Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Next, 2006 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Милена Илиева, 2006 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 57гласа)
- Вашата оценка:
История
- —Добавяне
- —Добавяне на анотация
Статия
По-долу е показана статията за Ген (роман) от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
- За понятието от биологията вижте ген.
| Ген | |
| Next | |
| Автор | Майкъл Крайтън |
|---|---|
| Първо издание | 2006 г. САЩ |
| Оригинален език | английски |
| Жанр | трилър |
| Вид | роман |
| ISBN | ISBN 978-954-585-803-1 |
Ген (на английски: Next) е техно-трилър от американския писател Майкъл Крайтън, издаден за първи път през 2006 г.
Сюжет
Внимание: Текстът по-долу разкрива сюжета на произведението (или части от него)!
Действието се развива в настоящето, където както правителството, така и частният сектор харчат милиарди долари всяка година за генетични изследвания. Романът проследява опитите на множество герои, включително трансгенетични животни, да оцелеят в свят, доминиран от генетични изследвания, корпоративна алчност и юридически намеси.
Франк Бърнет получава агресивна форма на левкимия, и преминава през интензивно лечение и четири години с редовни прегледи. Той по-късно научава, че тези прегледи са претекста за изследователите на генетичната база на неговия необичайно успешно лечение, и медицинският университет е продал правата за клетките на Франк на BioGen, биотехнологична startup компания.
Издания на български език
- 2007 — „Ген“ — изд. Бард, ISBN 978-954-585-803-1
Източници
- ((en)) Genetics gone wild. What's the world to do? Рецензия на романа Ген от Майкъл Крайтън в The New York Times. November 28, 2006.
44.
Ежедневието на Гейл Бонд пое в установени коловози. Нощите прекарваше при Йоши, в шест сутринта се прибираше да събуди Евън, да му направи закуска и да го изпрати на училище. Една сутрин отключи вратата на апартамента и видя, че Жерар го няма. Клетката му стоеше непокрита в коридора, птицата я нямаше на стойката. Гейл изпсува и влезе в спалнята. Ричард още спеше. Тя го разтърси грубо.
— Ричард. Къде е Жерар? Той се прозя.
— Какво?
— Жерар. Къде е Жерар?
— Боя се, че стана беля.
— Каква беля? Какво си направил?
— Помощницата почиствала клетката му в кухнята при отворен прозорец. И той излетял.
— Не е вярно. Крилата му бяха подрязани.
— Знам — каза Ричард и отново се прозя.
— Не може да е излетял.
— Знам само, че чух Надежда да пищи и когато влязох в кухнята, тя сочеше прозореца; погледнах навън и видях птицата пърха тромаво на земята. Веднага изтичах долу, разбира се, но него вече го нямаше.
И се подсмихваше това копеле.
— Ричард, това е много сериозно. Жерар е трансгенетично животно. Ако избяга, може да предаде гените си на други папагали.
— Казвам ти, стана случайно.
— Къде е Надежда?
— Вече идва по обед. Реших да съкратя малко разходите.
— Има ли мобилен?
— Ти я нае, бебчо.
— Не ми викай бебчо. Не знам какво си направил с папагала, но положението е много сериозно, Ричард.
Той само сви рамене.
Това, разбира се, съсипваше всичките й планове. Смятали бяха идния месец да публикуват резултатите в интернет и това неизбежно щеше да породи лавина от обвинения в недостоверност. Всички щяха да настояват да видят птицата. А сега птицата я нямаше.
— Иде ми да убия Ричард — каза тя на Морис, шефа на лабораторията.
— А аз ще ти наема най-добрия адвокат да те защитава — каза той без усмивка. — Мислиш ли, че той знае къде е птицата?
— Сигурно. Но никога няма да ми каже. Той мразеше Жерар.
— Значи ти предстои борба за попечителство над птица.
— Ще говоря с Надежда. Но той сигурно й е платил.
— Птицата знаеше ли името ти? Или името на лабораторията? Някакви телефонни номера?
— Не, но знаеше наизуст тоновете на мобилния ми. На номера. Често ги повтаряше.
— Тогава може да ни се обади някой ден. Гейл въздъхна.
— Може би.