В. А. Секистов
„Странната война“ в Западна Европа и в средиземноморския басейн (30) (1939–1943 г.)

Неуспешен опит на италиано-немското командуване да пробие английската отбрана при Ел Аламейи (31 август — 7 септември 1942 г.)

(Схема 35)

След поражението при Найтсбридж вместо Окинлек за главнокомандуващ британските въоръжени сили в Близкия Изток беше назначен Александър. В командуването на 8-а английска армия на 13 август 1942 г. постъпи Монтгомери.

По това време Североафриканският фронт се стабилизира. През целия август тук цареше пълно спокойствие. Бившият командуващ американските близкоизточни военновъздушни сили, Луис Бреретон, в своя дневник споменава, че на 22 август той „се отправил за съвещание в полевия щаб на генерал Къ-нингхам. Щабът на Кънингхам (командуващ английските военновъздушни сили в Близкия Изток — В. С.) беше разположен по крайбрежието на Средиземно море, приблизително на 15 мили от фронтовата линия. Всичко бе уредено конфортно, а възможностите за къпане спомагаха да се поддържа чувство на удовлетвореност. От двете страни на фронта съществуваше неписано правило, съгласно което изтребителите не атакуваха хората по брега.“^[1] Животът на воюващите страни протичаше нормално и като че ли не е имало военни действия.

Английските отбранителни позиции при Ел Аламейн на протежение 60 км се създаваха в продължение на една година. Те бяха избрани с оглед да не излизат от границите на обитаемото приморско направление.

Тук местността беше удобна за организиране на сигурна отбрана. Каменисти вериги се простираха от изток на запад, а фланговете на позициите се защищаваха от юг от трудно проходимата за танкове низина Катара, а от север — от морето. Катарската низина, дълга 300 км и широка от 30 до 160 км, беше дъно на огромно пресъхнало езеро.

Английските войски създадоха една отбранителна полоса от три линии опорни пунктове. Опорните пунктове се разполагаха в шахматен ред на отдалечение 9 км един от друг по фронта и в дълбочина. Във всеки опорен пункт имаше по два пехотни батальона и по една артилерийска батарея.

Всяка пехотна дивизия от по три бригади имаше в своята полоса по три такива опорни пункта.

Останалите войски се разполагаха в междините между опорните пунктове и в зависимост от обстановката можеха бързо да се прехвърлят на всеки застрашен участък от фронта.

Пред и в отбранителната полоса се създаваха полоси от минни заграждения.

Англичаните имаха и достатъчно сили. В Египет едновременно с Монтгомери пристигнаха от Англия 44-а и 51-а пехотна дивизия, два полка тежка артилерия и шест полка полева артилерия. 9-а австралийска пехотна дивизия беше прехвърлена от Сирия. Освен това Монтгомери получи от Окинлек не само удобен плацдарм, но и две нови бронирани дивизии (1-а и 10-а), а военните складове в Египет бяха препълнени с боеприпаси и военни материали.

Значително се повиши качеството на английската бойна техника. Бронираните бригади бяха снабдени с тежки танкове „Чърчил“, които имаха 75-мм оръдия и с 400 57-мм противотанкови оръдия нов образец. Английското командуване получи от САЩ 300 танка „Шерман“ със 75-мм оръдия. Англичаните имаха всичко 700 танка. В разпореждане на Монтгомери бяха дадени 8700 автомобила, от които бяха формирани 26 автомобилнотранспортни роти.

Италиано-немските войски в Либия не получиха очакваните подкрепления. Всички резерви на африканския корпус бяха определени за прехвърляне на съветско-германския фронт, където се решаваше изходът на Втората световна война. Хитлер, „изцяло погълнат от войната с Русия, не отделяше достатъчно внимание на средиземноморския театър“^[2]. При това положение англичаните имаха възможност да активизират военните действия и да разчитат на успех, тъй като „те нямаха грижи за какъвто и да е втори театър на войната“^[3]. Обаче висшето английско командуване не бързаше. От това се възползува Ромел.

Схема 35. Обстановката при Алам ел Халфа на 30 август 1942 г.

На 31 август 1942 г. италиано-немското командуване се опита да пробие левия фланг на английските отбранителни позиции при планинския гребен Алам Ел Халфа, който се намира на 25 км от крайбрежието (схема 35). Италиано-немската ударна групировка (229 немски и 243 италиански танка) успя на няколко места да се вклини дълбоко в отбраната на английските войски. Вклиняването се извърши между опорните пунктове на новозеландската дивизия. В дълбочина на отбраната немските танкове бяха посрещнати от две английски бронирани дивизии, които имаха около 400 танка. Маневрирането от двете страни продължи до 3 септември. Английското командуване въпреки превъзходството в сили и средства не се реши на активни действия с цел да обкръжи и унищожи немскофашистката танкова групировка.

На 3 септември Монтгомери се опита да организира атака във фланг на противника. Но отделената за това новозеландска дивизия не беше поддържана от английски танкове и атаката не успя. До 7 септември Монтгомери безуспешно се опитваше да затвори пробива, но след това се наложи да се откаже от това да свие левия фланг и да създаде нов фронт от редицата опорни пунктове, приспособени за кръгова отбрана. В ръцете на италиано-немското командуване се оказа проходът от завития фланг на британската отбрана до низината Китара, широк 35 км. Зад този проход се откриваше незащитената пустиня чак до Кайро. Като че ли пътят за делтата на Нил беше открит. Въпреки всичко немските дивизии почти цяла седмица стояха на едно място, като забити в земята, и не бяха в състояние да направят нито крачка напред. Това бездействие се обясняваше с обстоятелството, че на 31 август пред входа на пристанище Тобрук беше торпедиран танкерът „Естрия“ със 7000 т гориво. Освен това между Бенгази и Дерна беше потопен танкерът „Абруци“. С тези два танкера се превозваха 8500 т гориво. За по-нататъшното придвижване не можеше да става и дума, тъй като Ромел разполагаше с бензин само за една седмица. Недостигаха 6000 т гориво, а от Либия успяха да доставят само 1000 т.

Прехвърлянето на немската авиация през юни 1942 г. на съветско-германския фронт доведе до това, че комуникациите на италиано-немските войски в Средиземно море се оказаха незащитени и през септември бяха потопени 22 немски и италиански транспортни кораба с товар 22 000 т.

През октомври 1942 г. англичаните потопиха в района на Тобрук танкера „Прозерпине“ с товар 3250 т гориво и транспортния кораб „Терджестиа“ с 1042 т боеприпаси, охранявани само от един ескадрен миноносец. В резултат на големите загуби по морските комуникации най-насъщните нужди на африканския корпус се задоволяваха само 40%.

Имаше и други причини за спирането на италиано-немското настъпление, което беше започнало на 31 август. Немското разузнаване не можа своевременно да установи, че англичаните съумяха бързо и добре да оборудват фланговите позиции. Оказа се, че на английските флангови отбранителни позиции се намираха 400 артилерийски и 500 противотанкови оръдия.

Английската авиация, която господствуваше във въздуха, нанасяше непрекъснато удари по италиано-немските войски, бомбардираше изходните им райони за настъпление, а също и тиловите им райони. За 6 дена английската авиация хвърли над противниковата ударна групировка 1300 т бомби. Италиано-немските загуби бяха 50 танка, 400 автомобила и 60 оръдия.

Всичко това, взето заедно, принуди италиано-немското командуване да оттегли своите войски на изходните позиции и да чака прехвърлянето на резерви. Обаче до завършването на Сталинградската битка не трябваше да се разчита на получаване на резерви.

По такъв начин започнатото на 31 август от Ромел настъпление се провали.