Майкъл Крайтън
Ген (52)

50.

Роб Белармино се усмихна окуражително и каза на хлапетата:

— Просто забравете за камерите.

Бяха се настанили в училищната библиотека на гимназията „Джордж Вашингтон“ в Силвър Спринг, Мериланд. Наредени в три полукръга столове около един стол в средата, на който седеше д-р Белармино и говореше на учениците за етичната страна на генетиката.

Хората от телевизията снимаха с три камери, една в дъното на залата, една отстрани, близо до Белармино, и една с лице към младежите, за да улови вълнението им от разказа за живота на генетиците, работещи в Националния здравен институт. Според продуцента на предаването било важно да се покаже живата връзка на Белармино с обществото и по този въпрос Белармино беше на същото мнение. Хлапетата бяха специално подбрани сред най-умните и начетените в училището.

Белармино смяташе, че ще е забавно.

Няколко минути говори за себе си, къде и какво е учил, после подкани младежите да му задават въпроси. Още първият го накара да се замисли.

— Доктор Белармино — попита девойка от азиатски произход, — какво е мнението ви за онази жена в Тексас, която клонира мъртвата си котка?

Белармино смяташе, че цялата тази история с мъртвата котка е нелепа. Според него тя омаловажаваше работата, която той и колегите му вършеха. Но не можеше да го каже на глас и пред камерите.

— Това, разбира се, е една трудна ситуация от емоционална гледна точка — дипломатично подхвана той. — Ние всички обичаме домашните си любимци, но… — Поколеба се, после продължи: — Въпросната дама се е обърнала към калифорнийската компания „Генетични банки и клониране“ и цената за извършената услуга е възлизала на петдесет хиляди долара.

— Според вас етично ли е да се клонира нечия котка? — попита момичето.

— Както знаете — каза той, — вече доста животни бяха клонирани, включително овце, мишки, кучета и котки. Така че не е нещо ново… Един от неприятните аспекти е, че клонираното животно няма същата продължителност на живота като нормалните си събратя.

Друг ученик попита:

— Етично ли е да се платят петдесет хиляди долара за клонирането на домашен любимец, когато по света има толкова много гладуващи хора?

Белармино изпъшка наум. Как да промени темата?

— Самият аз не съм горещ привърженик на подобни процедури — каза той. — Но не бих стигнал дотам да ги нарека неетични.

— Не е ли неетично, защото създава поносимост към идеята клониране на човешки същества?

— Не мисля, че клонирането на домашни любимци има какъвто и да било ефект върху дебата около човешкото клониране.

— Би ли било етично да се клонират хора?

— За щастие — каза Белармино — това е въпрос на далечното бъдеще. По-добре да се спрем на неща, които засягат нашето време. Има хора например, които изразяват тревога във връзка с генномодифицираните храни; съществуват протичоречивя относно генната терапия и стволовите клетки. Това са реални проблеми, с които се сблъскваме днес. Вие какво мислите по въпроса? — Младеж на задния ред вдигна ръка.

— Да?

— Мислите ли, че е възможно да се клонират хора? — попита момчето.

— Да, мисля, че е възможно. Сега не, но все някога и това ще стане.

— Кога?

— Не бих искал да гадая. Има ли въпроси на друга тема? — Друго дете вдигна ръка.

— Да?

— Според вас човешкото клониране етично ли е?

Белармино отново се поколеба. Ясно съзнаваше, че отговорът му ще се излъчи по телевизията. А и кой знае как щяха да поднесат думите му редакторите на предаването? Сигурно щяха всячески да се постараят да го представят в лоша светлина. Репортерите принципно мразеха хората на вярата. А каквото и да кажеше, щеше да се ангажира професионално като ръководител на отдел в института.

— Сигурно сте чували много за клонирането и повечето от нещата, които сте чули, са неверни. Като учен, трябва да призная, че не виждам нищо принципно нередно в клонирането. Не виждам никакъв морален проблем. Това е просто поредната генетична процедура. Вече сме го правили с различни видове животни, както споменах. В същото време знам, че при клонирането има голям процент неуспех. На едно успешно клонирано животно се падат много други, които умират по време на процедурите. А това безспорно е неприемливо, когато става въпрос за хора. Така че за момента не виждам реален проблем с клонирането.

— Клонирането не е ли изземване на божествените функции?

— Лично аз не бих поставил въпроса по този начин — каза той. — Щом Бог е създал хората и останалата част от света, то пак Бог е създал и инструментите на генното инженерство Следователно Бог вече ни е дал достъп до гениите модификации. Това е Божие дело, не човешко. И както при всичко останало, от нас зависи да използваме разумно и мъдро онова, което Бог ни е дал. — Почувства се малко по-добре; този му беше от готовите отговори на склад.

— Означава ли това, че клонирането е разумна и мъдра употреба на онова, което Бог ни е дал?

Напук на всичките си инстинкти, той изтри чело с ръкава на сакото си. Надяваше се да не използват точно тези кадри макар да беше сигурен, че ще включат точно тях. Младежи изпотяват шефа на НЗИ.

— Някои хора смятат, че познават Божиите намерения — каза той. — Но аз не съм от тях. И мисля, че никой не може да ги знае, освен Бог. Мисля, че всеки, който твърди обратното демонстрира едно твърде човешко високомерие.

Искаше му се да си погледне часовника, но не го направи. Хлапетата изглеждаха объркани, а не възхитени, както беше очаквал.

— Има широк кръг спорни въпроси във връзка с генетиката. — каза той. — Нека минем нататък.

— Доктор Белармино — каза едно хлапе вляво. — Исках да попитам за асоциалното поведение. Четох, че имало ген за това. Бил свързан с проявите на насилие, с престъпността, сьс социопатното поведение…

— Да, това е варно. Този ген е налице при приблизително два процента от населението на Земята.

— Ами в Нова Зеландия? Там го имало при трийсет процента от бялото население и при шейсет процента от маорите…

— В пресата се появиха подобни данни, но не бива да се приемате лека…

— Но не означава ли това, че склонността към насилие е наследствена? Така де, не трябва ли да се опитаме да се отървем от този ген, както сме се отървали от едрата шарка?

Белармино не отговори веднага. Започваше да се чуди колко ли от децата тук имат родители, които работят в Бетезда. Не се беше сетил да помоли за списък с имената на учениците. Въпросите им бяха твърде остри и показваха висока степен на осведоменост. Дали пък някой от многобройните му врагове не се опитваше да го дискредитира, като използва хлапетата? Дали пък цялата тази история с телевизионното предаване не беше заговор с цел да го очернят? Първата стъпка към отстраняването му от НЗИ? Живееха в ерата на информацията — в днешно време тези неща се правеха именно по този начин. Лесно можеха да поставят човек в нелицеприятна ситуация, от която няма как да излезе с чест. Подлъгват те да кажеш нещо глупаво, а после думите ти се повтарят и преповтарят поне две денонощия по всички новинарски емисии и във всички вестници. А след някой и друг ден започват да ти звънят конгресмени с настояване да оттеглиш думите си. Цъкат с език и клатят глави… Как е могъл да каже нещо толкова необмислено? Дали наистина е подходящ за този пост? Не е ли заплаха за доброто име на института?

И после те изритват.

Така се правят нещата в наше време.

В момента обаче му предстоеше да отговори на опасен въпрос за генетиката на маорите. Дали да каже какво мисли наистина и да рискува обвинение в опит да очерни едно бездруго изстрадало етническо малцинство? Дали да отговори със заобикалки, които пак нямаше да му спестят критики, че проповядва расизъм и позабравената напоследък евгеника? Как изобщо би могъл да каже каквото и да било?

Реши, че не може.

— Това наистина е едно крайно интересно поле за изследвания, но просто не разполагаме с достатъчно данни, за да дадем конкретен отговор. Следващият въпрос?