Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Next, 2006 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Милена Илиева, 2006 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 57гласа)
- Вашата оценка:
История
- —Добавяне
- —Добавяне на анотация
Статия
По-долу е показана статията за Ген (роман) от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
- За понятието от биологията вижте ген.
| Ген | |
| Next | |
| Автор | Майкъл Крайтън |
|---|---|
| Първо издание | 2006 г. САЩ |
| Оригинален език | английски |
| Жанр | трилър |
| Вид | роман |
| ISBN | ISBN 978-954-585-803-1 |
Ген (на английски: Next) е техно-трилър от американския писател Майкъл Крайтън, издаден за първи път през 2006 г.
Сюжет
Внимание: Текстът по-долу разкрива сюжета на произведението (или части от него)!
Действието се развива в настоящето, където както правителството, така и частният сектор харчат милиарди долари всяка година за генетични изследвания. Романът проследява опитите на множество герои, включително трансгенетични животни, да оцелеят в свят, доминиран от генетични изследвания, корпоративна алчност и юридически намеси.
Франк Бърнет получава агресивна форма на левкимия, и преминава през интензивно лечение и четири години с редовни прегледи. Той по-късно научава, че тези прегледи са претекста за изследователите на генетичната база на неговия необичайно успешно лечение, и медицинският университет е продал правата за клетките на Франк на BioGen, биотехнологична startup компания.
Издания на български език
- 2007 — „Ген“ — изд. Бард, ISBN 978-954-585-803-1
Източници
- ((en)) Genetics gone wild. What's the world to do? Рецензия на романа Ген от Майкъл Крайтън в The New York Times. November 28, 2006.
42.
— Елис — каза г-жа Ливайн, — какво има в тази епруветка?
Синът й държеше сребрист флакон с малък пластмасов накрайник. Седяха в хола на семейната къща в Скарсдейл. Отвън работници трополяха в гаража. Ремонтираха. Подготвяха къщата за продан.
— Какво има в това нещо? — повтори тя.
— Нова генна терапия, мамо.
— Не ми трябва.
— Подмладява кожата. Прави те да изглеждаш по-млада.
— На баща ти си казал друго — възрази тя. — Казал си му, че ще му подобри сексуалния живот.
— Ами…
— Това е негова идея, нали?
— Не, мамо.
— Слушай какво ще ти кажа. Не искам да си подобрявам сексуалния живот. Никога не съм била по-щастлива.
— Спите в отделни стаи.
— Защото той хърка.
— Мамо, този спрей ще ти помогне.
— Нямам нужда от помощ.
— Ще те направи още по-щастлива, гарантирам ти…
— Винаги си бил упорит като муле, още от дете.
— Стига, мамо…
— И сега си същият, нищо че вече си голям.
— Мамо, моля те… — Елис започваше да се ядосва. Всъщност изобщо не беше негова работа да убеждава майка си. Брат му Арън трябваше да го направи. Той й беше любимецът. Само че имал работа в съда, представете си. И насади Елис да го свърши.
Той се приближи към нея със спрейчето.
— Махни се от мен, Елис.
Той продължи да се приближава.
— Аз съм ти майка, за Бога! — повиши глас тя и го настъпи силно по палеца на крака. Той извика от болка, после я сграбчи за тила, бутна спрея под носа й и натисна. Тя се дърпаше и въртеше.
— Няма! Няма!
Но от виковете само вдиша по-бързо съдържанието му.
— Не, не, не!
Той я задържа така още миг. Беше все едно я душеше, същата хватка, същото усещане, докато тя се бореше в ръцете му. Стана му много кофти. Кожата на бузите й под пръстите му, гневните й викове. Долови миризмата на пудрата й.
Накрая я пусна и отстъпи крачка назад.
— Как смееш! — извика тя. — Как смееш! — И избяга от стаята.
Елис се облегна на стената. Повръщаше му се при мисълта, че е посегнал така на майка си. Но някой трябваше да го направи. Просто нямаше друг начин.