската армия обкръжи няколко големи групировки противникови войски, при това унищожаването им се извърши едновременно с по-нататъшното развитие на настъплението. През 1944 г. от 136 разбити и извадени от строя фашистки дивизии около 70 бяха обкръжени и унищожени.

Придвижването на англо-американските войски в дълбочина на фашистка Германия започна на 17 януари 1945 г., след като съветската армия на 12 януари 1945 г. премина в настъпление на фронт 1200 км от Балтика до Карпатите. През март съветската армия се намираше вече на 60 км от Берлин.

На 25 април съветските войски завършиха обкръжението на Берлин и в същия ден в района на Торгау на р. Елба се срещнаха с американските войски. На 30 април 1945 г. съветските войски издигнаха знамето на победата над Берлин. Последното решително настъпление на съветската армия във взаимодействие с англо-американските войски заставиха хитлеристка Германия на 9 май 1945 г. да капитулира безусловно.

Световноисторическото значение на подвига на съветския народ и неговите въоръжени сили се заключава в това, че те отстояха свободата и независимостта на своята родина, спасиха народите на Европа и Азия от фашисткото робство, изнесоха на своите плещи цялата тежест на борбата срещу главните сили на фашистките агресори.

Много видни държавни дейци в буржоазния свят не можеха да не признаят решаващата роля на съветската армия във войната срещу хитлеристка Германия. Ето какво писа например Рузвелт на 23 февруари 1943 г.: „Съвсем вярно е, че Червената армия и руският народ заставиха въоръжените сили на Хитлер да претърпят окончателно поражение и завоюваха за дълги времена възхищението на народа на Съединените щати.“^[11]

Чърчил в личното си послание от 23 февруари 1945 г. изрази от своя страна безграничното си възхищение от триумфа на Червената армия, „която реши съдбата на германския милитаризъм. Бъдещите поколения ще признаят своя дълг пред Червената армия също така безусловно, както това правим и ние…“^[12] Пол Рейно в своите следвоенни мемоари отбелязва този неоспорим факт, че „руската армия изигра решаващата роля през Втората световна война“^[13].

Заедно със съветската армия упорита борба срещу фашистките окупатори водиха чехословашките и полските корпуси, югославските и албанските партизански войски, а след това в общата борба се присъединиха румънските и българските дивизии. „Значителен принос в делото за разгрома на фашистка Германия внесоха народите на Франция, Англия, САЩ и другите страни от антихитлеристката коалиция.“^[14]

Като верни синове на своите народи се проявиха комунистите от тези страни. Те бяха в първите редици на борците против фашистките агресори. Например Комунистическата партия на САЩ издигна лозунга: „Да защитим Америка, оказвайки всестранна помощ на СССР, Англия и всички страни, борещи се срещу Хитлер.“ В годините на Втората световна война компартията в САЩ изпрати във въоръжените сили 15 000 свои членове. За патриотизма на комунистите свидетелствуват и наградите, които те получиха за проявена храброст и мъжество.

През май 1947 във Вашингтон се състоя Общонационален конгрес на ветераните от Втората световна война, членове на компартията в САЩ. На този конгрес присъствуваха 1019 души, наградени с медала „Бойна звезда“, 44 души — с ордена „Пурпурно сърце“, 21 — с медала „Бронзова звезда“, 6 — с медала „Сребърна звезда“, 107 — с медала на авиацията, 9 — c кръста за отлична служба във военновъздушните сили и т.н.

Войниците и офицерите от въоръжените сили на САЩ и Англия, които смятаха Втората световна война за справедлива, освободителна, се показаха като най-добрите в страната. В хода на войната се изкова бойната дружба на народите, които се обединиха в антихитлеристката коалиция. Въпреки всички интриги на империалистическата реакция единството на антихитлеристката коалиция се запази до края на войната, което имаше голямо значение за постигане победата над фашизма.

По такъв начин второто военно нашествие на империали-стите над Съветския съюз завърши с пълно поражение. Победи съветският обществен и държавен строй, който възникна в резултат на Великата октомврийска социалистическа революция. Морално-политическото единство на социалистическото общество, социалистическата идеология, социалистическата стопанска система, организиращата и вдъхновяващата роля на комунистическата партия осигуриха непрекъснато нарастване на силите на съветската държава в хода на войната. Под ръководството на комунистическата партия съветският народ излезе от войната победител.

През годините на войната комунистическата партия въпреки големите загуби на фронта се увеличи на 1 600 000 души. Комунистите отиваха в боя в първите редици и със своя пример въодушевяваха воините от съветската армия за масов героизъм.