Айзък Азимов
„… поставете шплинт А в гнездо Б…“

Дейв Уудбъри и Джон Хенсен, тромави в своите скафандри, с вълнение наблюдаваха как огромната палета бавно се отдели от транспортния кораб и се вмъкна в шлюза за преминаване в друга атмосфера. Почти година те прекараха на космическата станция А–5 и, разбира се, им бе дотегнало боботенето на филтрационните съоръжения, капещите резервоари с хидропон, генераторите на въздух, които натрапчиво бучаха, а понякога просто се разваляха.

— Всичко се руши — скръбно въздишаше Уудбъри, — защото сме си го сглобявали ние.

— Следвайки инструкциите, съставени от някакъв идиот! — добави Хенсен.

Основания за жалби несъмнено имаше. На космическия кораб най-дефицитното нещо бе мястото, определено за товари, затова всички съоръжения се доставяха в станцията в разглобен вид. Трябваше да монтират всички уреди и системи в самата станция със собствените си ръце, като използуваха явно неподходящи инструменти и изпълняваха неясните и дълги инструкции.

Уудбъри старателно записваше всички жалби, Хенсен ги снабди със съответните епитети и официалната молба за спешна помощ при създалото се положение бе изпратена на Земята.

И Земята отвърна. Беше конструиран специален робот с позитронен мозък, натъпкан със знания за това, как да се сглоби всеки мислещ механизъм.

Точно този робот се намираше в сандъка, който разтоварваха. Уудбъри нервно затрепери, когато накрая крилата на шлюза се събраха след него.

— Първата му работа ще бъде — избоботи Уудбъри — да разглоби и отново да монтира всички машинки в кухнята и да настрои автомата за бифтеци, та да излизат по-сочни и да не прегарят.

Двамата влязоха в станцията и започнаха внимателно да обработват палетата с демолекуларизатори, за да бъдат сигурни, че няма да пропадне нито един атом от изпълнения по тяхна поръчка робот монтьор.

Палетата се отвори!

Вътре имаше петстотин сандъчета с отделни части… и пачка листове, написани на машина с размазан текст.