Майкъл Крайтън
Ген (23)

21.

На неофициалната среща на биотехнолозите във Вашингтон Д-Р Робърт Белармино нямаше търпение най-сетне да приключат с представянето му. Конгресмен Хенри Уотърс, известен с пословичната си словоохотливост, говореше ли, говореше.

— Доктор Белармино е познат на всички ни — казваше той — като лекар със съвест, като човек на науката и като вярващ човек, човек, който държи на принципите си във време на опортюнизъм, човек с висока нравственост в една хедо-нистична ера, когато границите на приличието се прекрачват ежедневно, особено по Ем Ти Ви. Доктор Белармино е не само директор на Националния здравен институт, но и един от най-активните енориаши на баптистката църква в Хюстън и автор на „Повратна точка“, книга за духовното пробуждане и за изцелителните послания на Исус Христос, нашия Господ. Знам също… е, виждам, че той ме гледа нетърпеливо, защото след час трябва да се яви на изслушване в Конгреса, така че позволете ми да дам думата на нашия човек на Бога и науката, доктор Робърт Белармино.

Красив и самоуверен, Белармино застана зад катедрата. Лекцията му, според отпечатаната програма, беше на тема „Божиите намерения за човечеството в гениите науки“.

— Благодаря на конгресмен Уотърс и на всички вас за писъствието ви. Някои от вас сигурно се питат как така един учен — и особено учен в областта на генетиката — може съвместява с лекота работата си със словото Божие. Но както посочва Денис Алегзандър, Библията ни напомня, че Бог, вселенският създател, съществува отделно от свята рожба, човечеството, но в същото време активно го подпомага във всеки един момент. Бог е създателят и на ДНК, която е в основата на биологичното разнообразие на нашата планета. Това навярно е причината някои критици на генното инженерство да заклеймяват използването му, защото така, според тях, изземваме ролята на Бога. Някои екологични доктрини поддържат подобна гледна точка — че природата е свещена и ненакърнима. Такива вярвания са, разбира се, езически.

Белармино направи пауза, та слушателите да се насладяна последното. Замисли се дали да не се спре по-подробно на езическите вярвания и по-конкретно на пантеистичното обожествяване на природата, което някои наричаха Калифорнийска космология. Но реши да го остави за друг път. По-добре да кара по същество.

— В Библията ясно се казва, Битие, глава първа, стих двайсет и осми, и втора, петнайсети, че Бог е дал на човеците задачата и отговорността да се грижат за земята и за всички нейни създания. Ние не изземаме божествените функции. Ще отговаряме пред Бог, ако не се грижим като добри и отговорни стопани за онова, което Той ни е дал в цялото му великолепие и биологично разнообразие. Това е поставената ни от Бога задача. Ние сме стопаните на тази планета. Генното инженерство използва инструментите, които Създателят ни е дал, за да вършим добри дела за благото на нашата планета. Незащитените културни растения ги унищожават вредители, слани и суша. Генетичните модификации могат да предотвратят това, в резултат на което по-малко площи се използват за обработваема земя, повече гори и пасища запазват естествения си вид, без да се намалява добивът, и така да се хранят гладните. Генното инженерство ни позволява да разпределяме Божиите дарове на всички Негови създания, така както Той би искал. Генетично модифицирани организми създават чист инсулин за диабетиците, чисти кръвосъсирващи фактори за хемофилиците. Преди тези пациенти често умираха от контаминация. Няма съмнение, че успехът ни в създаването на тези чисти вещества е Божие дело. Кой би твърдял противното? Критиците твърдят, че генното инженерство е противоестествено, защото променяло самата същност на организма, природата му на най-дълбоко ниво. Тази идея е дръвногръцка, езическа. Но простият факт е, че одомашняването на растения и животни, което се практикува от хиляди години, също променя същността на организмите. Домашното куче вече не е вълк. Царевицата вече не е доебен и в повечето случаи безполезен плевел. Генното инженерство е просто поредната стъпка в тази отдавна възприета традиция и не се различава радикално от практиките на миналото. Понякога ни казват, че не бива да променяме ДНК-то, и толкова. Защо не обаче? ДНК-то не е нещо фиксирано. То търпи промени с времето. Взаимодейства си с ежедневието ни. Или трябва да забраним на атлетите да вдигат тежести, защото това променя размера на мускулите им? Или да кажем на студентите да не четат книги, защото това променя структурата на техните развиващи се мозъци? Не, разбира се. Телата ни непрекъснато се променят, а с тях и нашето ДНК. Но нека бъда по-конкретен. Има петстотин генно обусловени заболявания, които потенциално могат да бъдат излекувани посредством генна терапия. Много от тези болести причиняват ужасни страдания при децата, ранна и мъчителна смърт. Други болести ни дебнат през целия ни живот като смъртна присъда — засегнатият чака кога заболяването ще се отключи и ще го убие. Какво, не трябва ли да лекуваме тези болести, щом това ни е по силите? Не трябва ли да облекчаваме страданието, щом можем? Ако за тази цел трябва да променим ДНК? В това се заключава въпросът — трябва ли, или не трябва да променяме ДНК? Това Божие дело ли е, или човешко високомерие? На такива дискусии не бива да се гледа лекомислено. Както и на друг противоречив въпрос — използването на ембриони. Мнозина, изповядващи юдейско-християнската вяра, нееднозначно се противопоставят на това. Но в един момент тази гледна точка ще се сблъска с целта да се изцелят болните и да се облекчи страданието. Не тази година, не и следващата, но скоро и този момент ще дойде. За да стигнем до правилния отговор, са ни необходими молитви и внимателна преценка. Нашият Бог Исус е изправял сакати на крака. Не означава ли това, че и ние трябва да го правим, ако е във възможностите ни? Решението е трудно, защото знаем, че човешкото високомерие приема различни форми — проявява се не само в прекомерната самоувереност, но и в упоритото отрицание на прогреса. Тук нашата задача е да повторим величието на Бога във всички Негови дела, а не капризното човешко его. Самият аз нямам готов отговор на тези въпроси. Признавам, че дълбоко в себе си съм объркан и смутен. Но имам силната вяра, че някой ден Бог ще ни изведе в света, който Той иска за нас. Имам вяра, че с Негова помощ ще вземем мъдрите решения, ще бъдем предпазливи и грижовни, а не капризни стопани на Неговите дела, на Неговите страдащи деца и на всички същества, които Той е създал. И за това се моля, най-смирено, в името на Бог. Амин.

Речта свърши работа, разбира се. Както винаги. Вече десетина години Белармино я изнасяше в различни варианти и всеки път увеличаваше с една идея дозата, добавяше по още една щипка решителност в думите си. Преди пет години думата „ембрион“ не присъстваше в речта му. Сега я включваше, макар и предпазливо и оскъдно. Полагаше основите. Караше ги да се замислят. Мисълта за страдащите деца ги смущаваше. Също и мисълта за сакатите, които прохождат.

Разбира се, никой не знаеше дали това ще се случи някога. Самият Белармино не вярваше, че ще стане. Но нека си мислят, че предстои. Нека се тревожат. Така и трябва — залозите бяха високи, а темпото на прогреса — главоломно. Всяко изследване, забранено от Вашингтон, щеше да се проведе в Шанхай или в Сеул, или в Сао Пауло. И Белармино, умел в лицемерната си набожност, си беше поставил за цел това никога да не се случи. Накратко, не биваше да се допуска нищо, което да подложи крак на лабораторията му, на изследванията му и на репутацията му. А той определено умееше да защитава и трите.

 

След час в облицованата с дървена ламперия зала за изслушвания Белармино свидетелства пред Държавната комисия по генетика и здраве. Целта на изслушването беше да разизясни гледните точки за това редно ли е да се издават патенти за човешки гени. Вече бяха издадени хиляди такива патенти. Това добре ли беше, или не?

— Няма съмнение, че сме изправени пред проблем — каза д-р Белармино, без да поглежда в бележките си. Беше научил наизуст речта си пред комисията, за да я изнесе с лице към телевизионните камери и така да подсили ефекта. — Патентоването на гени от страна на индустрията поставя съществен проблем пред бъдещите изследвания. От друга страна, патентоването на гени от страна на научни институции не е повод за тревоги, защото резултатите от работата им са достъпни за всички.

Това, разбира се, бяха пълни глупости. Доктор Белармино не спомена, че разликата между учените и индустрията отдавна се е стопила. Двайсет процента от научните работници в университетите получаваха пари от индустрията. Десет процента от тях се занимаваха с разработка на нови медикаменти. Повече от десет процента вече бяха изкарали нов продукт на пазара. Повече от четиридесет процента бяха кандидатствали за патенти в един или друг период от научната си кариера Не спомена и друго — че самият той всячески се бореше за генни патенти. През последните четири години неговата лаборатория беше подала петстотин седемдесет и две молби за издаване на патент във връзка с широк спектър от заболявания, от Алцхаймер и шизофрения до маниакална депресия, тревожност и разстройства на вниманието. Беше си осигурил патенти за десетки гени, отговорни за специфични метаболитни разстройства, от дефицита на 1-тирокси-хидро-камбрина (свързан с разстройството на съня, познато като „неспокоен крак“) до излишъка на параамино-2, 4-дихидроксибентамин (причиняващ чести позиви за уриниране по време на сън).

— Въпреки това — продължи д-р Белармино — мога да уверя комисията, че като цяло патентоването на гени е система, която служи на общото благо. Процедурите ни за защита на интелектуалната собственост работят добре. Важните изследвания са защитени и потребителят, американският пациент, е онзи, който ще има най-голяма полза от усилията ни.

Не каза, че повече от четири хиляди пряко свързани с човешката ДНК патента се одобряват всяка година — по два на час за всеки работен ден. И понеже в човешкия геном има само трийсет и пет хиляди гена, повечето експерти бяха на мнение, че вече над двайсет процента от генома са частна собственост.

Не спомена и че най-големият собственик на патенти не е някой индустриален гигант, а Калифорнийският университет. Калифорнийският университет притежаваше повече ген-ни патенти от „Пфайзер“, „Мерк“, „Лили“ и „Виет“, взети заедно. Притежаваше повече патенти и от американското правителство.

— Идеята, че някой притежава части от човешкия геном, се струва необичайна на някои хора — каза Белармино. — Но именно това прави Америка велика и влива сила в нашия прогрес. Вярно, понякога машината засича, но с времето всичко си идва на мястото. Генното патентоване е вярната посока към бъдещето.

След като приключи изказването си пред комисията, д-р Белармино тръгна към летище „Рейгън“, където щеше да се качи на самолет за Охайо и да продължи проучването си върху „гена на силните усещания“, което се провеждаше в един увеселителен парк там. Репортажен екип от новинарското шоу „60 минути“ го следваше навсякъде, сглобяваше сегмент, който да покаже разнообразните му и значими генни изследвания, както и да разкаже и личната му история. Престоят му в Охайо беше важна част от репортажа. Защото там Белармино влизаше в контакт с обикновени хора, а продуцентът беше заявил, че това е особено важно за човек на науката, още повече когато го показват по телевизията.

 

 

Служба за трансфер на университетски технологии,

Масачузетс

ПРАВИТЕЛСТВЕН ЦЕНТЪР, БОСТЪН

 

                                За незабавно разпространение

УЧЕНИ ОТГЛЕЖДАТ МИНИАТЮРНОУХО В ЛАБОРАТОРИЯ

Първата „частична форма на живот“ в МТИ

Възможно приложение в лечението на глухотата

Учени от Масачузетския технологичен институт отгледаха човешко ухо в тъканна култура. Това се случва за пръв път.

 

Австралийският художник Стеларк, известен с пърформанс творбите си, се обърна към МТИ с молба да му отгледат допълнително ухо. Ухото е с размер една четвърт от нормалния, малко по-голямо от капачка на бирена бутилка. Взетата от Стеларк тъкан е отгледана в ротационен микрогравитационен биореактор.

 

От МТИ официално съобщиха, че допълнителното ухо може да се смята за „частична форма на живот — частично конструирана и частично отгледана“. Ухото се побира идеално в шепа.

 

Миналата година същата лаборатория на МТИ създаде пържоли от жабешка тъкан, отгледани върху биополимерна мрежа. Отглеждали са пържоли и от клетки на неродено агне. Създали са и „милостива кожа“, както сами я наричат. Кожата е изкуствено отгледана в лабораторията и е подходяща за направата на обувки, чанти, колани и други кожени изделия — навярно с цел да се задоволи растящият пазар на продукти от неживотински произход.

 

Няколко компании за слухови апарати са стартирали преговори с МТИ за лицензиране на технологията, с която е било създадено ухото. Според генетика Зак Раби „със застаряването на американското население много хора от третата възраст може би ще предпочетат да им ъдат отгледани леко уголемени и генетично модифицирани уши, вместо да разчитат на класическите технологии за подпомагане на слуха“. Говорител на „Аудион“, компанията за слухови апарати, отбеляза: „Не става въпрос за слонски уши. Едно леко увеличение на размера в рамките на двайсет процента би удвоило слуховата ефикасност на пациентите. Според нас пазарът за уголемени уши е огромен. Когато много хора се сдобият с тях, това няма да прави впечатление на никого. Ние вярваме, че големите уши ще се превърнат в новия стандарт, също като силиконовите имплантанти за гърди“.