Майкъл Крайтън
Ген (32)

30.

В една конферентна зала със стъклени стени на Мадисьн Авеню маркетинговата фирма „Уотсън и Неме“ работеше върху името на нов продукт. Залата беше претъпкана с млади хора под и над двайсет години, всичките облечени небрежно, сякаш бяха дошли на рок концерт, а не на суха лекция изнасяна от преподавател, който стоеше зад катедра, носеше папийонка и говореше за ген, наречен A58799-6B. В момента лекторът им показваше графики на ензимното действие — криволичещи черни линии на бял фон. Хлапетата скучаеха, пльоснати по столовете, и разцъкваха игрички на мобилните си телефони. Само малцина се опитваха да вникнат в думите на лектора.

Седнал в дъното на залата, ръководителят на екипа, психологът Пол Гоуд, завъртя пръст във въздуха — знак, че професорът трябва да се ориентира към приключване. Папийон-ката, изглежда, се изненада, но въпреки това гладко премина към заключителните думи.

— И за да обобщим — каза той, — нека повторим, че нашият екип в Колумбийския университет изолира ген, който обуславя социална хармония и колективен дух. Постига това, като активира префронталния кортекс на мозъка, участък, който има отношение към вярата и доверието. Демонстрирахме действието на този ген, като представихме на участниците в експеримента набор от конвенционални и споря идеи. Спорните идеи предизвикват ясно различима префронтална сигнатура, а конвенционалните предизвикват дифузно активиране — бихме могли да го наречем топло сияние. Онези от участниците, които притежават гена, показаха видимо предпочитание към конвенционалното мислене и познатите идеи. Показаха също и предпочитание към груповото мислене във всичките му форми. Те обичат да гледат телевизия. Харесват Уикипедия. Обичат да ходят на коктейли. Обичат да разговарят за дребни неща. Предпочитат да са в добри отношения с околните. Нашият ген е важен фактор за социалната стабилност и цивилизованост. И понеже той е генът, обуславящ конвенционалната мъдрост, ние го наричаме ген на конвенционалността.

Публиката седеше и мълчеше. Зашеметена. Накрая един се обади:

— Как го наричате?

— Ген на конвенционалността.

— Боже, това е направо ужасно!

— Истинско самоубийство.

— Направо забрави.

— Или — побърза да добави лекторът, — цивилизоващ ген. Стонове в залата.

— Цивилизоващ ген? Та това е дори по-лошо. По-лошо!

— Ужасно.

— Отврат!

— Иде ми да скоча през прозореца! Преподавателят изглеждаше сащисан.

— Какво не му е наред на името? Цивилизацията е хубаво нещо, нали така?

— Разбира се — каза ръководителят на екипа и тръгна към катедрата. — Само че на никой в тази страна няма да му хареса идеята, че има нужда да се цивилизова или да се приобщава към каквото и да било. Точно обратното — всички ние сме крайни индивидуалисти. Всички сме, бунтари. Мразим статуквото. Отстояваме своята истина, борим се за нея, правим каквото си искаме. Стадо от независими умове, както го нарече някой. Никой не иска да се чувства конформист, всички искат да се имат за бунтари. Никой няма да признае, че иска не друго, а да се впише в цялостната картинка.

— Да, но в действителност всички точно това искат, да се впишат — възрази лекторът. — Е, почти всички. Близо деветдесет и два процента от хората имат гена на конвенционионалната мъдрост. Истинските бунтари го нямат и те са…

— Спрете — каза ръководителят на екипа и вдигна ръка. — Просто спрете. Искате генът ви да бъде високо ценен. Това означава, че този ваш ген трябва да създава нещо, което хората искат да имат — нещо вълнуващо и желано. Конвенционалната мъдрост не е нито вълнуваща, нито желана. Тя е скучна. Тя е препечена филийка с масло и сладко от грозде. Това се опитват да ви кажат младежите от групата. — Посочи един стол. — Може би ще е по-добре да седнете, сър.

Гоуд се обърна към групата младежи, които изглеждаха малко по-съсредоточени отпреди.

— Така. Телефоните да се приберат. Слушам ви.

— Какво ще кажете за „умния ген“? — каза някой.

— Звучи добре, но не е точно.

— Простоватият ген.

— Добра посока…

— Социалният ген.

— Прекалено е.

— Социализиращ ген.

— Звучи терапевтично.

— Генът на мъдростта. Мъдрият ген.

— Мъдрият ген. Добре, много добре.

— Здравомислещият ген.

— Твърде маоистко. Или будистко. Хайде, народе, събудете се!

— Купонджийски ген.

— Ген на забавлението.

— Хипарски ген.

— Щастлив ген.

— Ген на стремежите.

Гоуд се мръщеше. След малко пак вдигна ръка и каза:

— Сменете посоката. Върнете назад. Към началото. Премислете. Какъв е проблемът ни? Този ген всъщност е точно това — ген на конвенционалната мъдрост, но ние искаме да го наречем другояче. Така. Какво е хубавото на конвенционалната мъдрост? Какво постига човек, като прегърне конвенционалната мъдрост? Бързо, давайте.

— Чувство за принадлежност.

— Сливаш се с тълпата.

— Мислиш като всички останали.

— Намалява триенето.

— Вписваш се.

— Означава, че четеш „Таймс“.

— Никой не те гледа странно.

— Прави живота ти по-лесен.

— Избягваш споровете.

— Не рискуваш нищо, когато си изказваш мнението.

— Всички са съгласни с теб.

— Ти си добър човек.

— Чувстваш се добър.

— Създава чувство за удобство. Гоуд щракна с пръсти и посочи.

— Браво. Конвенционалното мислене ни създава усещане за удобство… Да! Без изненади, без стрес. В широкия свят всичко непрекъснато се променя, всяка минута. Този свят не е удобно място за живеене. А всички искат да се чувстват удобно, уютно, нали така? Старите ни разтъпкани обувки, старият развлечен пуловер за вкъщи, любимото ни кресло…

— Удобният ген?

— Уютният ген.

— Ген на удобството. Генът на удобството.

— Плюшеният ген. Топлият плюшен ген?

— Щастливият ген.

— Дружелюбният ген? Приятният ген?

— Утешителният ген. Ген на утехата.

— Спокойният ген. Генът балсам за душата.

Това продължи още известно време, докато на бялата дъска не бяха записани девет варианта. Последва ожесточен спор кои имена да бъдат изтрити, макар че това щеше да се реши след тест върху фокус-групи. Накрая всички се съгласиха, че генът на удобството е най-вероятният победител.

 

— Нека го тестваме на терен — каза Гоуд. — Сър? Кажете ни — как стои този ген от гледна точка на пазара?

Твърде рано било да се каже, обясни лекторът. Изолирали били гена, но още не бил уточнен пълният набор заболявания, свързани с него. Но понеже огромният процент хора по целия свят били носители на гена, то вероятно много хора страдали от генетични аномалии, обусловени от гена на удобството. Например хора, обзети от прекомерно желание да са част от мнозинството — това можело да се окаже генетична аномалия. Както и други, които се чувствали потиснати, когато са сами — това било пък друго разстройство. Хора, които ходели на протестни шествия, на спортни прояви, които се стремят към ситуации, които да ги поставят сред множество техни съмишленици — също било потенциално генетично разстройство. Други пък, които се чувствали длъжни да се съгласят със събеседника си, без значение какво казва той-ето още една аномалия. А какво да кажем за хората, които се боят да мислят самостоятелно? Страх от независимост?

— Нека си го кажем, това се отнася за много хора — завърши лекторът. — Никой не иска да мисли самостоятелно, ако има друг начин.

— Казвате, че начините на поведение, които изредихте, ще се смятат за патологични? — попита някой.

— Всяко натрапчиво поведение е патологично — отговори лекторът.

— Дори когато води до нещо добро? Като протестните шествия?

— Нашата позиция е следната — каза лекторът. — Смятаме, че сме на крачка от идентифицирането на набор от болестни състояния, свързани със способността за социализиране. Тези генетични аномалии, свързани с гена на удобството, още не са окончателно установени, но Колумбийският университет е подал заявка за патент върху самия ген, което означава, че с окончателното доказване на свързаните с него разстройства стойността на гена ще расте пропорционално.

Гоуд се изкашля.

— Сгрешили сме. Всички тези заболявания са разстройства способността за социализиране. Не можем да наречем гена другояче освен „социализиращ“. Така и стана.

 

 

Из „Бизнес Онлайн“:

УЧЕНИ ОТКРИВАТ ГЕН НА СОЦИАЛИЗИРАНЕТО

По наследство ли се предава стремежът ни да се социализираме? Учени от Лаборатории Моркоум в Колумбийския университет вярват, че това е така. Те съобщиха, че са открили ген, който регулира способността за социализиране, и че са подали заявка за патент върху гена…

 

 

Редакторски коментар от „Ню Йорк Таймс“:

„СОЦИАЛИЗИРАЩ ГЕН“?

КОГА ЩЕ СПРАТ ТЕЗИ БЕЗСМИСЛИЦИ?

Учени от Колумбийския университет твърдят, че са открили социализиращ ген. Кое е следващото? Ген на срамежливостта? Ген на отшелничеството? Монашески ген? Какво ще кажете за ген „я ми се разкарайте от главата“?

Истината е, че учените се възползват от неосведомеността на широката общественост за това как всъщност работят гените. Нито една поведенческа черта не се контролира само от един ген. За жалост хората не знаят това. Мислят си, щом има ген за цвета на очите, за ръста и за къдравата коса, защо да няма и ген за социализирането? Генетиците прикриват истината. Всички те са в бордовете на една или друга частна компания и се надпреварват кой да идентифицира повече гени, които да патентоват за собствена финансова изгода.

Ще спре ли някога това? Явно не.

 

 

Из онлайн изданието на „Грист“:

ИСКАТЕ СОЦИАЛНИ КОНТАКТИ?

ТОВА ВЕЧЕ Е ПАТЕНТОВАНО

Изследователският отдел на Колумбийския университет е кандидатствал за патент върху ген, който контролирал способността социализиране. Означава ли това, че един ден всички, които взимат антидепресанти, медикаменти при дефицит на вниманието или при тревожност, ще трябва да плащат такса за авторско право на Колумбийския? Говори се, че фармацевтични гиганти в Швейцария наддават като луди за лиценз над гена.