Майкъл Крайтън
Ген (57)

55.

Лин Кендал влетя в училището в Ла Хола и забърза, останала без дъх, към кабинета на директорката.

— Дойдох възможно най-бързо. Какво е станало?

— Дейвид — каза директорката, жена около четиридесетте. — Детето, което обучавате вкъщи. Синът ви Джейми го доведе днес в училище.

— Да, идеята беше да видим как ще се справи…

— Боя се, че не се справи добре. Ухапал е дете на двора.

— Господи!

— Почти до кръв.

— Ужасно!

— Това често се наблюдава при деца, които получават образованието си извън училище. Липсват им умения за общуване и самоконтрол. Нищо не може да замести ежедневното обкръжение на връстниците, което предлага училището.

— Съжалявам за случилото се…

— Трябва да поговорите с него — каза директорката. — В съседната стая е.

Лин влезе в малка стаичка до директорския кабинет. Беше пьлно със зелени метални картотеки почти до тавана. Дейв седеше свит на дървен стол и изглеждаше много мъничък и умърлушен.

— Дейв, какво стана?

— Той ударил Джейми — каза Дейв.

— Кой?

— Не му знам името. От шести клас бил.

Шести клас? Лин се учуди. Значи много по-голямо дете.

— И какво стана, Дейв?

— Бутна Джейми на земята. Ударил го.

— И ти какво направи?

— Скочил на гърба му.

— Защото си искал да защитиш Джейми?

Дейв кимна.

— Въпреки това не е хубаво да хапеш децата, Дейв.

— Той пръв ме ухапал.

— Така ли? Къде те ухапа?

— Тук. — Дейв вдигна ръка и показа един от късите си мускулести пръсти. Кожата беше светла и дебела. Като че ли имаше следи от ухапване, но Лин не можа да прецени със сигурност.

— Ти каза ли на директорката?

— Тя не е с моята майка. — От устата на Дейв това означаваше, че според него директорката не го харесва. Малките шимпанзета живееха в матриархална общност, където отношенията между женските бяха от първостепенна важност и всички се съобразяваха с това.

— Показа ли й пръста си?

Дейв поклати глава.

— Не.

— Ще говоря с нея — каза Лин.

 

— Значи това е неговата версия? — каза директорката. — Е, не съм изненадана. Скочил е на гърба на детето. Едва ли е очаквал, че то няма да се защити.

— Значи другото дете наистина първо го е ухапало?

— Хапането не е разрешено, госпожо Кендал.

— Ухапало ли го е другото дете?

— Казва, че не е.

— Наистина ли е шестокласник?

— Да. От класа на госпожица Фромкин.

— Бих искала да говоря с него — каза Лин.

— Не мога да ви разреша такова нещо — каза директорката. — Той не е ваше дете.

— Но е обвинил Дейв. И то в нещо много сериозно. Как бих могла да подходя правилно към проблема, ако не знам какво точно се е случило между тях?

— Казах ви какво се е случило.

— Вие бяхте ли там?

— Не, но ми беше докладвано от господин Артър, който е бил дежурен учител на двора тогава. А на него може да се разчита за достоверна информация, уверявам ви. Въпросът е, че тук не разрешаваме децата да се хапят, госпожо Кендал.

Лин имаше усещането, че някаква невидима ръка я притиска неумолимо. Разговорът определено не вървеше добре.

— Може би трябва да разговарям с Джейми — каза тя.

— Джейми несъмнено ще потвърди версията на Дейвид. Работата е там, че според господин Артър нещата са протекли другояче.

— По-голямото момче не е нападнало първо Джейми, така ли?

Директорката вирна нос.

— Госпожо Кендал, в случай на спорове относно дисциплината можем да прибегнем и до записите от охранителната камера на двора. Можем да направим и това, ако се наложи — сега или по-късно. Но лично аз ви съветвам да се съсредоточите върху ухапването. Тоест върху Дейвид. Колкото и неприятно да ви е това.

— Ясно — каза Лин. По-ясно от това, здраве му кажи.

— Добре, ще разговарям с него, когато се прибере от училище.

— Мисля, че трябва да го отведете още сега.

— Предпочитам да остане до края на деня и да се прибере с Джейми — каза тя.

— Не мисля, че…

— Сама казахте, че Дейв има трудности с общуването в училищни условия — прекъсна я Лин. — Едва ли ще му помогнем да ги преодолее, като го отстраним от класната стая преди края на часовете. Ще разговарям с него, когато се прибере.

Директорката кимна неохотно.

— Ами щом…

— Сега ще отида при него — прекъсна я Лин — да че ще остане до края на часовете.