Р. Л. Стайн
Мумията се завръща (9)

9

Бясно мятах ръце, докато падах.

Опитвах се да се хвана за нещо.

Всичко стана толкова бързо, че даже не успях да извикам.

Паднах тежко по гръб. Болката прониза тялото ми. Тъмнината се завъртя пред очите ми.

Въздухът излезе от дробовете ми. Виждах яркочервени проблясъци, но след това всичко отново стана черно. Борех се за глътка въздух, но не можех да си поема дъх.

Усещането ми беше като при удар с баскетболна топка в корема.

Най-накрая успях да седна. Опитвах се да видя нещо в непрогледния мрак. Дочух леко шумолене. Нещо дращеше по твърдия под.

— Ей… чува ли ме някой? — гласът ми прозвуча като дрезгав шепот.

Гърбът ме болеше, но поне вече можех да дишам нормално.

— Ей… долу съм! — извиках малко по-силно аз.

Никакъв отговор.

Не им ли липсвам? Не ме ли търсят?

Облегнах се назад на лакти. Вече се чувствах малко по-добре. Но дясната ми ръка започна да ме сърби.

Протегнах се с другата да се почеша и пернах нещо.

Краката също започнаха да ме сърбят. Усетих, че нещо пълзи по лявата ми китка.

Тръснах силно ръка.

— Какво става? — прошепнах на себе си.

Усещах гъделичкане по цялото тяло.

Почувствах леко боцкане по ръцете и краката.

Разтърсвайки и двете си ръце, скочих на крака. И ударих с каската някаква ниска издатина.

Фенерчето светна.

И замръзнах, когато в тънкия лъч светлина видях пълзящите буболечки.

Паяци. Десетки топчести бели паяци покриваха пода на помещението.

Пълзяха по пода един връз друг. Когато разклатих глава, светлината също се раздвижи и видях, че и стените бяха покрити с паяци. Понеже шаваха, изглеждаше сякаш и стените мърдат.

От тавана на помещението се спускаха паяци на дълги паяжини. Сякаш подскачаха нагоре-надолу във въздуха.

Пернах един от дланта си.

И зяпнал от почуда, осъзнах защо краката ме сърбят. Паяците лазеха по краката ми. По ръцете ми. По врата ми.

— Помощ! Моля, помогнете! — едвам успях да извикам аз.

Усетих, че на главата ми падна паяк.

Пернах го нервно.

— Помощ! — изпищях аз. — Чува ли ме някой?

И тогава видях нещо още по-страшно. Много по-страшно. Отгоре към лицето ми се спускаше змия.