В. А. Секистов
„Странната война“ в Западна Европа и в средиземноморския басейн (27) (1939–1943 г.)

Контраудар на италиано-немските войски при Мерса Брега и придвижването им към Тобрук (21 януари — 16 февруари 1942 г.)

(Схема 31)

През първата половина на януари 1942 г. английските части излязоха в района на Мерса Брега. Обаче престоят им тук беше още по-краткотраен, отколкото през декември 1940 г.

Италиано-немското разузнаване установи, че британските войски са пръснати на отделни отряди по цяла Киренайка до границите на Египет и че в района на Мерса Брега се намират само два батальона от 201-а гвардейска бригада и някои поделения от състава на 1-а бронирана дивизия. Основните сили на тази дивизия се намираха на около 150 км назад. Първа бронирана дивизия пристигна със 150 танка от Англия, смени 7-а бронирана дивизия и се запозна с условията за водене на военни действия в пустинята. В Бенгази и на изток действуваха части от 4-а индийска дивизия. Освен това не бяха взети никакви мерки за прикриване на английския фронт с минни полета или с други препятствия. Английските предни части в района на Мерса Брега дори и не се окопаха.

Английското командуване беше уверено, че италиано-немските войски са изразходвали за дълго време своите настъпателни възможности. Това позволи на италиано-немското командуване да изненада англичаните. Прегрупирването се извършваше нощем. Танковете бяха маскирани като автомобили. Немският африкански корпус беше усилен с четири танкови роти, които успяха да се прехвърлят на 5 януари 1942 г. в Триполи с конвой, охраняван от италиански линейни кораби. Това позволи на Ромел да създаде ударна групировка от 117 немски и 79 италиански танка за нанасяне на контраудара.

На 21 януари 1942 г. италиано-немските войски атакуваха от района на Мерса Брега отделните английски отряди, бързо преминаха през пробива, който се образува между английските части, и на 22 януари отново завзеха Аджедабия (схема 31). След това италиано-немските войски нанесоха удар на север и излязоха към крайбрежието източно от Бенгази. По такъв начин британските войски бяха разсечени на две части.

На 29 януари италиано-немските войски отново завзеха Бенгази. Англичаните не успяха да разрушат пристанището и загубиха всичките запаси. На 2 февруари беше взет Барка, а на 3 февруари — Дерна.

Английските войски избягаха в безредие към Тобрук. В щаба цареше паника и пълна неосведоменост относно действителното положение на войските. Основните сили на 4-а индийска дивизия успяха да се измъкнат към Ел Мекили, като загубиха цялото си снаряжение и въоръжение. В Бенгази немците успяха да пленят от състава на тази дивизия 1000 души.

По английски източници, 1-а английска бронирана дивизия, която се считаше за една от най-добрите в английската армия, загуби повече от 100 танка от общо 150, макар че не участвуваше в големи боеве. Според немски източници, войските от африканския корпус при преследването на англичаните успяха да заловят като трофей 96 танка, 38 оръдия и 190 автомобила. Тези големи загуби на 1-а бронирана дивизия се обясняват с това, че много от танковете й бяха изоставени, тъй като нямаха гориво. Много големи запаси от бензин бяха унищожени по време на възникналата паника.

Италиано-немските войски, без да срещат съпротива, се придвижваха напред и към 6 февруари излязоха на линията Ел Газала, Бир Хакейм. Тук боевете бяха прекратени до 27 май 1942 г. Недостатъкът на гориво принуди италиано-немското командуване да спре настъплението.

По такъв начин контраударът на Ромел от 21 януари 1942 г. завърши с ново поражение за англичаните. Италиано-немските войски без поддръжка на авиацията за 25 дена изминаха 630 км.