Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Next, 2006 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Милена Илиева, 2006 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 57гласа)
- Вашата оценка:
История
- —Добавяне
- —Добавяне на анотация
Статия
По-долу е показана статията за Ген (роман) от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
- За понятието от биологията вижте ген.
Ген | |
Next | |
Автор | Майкъл Крайтън |
---|---|
Първо издание | 2006 г. САЩ |
Оригинален език | английски |
Жанр | трилър |
Вид | роман |
ISBN | ISBN 978-954-585-803-1 |
Ген (на английски: Next) е техно-трилър от американския писател Майкъл Крайтън, издаден за първи път през 2006 г.
Сюжет
Действието се развива в настоящето, където както правителството, така и частният сектор харчат милиарди долари всяка година за генетични изследвания. Романът проследява опитите на множество герои, включително трансгенетични животни, да оцелеят в свят, доминиран от генетични изследвания, корпоративна алчност и юридически намеси.
Франк Бърнет получава агресивна форма на левкимия, и преминава през интензивно лечение и четири години с редовни прегледи. Той по-късно научава, че тези прегледи са претекста за изследователите на генетичната база на неговия необичайно успешно лечение, и медицинският университет е продал правата за клетките на Франк на BioGen, биотехнологична startup компания.
Издания на български език
- 2007 — „Ген“ — изд. Бард, ISBN 978-954-585-803-1
Източници
- ((en)) Genetics gone wild. What's the world to do? Рецензия на романа Ген от Майкъл Крайтън в The New York Times. November 28, 2006.
24.
Брад Гордън гледаше нещастно клозета в килията си. Парче мокра тоалетна хартия се беше залепило отстрани. Пред клекалото имаше локва кафеникава течност и в нея плуваха някакви по-твърди неща. На Брад му се пикаеше, но за нищо на света нямаше да стъпи в тази течност, каквато и да беше, по дяволите. Дори мисълта за нея му беше противна.
В ключалката зад него се превъртя ключ. Той стана. Вратата се отвори.
— Хайде, Гордън.
— Какво става?
— Адвокатът ти дойде.
Ченгето го заведе в малка стая. Там чакаха възрастен мъж в костюм на тънко райе и младеж с яке на „Доджърс“, седяха до маса с лаптоп. Хлапето носеше очила с дебели лещи и рогови рамки, досущ като бухал или като Хари Потър. И двамата станаха и се здрависаха с Брад. Той не им запомни имената. Разбра само, че са от адвокатската фирма на вуйчо му.
Възрастният адвокат отвори една папка и каза: — Кели Чин. Запознали сте се на футболен мач, като инициативата е била от ваша страна. — От моя страна?!
— След което сте я завели в хотел „Уествю Плаза“, стая четиристотин и тринадесет…
— Нещо не сте разбрали…
— Където сте правили орален, генитален и анален секс с нея. Момичето е на шестнайсет.
— Господи! — възкликна той. — Няма такова нещо. Адвокатът само го гледаше. — Здравата си загазил, приятел.
— Казвам ви, няма такова нещо.
— Двамата сте били заснети от охранителните камери на хотела във фоайето и след това в асансьора. Записите от камерите в коридора на четвъртия етаж показват как вие и госпожица Чин влизате в стая четиристотин и тринадесет. Останали сте там един час и седем минути. След което тя си е тръгнала сама.
— Да, това е така, но…
— На записите от асансьора се вижда, че момичето плаче.
— Какво?!
— Отишла е право в окръжната болница на Уествю и е казала, че е била бита и изнасилена. Била е прегледана, направени са и снимки. Имала е вагинални разкъсвания и контузии, както и анални разкъсвания. От ректума й е взета семенна течност. В момента я анализират, но тя твърди, че е ваша. Така ли е?
— О, Боже — простена Брад.
— По-добре не крийте нищо — посъветва го адвокатът. — Кажете ми какво точно се случи.
— Кучка с кучка!
— Да започнем с футболния мач, където сте се запознали, Свидетели твърдят, че и преди са ви виждали на мачове на момичетата. Защо ходите на тези мачове, господин Гордън?
— О, Боже — простена отново той.
Брад почна да разказва. По-възрастният мъж го прекъсваше често. Мина почти половин час, докато обясни какво точно е станало. И стигне до хотелската стая.
— Твърдите, че момичето ви е било навито.
— И още как.
— На записите от асансьора не личи такова нещо. Не сте се целували, нито по-друг начин е демонстрирана прпвързаност, докато сте се качвали към стаята.
— Ами да, тя беше сдържана на пръв поглед. Знаете азиатците.
— Разбирам. Азиатците. За жалост, на записите не личи охота от нейна страна.
— Мисля, че в един момент се отказа.
— Кога точно?
— Ами, бяхме в спалнята и се натискахме и тя хем се беше разгорещила, хем се държеше някак странно, дърпаше се, един вид. Все не можеше да реши иска ли да го направи, или не. Но по-скоро й се искаше. Така де, тя лично ми сложи презерватива. Аз бях готов и тя легна с разтворени крака, а после изведнъж почна: „Не, не искам да го правим“. Аз съм до нея и съм се надървил до дупка, а тя… И се ядосах. А тя взе да се извинява, почна да ме такова и аз се изпразних в презерватива. Много я биваше обаче, направо като професионалистка, но пък то днешните момичета… Та, сваля ми тя презерватива и го отнася в банята. Чух я да пуска водата на тоалетната. Върна се с топла хавлия, избърса ме и каза, че съжалява, но трябвало вече да се прибира. Аз такова… Щото вече ми беше ясно, че нещо не й е наред. Нервна беше, нещо такова, реших, че може да е от ония, дето само те дразнят, виждал съм го и преди това… или пък не е наред с главата, а от такива аз бягам далеч. Така че й викам: „Ами, добре, извинявай, ако има нещо“. А тя ми казва, че може би ще е по-добре да изчакам малко, преди да си тръгна. Аз викам: „Ами, добре, става“. Тя си тръгна. Аз изчаках малко. После и аз си тръгнах. Това беше, кълна се — завърши той.
— И не ви е казвала на колко е години?
— Не.
— А вие попитахте ли я?
— Не. Каза, че била завършила гимназия.
— Не е. Втори курс е.
— Мамка му.
Мълчание. Адвокатът разлистваше страниците в папката пред себе си.
— Значи според вашата версия момичето ви е съблазнило още на футболния мач, вие сте я завели в хотелска стая, тя е взела презерватив с ваша сперма, тръгнала си е, сама си е нанесла вагинални контузии, сложила е ваша сперма в ректума си, отишла е в болницата и е съобщила, че е била изнасилена. Правилно ли съм разбрал?
— Така трябва да е станало — каза Брад.
— Трудна история, господин Гордън.
— Така трябва да е станало.
— Имате ли някакво доказателство в подкрепа на ващ версия?
Брад се умълча. Мислеше.
— Не — каза накрая. — Нищо нямам.
— Това определено е проблем — каза адвокатът.
След като върнаха Брад в килията, адвокатът се обърна към младежа с якето на „Доджърс“ и очилата с рогови рамки.
— Имаш ли нещо да добавиш?
— Да. — Хлапето обърна екрана, така че адвокатът да види поредицата назъбени черни линии. — Показателите за аудио стрес са в нормалния обхват. Модели на колебание не се появиха в нито един момент от разговора. Този тип не лъже, Или поне е убеден, че нещата са се случили точно така.
— Интересно — каза адвокатът. — Но без значение. Няма никакъв шанс да го измъкнем.