Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Next, 2006 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Милена Илиева, 2006 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 57гласа)
- Вашата оценка:
История
- —Добавяне
- —Добавяне на анотация
Статия
По-долу е показана статията за Ген (роман) от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
- За понятието от биологията вижте ген.
| Ген | |
| Next | |
| Автор | Майкъл Крайтън |
|---|---|
| Първо издание | 2006 г. САЩ |
| Оригинален език | английски |
| Жанр | трилър |
| Вид | роман |
| ISBN | ISBN 978-954-585-803-1 |
Ген (на английски: Next) е техно-трилър от американския писател Майкъл Крайтън, издаден за първи път през 2006 г.
Сюжет
Внимание: Текстът по-долу разкрива сюжета на произведението (или части от него)!
Действието се развива в настоящето, където както правителството, така и частният сектор харчат милиарди долари всяка година за генетични изследвания. Романът проследява опитите на множество герои, включително трансгенетични животни, да оцелеят в свят, доминиран от генетични изследвания, корпоративна алчност и юридически намеси.
Франк Бърнет получава агресивна форма на левкимия, и преминава през интензивно лечение и четири години с редовни прегледи. Той по-късно научава, че тези прегледи са претекста за изследователите на генетичната база на неговия необичайно успешно лечение, и медицинският университет е продал правата за клетките на Франк на BioGen, биотехнологична startup компания.
Издания на български език
- 2007 — „Ген“ — изд. Бард, ISBN 978-954-585-803-1
Източници
- ((en)) Genetics gone wild. What's the world to do? Рецензия на романа Ген от Майкъл Крайтън в The New York Times. November 28, 2006.
60.
Джорджия Белармино влезе в стаята на дъщеря си и започна да я претърсва. Стаята, разбира се, беше нагоре с краката. Трохи в диплите на смачканите завивки, надраскани компактдискове по пода, празни кутийки от кола под леглото, плюс мръсна четка за коса, маша за къдрене и празна тубичка крем за почерняване. Джорджия отвори чекмеджетата на нощното шкафче и намери обвивки от дъвки, смачкано на топка бельо, ментови бонбони, спирала за мигли, снимки от миналогодишния абитуриентски бал, кибрит, калкулатор, мръсни чорапи, стари броеве на „Тийн Воуг“ и „Пипъл“. Както и пакет цигари, което никак не й се хареса.
Оттам премина към чекмеджетата на шкафа, разрови ги набързо, чак до най-вътрешната им част; гардеробът й отне повече време. Нахвърляни обувки и маратонки в долната част. Провери шкафчето под мивката в банята и дори коша за мръсни дрехи.
Не откри нищо, което да обясни синините.
Разбира се, нямаше никакъв смисъл да се слага кош за мръсни дрехи, защото Дженифър просто хвърляше нещата си по пода на банята. Облицования с плочки под. По който имаше следи като от гума. Едва видими. Успоредни.
Веднага се сети от какво са — от стълба.
Вдигна очи към тавана — една от плочите беше подвижен капак към таванското помещение. И по нея имаше размазани следи от пръсти.
Джорджия отиде да вземе стълба.
Измести плочата настрани и на пода се изсипаха игли и спринцовки.
„Мили Боже“, помисли си. Посегна през отвора и опипа съседните плочи. Ръката й се спря на стекче картонени кутии, като от паста за зъби. Извади ги. Всичките имаха аптекарски етикети: ЛУПРОН, ГОНАЛ-Ф, ФОЛЕСТИМ.
Лекарства за стимулиране функцията на яйчниците.
Какви ги вършеше дъщеря й?
Реши да не се обажда на съпруга си — той направо щеше да откачи. Вместо това взе мобилния си телефон и се обади в училището.