Майкъл Крайтън
Ген (18)

16.

Джунглата тънеше в пълна тишина. Не се чуваха нито цикади, нито далечен вик на птица-носорог, нито бърборещи маймуни. Пълна тишина… и нищо чудно, помисли си Хагар. Поклати глава и погледна към десетте телевизионни екипа от всички краища на света, скупчили се на малки групи насред джунглата: мъчеха се да овардят обективите си от влагата и се взираха напразно в дърветата над главите си. Беше ги предупредил да пазят тишина и наистина никой не говореше. Французите пушеха. Онези от немския екип наистина пазеха тишина, но пък операторът току щракаше заповедно с пръсти на помощника си и му сечеше да направи това или онова. Японският екип не вдигаше шум, но точно до тях хората от сингапурския офис на Си Ен Ен шепнеха, мърмореха, сменяха обективи и дрънчаха е разни метални кутии. Британците от хонконгския клон на Скай Ти Ви бяха дошли неподходящо облечени и сега си бяха събули маратонките, махаха пиявиците, впили се между пръстите на краката им, и псуваха. Безнадеждно.

Хагар беше предупредил телевизионните компании за условията в Суматра и за трудностите при снимки в джунглата. Препоръчал им беше да пратят хора, свикнали с работа на терен, такива, които вече са снимали диви животни. Кой да го чуе обаче? Вместо това бяха пратили екипите, случили се най-близо до Берастаги, и в резултат репортерите чакаха с микрофони в ръце, сякаш бяха спретнали засада на някой държавен глава.

Чакаха вече три часа.

Засега говорещият орангутан не се беше появил и Хагар можеше да се хване на бас, че няма и да се появи. Улови погледа на един от французите и му направи знак да загаси цигарата. Онзи само сви рамене и му обърна гръб. Продължи да пуши.

Един от японците се промъкна през групата, застана Хагар и прошепна:

— Кога излиза животното?

— Когато е тихо.

— Значи днес няма да излезе? Хагар разпери безпомощно ръце.

— Твърде много хора има, затова ли? Хагар кимна.

— Може пък утре. Тогава ще дойдем сами.

— Добре — каза Хагар.

И точно тогава екипите се раздвижиха като ударени от ток — скочиха към камерите си, занагласяха триножници и започнаха да снимат. Чу се тих говор на различни езици. Репортерът на Скай Ти Ви вдигна микрофона до устните си и заговори с театрален шепот:

— Намираме се дълбоко в дивите джунгли на Суматра и ето там, от другата страна на пътеката, виждаме съществото, което привлече любопитството на целия свят — маймуната, която говори и, да, дори ругае.

„Господи“, помисли си Хагар. Обърна се да види какво снимат. Мярна му се кафеникава козина и тъмна глава. Животното не беше по-високо от шейсетина сантиметра и само миг по-късно издаде ниския провлачен вик на опашатия макак.

Телевизионните екипи пощуряха. Микрофоните щръкнаха като дула на пушки към пъргавото животно. Откъм листака долетяха още стонове. Явно се беше събрала голяма група.

Германците се усетиха първи.

— Nein, nein, nein! — Операторът отстъпи ядосано от триножника с камерата. — Es ist ein macaque.

Скоро балдахинът над тях се разклати с пукот под та на побягналите макаци.

Един от британците се обърна към Хагар:

— Къде е шимпанзето?

— Орангутан — поправи го Хагар.

— Все едно. Къде е? — В гласа му се долавяше явно нетърпение.

— Ами той не си води календар със срещи — сопна се Хагар.

— Тук ли може да се види обикновено? Тук, нали? Дали да не му оставим храна или нещо, за да го примамим? Или някакви звуци там, дето ги издават женските в размножителния период?

— Не — каза Хагар.

— Тоест няма как да го примамим?

— Да.

— Значи просто си седим тук и се надяваме да дойде? — Операторът си погледна часовника. — Искат материала до обяд.

— За жалост — каза Хагар — в момента се намираме в джунглата. Тук нищо не става по план. Така е в естествения свят.

— Щом говори, значи не е естествено — каза британецът. — А аз не разполагам с цял ден, по дяволите.

— И какво да направя според вас?

— Ами намерете ми тая шибана маймуна! — извика онзи.

Гласът му стресна макаците в клоните и те се развикаха и заскачаха възбудено.

Хагар погледна към другите. Френският оператор каза:

— Малко по-тихо, а? Всички чакаме.

— Я си гледай работата, тъпанар нещастен — сопна се британецът.

— По-полека, пич. — Огромен мъжага от австралийския екип излезе напред и сложи ръка върху рамото на британеца, който замахна с юмрук към брадичката му. Австралиеца хвана ръката му, изви я и го блъсна към триножника му. Триножникът падна, британецът — отгоре му. Колегите от екипа му скочиха срещу австралиеца, другите австралийци пък скочиха да защитят своя човек. Същото направиха и германците, с което в боя вече участваха три екипа. Когато падна френският триножник и камерата им се оцапа е кал броят на побойниците рязко се увеличи.

Хагар само гледаше.

Днес никой нямаше да види орангутана.