Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Next, 2006 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Милена Илиева, 2006 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 57гласа)
- Вашата оценка:
История
- —Добавяне
- —Добавяне на анотация
Статия
По-долу е показана статията за Ген (роман) от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
- За понятието от биологията вижте ген.
| Ген | |
| Next | |
| Автор | Майкъл Крайтън |
|---|---|
| Първо издание | 2006 г. САЩ |
| Оригинален език | английски |
| Жанр | трилър |
| Вид | роман |
| ISBN | ISBN 978-954-585-803-1 |
Ген (на английски: Next) е техно-трилър от американския писател Майкъл Крайтън, издаден за първи път през 2006 г.
Сюжет
Внимание: Текстът по-долу разкрива сюжета на произведението (или части от него)!
Действието се развива в настоящето, където както правителството, така и частният сектор харчат милиарди долари всяка година за генетични изследвания. Романът проследява опитите на множество герои, включително трансгенетични животни, да оцелеят в свят, доминиран от генетични изследвания, корпоративна алчност и юридически намеси.
Франк Бърнет получава агресивна форма на левкимия, и преминава през интензивно лечение и четири години с редовни прегледи. Той по-късно научава, че тези прегледи са претекста за изследователите на генетичната база на неговия необичайно успешно лечение, и медицинският университет е продал правата за клетките на Франк на BioGen, биотехнологична startup компания.
Издания на български език
- 2007 — „Ген“ — изд. Бард, ISBN 978-954-585-803-1
Източници
- ((en)) Genetics gone wild. What's the world to do? Рецензия на романа Ген от Майкъл Крайтън в The New York Times. November 28, 2006.
77.
Жерар гледаше как тъмните сенки се приближават.
Движеха се с големи леки крачки и издаваха сумтящи душещи звуци, които току преминаваха в нещо като котешко мяукане. Не бяха големи. Гърбовете им не надвишаваха на ръст шубрака. Заобиколиха неговата хвойна и ту стесняваха, ту разширяваха кръга.
Но очевидно го бяха надушили, защото не се махаха. Бяха шест. Жерар изпърха с криле, отчасти в опит да се постопли.
Животните имаха дълги муцуни. Очите им светеха в яркозелено. Излъчваха силна и неприятна мускусна миризма. Имаха дълги пухкави опашки. Виждаше се, че не са черни, а по-скоро кафеникавосиви.
Стесняваха кръга.
— Тре-тре-треперя аз, треперя аз.
Приближаваха се. Вече бяха доста близо.
Най-голямото спря на метър-два и впери очи в Жерар. Жерар не помръдваше.
След няколко секунди голямото животно пристъпи още малко напред.
— Спри на място, господинчо!
Животното спря моментално и дори отстъпи няколко крачки. Другите животни последваха примера му. Изглеждаха объркани от гласа.
Но не за дълго. Голямото животно пак тръгна напред.
— Спри бе!
Този път колебанието на животното трая не повече от секунда, след което то продължи да се приближава.
— Мислиш, че ще ти излезе късметът, а? Кажи бе, смотаняк! А?
Животноти се приближаваше много бавно. Душеше, вирнало муцуна към Жерар, все по-близо и по-близо… Душеше, душеше… и как вонеше само. Носът му беше на десетина сантиметра…
Жерар се наведе и клъвна жестоко мекия нос на животното изскимтя и отскочи, като едва не събори Жерар от мястото му върху хвойновия храст.
— Знай, че винаги ще съм на крачка зад теб — каза Жерар. — Някой ден ще се обърнеш, аз ще съм точно зад теб и ще те убия, Мат.
Животното се беше проснало на земята и търкаше ранения си нос с предните си лапи. Известно време това ангажираше вниманието му изцяло. После стана и започна да ръмжи.
— Животът е труден, но дваж по-труден е за глупака.
Вече цялата глутница ръмжеше. Тръгнаха напред в полукръг. Действията им изглеждаха координирани. Жерар изпърха с криле, после още веднъж. Дори ги разпери с надеждата да изглежда по-голям и застрашителен. Но това очевидно не оказа никакъв ефект.
— Вижте, глупаци такива, в опасност сте, не разбирате ли? Те ви дебнат, дебнат всички ни!
Но гласовете вече не ги притесняваха. Просто се приближаваха бавно напред — и толкова. Едното заобиколи откъм гърба на Жерар. Той обърна глава назад. Лоша работа.
— Вървете си, върнете се у дома си! — Жерар размаха отново криле, нервно, но тревогата явно му даваше сила, защото крачката му се отделиха на няколко сантиметра от клончето, на което беше кацнал. Ръмжащите животни се приближаваха…
Жерар размаха още по-силно криле… по-силно… и усети как се издига във въздуха. За последен път му бяха подрязали перата преди седмици! Можеше да лети! Издигна се високо над земята и откри, че може и да се рее, поне за кратко. Не много, но все пак. Смрадливите животни бяха далеч под него и виеха разочаровано. Жерар полетя на запад, в посоката, в която беше изчезнал Стан. Летеше далеч от изгрева, към тъмнината. Силното му обоняние долови миризмата на храна и той полетя натам.