Майкъл Крайтън
Ген (30)

28.

Гаранцията беше определена на половин милион долара. Адвокатът на Брад Гордън я плати. Брад знаеше, че парите са вуйчо му, но важното беше, че вече можеше да си ходи. На излизане от съдебната зала онова странно хлапе с якето на „Доджърс“ се приближи до него и каза:

— Трябва да поговорим.

— За какво?

— Натопили са ви. И знам точно как е станало.

— Сериозно?

— Да. Трябва да поговорим.

Хлапето беше запазило стая за разпити в друга част на съдебната палата. Бяха само двамата. Младежът затвори вратата, отвори лаптопа си и махна на Брад да седне. Обърна лаптопа така, че Брад да вижда екрана.

— Някой си е осигурил достъп до телефонните ви разговори.

— Откъде знаеш?

— Имам свой човек в мобилния оператор.

— И?

— Интересували са се от телефонните ви разговори в извънработно време. — Защо?

— Както сигурно знаете, телефонът ви използва GPS технология. Това означава, че местоположението ви се записва всеки път, когато говорите по мобилния си. — Натисна някакъв клавиш. — Обработихме местата, от които сте се обаждали за период от трийсет дни, и се получи това. — Картата показваше червени точки из целия град, но в една определена част от Уествю бяха най-нагъсто. Хлапето увеличи въпросния участък. — Това е футболното игрище.

— Значи са знаели, че ходя там, това ли ми казващ?

— Да. Във вторник и четвъртък. Преди две седмици някой е знаел това.

— Значи наистина е било постановка — каза Брад.

— Точно това се опитвам да ви кажа, да.

— Ами момичето?

— Работим върху нея. Не е обикновена тийнейджърка във всеки случай. Смятаме, че е филипинка. Има я в нета, мастурбирала е за пари пред уебкамера. Както и да е, важното в нашия случай са несъответствията във версията й. Ако погледнем записите от охранителната камера в хотела… — той натисна друго копче, — се вижда как мацката се обръща с гръб към камерата, докато чака асансьора, отваря чантата си и вдига ръка към лицето си. Според нас си слага капки или някакво предизвикващо сълзене вещество в очите. Когато влиза в асансьора, вече видимо плаче. Забележете обаче — уж е жертва на изнасилване, плаче в асансьора и явно е силно разстроена, но не отива на рецепцията да съобщи за изнасилването. Човек започва да се пита защо.

— Хм. — Брад беше присвил очи.

— Вместо това прекосява фоайето и отива при колата си. Камерата на паркинга показва, че се е отдалечила от хотела в пет часа и седемнайсет минути следобед. В зависимост от трафика пътят с кола от хотела до болницата е между единайсет и седемнайсет минути. Тя обаче се появява в болницата чак в шест и пет. Четиридесет и пет минути след като е напуснала хотела. Какво е правила през това време?

— Наранявала се е?

— Не. Няколко експерти прегледаха снимките от болницата, а и сестрата, която я е прегледала, има голям опит в травматологията. Снимките са съвсем ясни. Според нас се е срещнала със съучастник, който й е нанесъл необходиме контузии.

— Тоест някакъв мъж, който…

— Да.

— Не трябва ли да има негово ДНК по нея?

— Бил е с презерватив. — Значи в постановката са участвали поне двама души.

— Според нас е бил цял екип — каза хлапето. — Натопили много професионално. Кой би имал интерес да ви направи такова нещо?

Брад беше мислил върху това в ареста. И знаеше, че има само един отговор.

— Рик. Шефът ми. Иска да ме уволни още откакто постъпих на работа.

— А вие сте се опитвали да свалите неговото момиче…

— Да съм се опитвал ли? Че аз отдавна я свалих.

— И сега сте отстранен от работа, ще минат най-малко девет месеца до началото на процеса и ви чакат десет до двайсет години затвор, ако загубите. Супер. — Хлапето затвори лаптопа си и стана.

— И какво ще стане сега?

— Ще работим върху момичето. Ако се доберем до уличаващи факти от миналото й, може би нейни записи, излъчвани по интернет, може би ще успеем да убедим областния прокурор да свали обвинението. Но ако се стигне до процес, шансовете не са във ваша полза.

— Шибаният Рик.

— Мда. Ще имаш да му връщаш, приятел. — Хлапето тръгна към вратата. — И си направи една услуга, става ли? Стой Далеч от онова футболно игрище.

 

 

Из рубриката „Седмични новини“ на сп. „Сайънс“:

НЕАНДЕРТАЛЦИТЕ — ТВЪРДЕ ПРЕДПАЗЛИВИ ЗА ДА ОЦЕЛЕЯТ?

УЧЕН ОТКРИВА „ГЕН НА ВИДОВАТА ОБРЕЧЕНОСТ“

Антрополог е изолирал ген от скелети на неандерталци, който според него обяснява изчезването на този подвид. „Повечето хора не знаят, че неандерталците всъщност са имали по-големи мозъци от съвременния кроманьонски човек. Били са по-силни и по-издръжливи от кроманьонците и са създавали превъзходни оръдия на труда. Оцелели са по време на няколко ледникови епохи, преди кроманьонците да се появят на сцената. Защо тогава са изчезнали като вид?“

Отговорът според Шелдън Хармън, преподавател в университета в Уисконсин, се крие в това, че неандерталците са носили ген, който е обуславял съпротивата им срещу промяната. „Неандерталците са били първите еколози. Начинът им на живот е бил в пълна хармония с природата. Ограничавали са лова на дивеч и са контролирали използването на сечива. Но това ги е направило и изключително консервативни и неподатливи на промяна. Те не одобрявали новопоявилия се кроманьонец, който рисувал по стените на пещерите си, създавал сложно украсени оръдия на труда и принуждавал цели стада животни да се хвърлят в пропасти, причинявайки по този начин измирането на цели видове. Днес ние смятаме пещерните рисунки за изключително постижение. Но за неандерталците те са били еквивалент на днешните графити. За тях това е било праисторическо хулиганство. А кроманьонските оръдия на труда със сложна украса са смятали за загуба на време и труд. Отнасяли са се с неодобрение към тези нововъведения и са се придържали към стария начин на живот. И в резултат изчезнали като вид“.

Хармън обаче настоява, че неандерталците са се кръстосали с кроманьонците. „Това е доказано извън всякакво съмнение, защото същият ген е открит и в съвременни човешки същества. Този ген очевидно е неандерталска останка и в наше време подтиква носителите си към предпазливо или реакционно повердение. Много от хората, които днес копнеят да се върнат към величавото минало или в най-добрия случай да запазят статуквото, са водени от същия този неандерталски ген“. Хармън обяснява, че генът модифицира допаминовите рецептори в латералната постериорна цингулатна гънка във фронталния десен лоб на мозъка. „Няма съмнение относно начина му на действие“ — казва той.

Твърдението на Хармън предизвика бурни критики от страна на негови колеги от академичните среди. Не помним друга толкова ожесточена реакция, откакто Е. О. Уилсън публикува своята социобиологична теория преди две десетилетия. Според генетика от Колумбийския университет Вартан Горвалд Хармън вкарва политика в една материя, която следва да е чисто научен въпрос.

„Няма такова нещо — отговаря на атаките Хармън. — Генът е налице както при неандерталците, така и при съвременния човек. Действието му беше потвърдено чрез сканиране на мозъчната активност. Връзката между този ген и реакционното поведение е неоспорима. Това не е въпрос на политика, на лявото или дясното. Това е въпрос на принципно отношение — дали човек е отворен към бъдещето, или се бои от него. Дали гледа на света като на нещо развиващо се, или като на нещо влошаващо се. Отдавна знаем, че някои хора приемат охотно нововъведенията и гледат позитивно към бъдещето, а други се боят от промяната и искат да спрат новостите. Разделителната линия е генетична и се състои в присъствието или отсъствието на неандерталския ген“.

 

 

На следващия ден „Ню Йорк Таймс“ излезе със следната дописка по случая:

 

НЕАНДЕРТАЛСКИЯТ ГЕН ДОКАЗВА ТЕЗАТА НА ПРИРОДОЗАЩИТНИЦИТЕ

Страховете от „разбеснялата се технология“ са оправдани

ЩУТГАРТ, Германия — Откритието на антрополога Шелдън Хармън относно неандерталски ген, който обуславя стремежа към запазване на околната среда, „доказва нуждата от сериозна политика по отношение опазването на природата“, каза говорителката на Грийнпийс Марша Мадсдън. „Фактът, че неандерталците са загубили битката за опазването на околната среда, трябва да служи като предупреждение за всички ни. Също като неандерталците, и ние няма да оцелеем, ако не предприемем радикални глобални мерки в това отношение“.

 

В „Уол Стрийт Джърнъл“ излезе следното:

ПРЕДПАЗЛИВОСТТА Е УБИЛА НЕАНДЕРТАЛЦИТЕ

Смъртоносен ли е „Предпазният принцип“?

Опозицията срещу свободния пазар носи големи рискове, твърдят от Клуба за икономически растеж

СТИВ УАЙНБЪРГ

Виден американски антрополог стигна до заключението, че неандерталците са измрели заради генетичната си предразположеност да се противопоставят на промените. С други думи, „неандерталците“ са приложили Предпазния принцип, който е толкова скъп на контралибералните, реакционни природозащитници. На това мнение е Джак Смит от Американския институт за конкуренцията, организация на прогресивни мислители в областта на икономиката със седалище във Вашингтон. Смит каза: „Измирането на неандерталците служи като предупреждение за онези, които биха искали да подложат крак на прогреса и да ни върнат към един живот, който е тежък, кратък и пълен с насилие“.