Р. Л. Стайн
Мумията се завръща (7)

7

Към нас по пясъка тичаше млада жена.

Дългата й черна коса се вееше. Жената носеше кафяво куфарче. През врата й беше преметнат фотоапарат, който подскачаше на гърдите й.

Тя спря пред нас и се усмихна на чичо Бен.

— Доктор Хасад? — запита тя задъхано.

Чичо ми кимна.

— Да? — той изчака жената да си поеме дъх.

Божичко, колко е хубава, помислих си аз. Имаше дълга черна коса — гладка и лъскава. Беше с бретон. Под него грееха най-красивите зелени очи, които някога съм виждал.

Цялата беше облечена в бяло — бяло сако, бяла блуза и бели панталони. Жената беше ниска — само два-три сантиметра по-висока от Сари.

Сигурно е кинозвезда или някаква знаменитост, помислих си аз. Изглежда страхотно!

Тя остави куфарчето върху пясъка и отметна назад дългата си черна коса.

— Съжалявам, доктор Хасад, че така се развиках — каза тя на чичо ми. — Просто искам да говоря с Вас и не ми се щеше да Ви изпусна.

Чичо Бен я погледна с присвити очи, сякаш я изучаваше.

— Как успяхте да минете през охраната? — запита той и свали каската си.

— Показах му журналистическата си карта — отговори жената. — Аз съм репортер от вестник „Кайро Сън“. Казвам се Нила Рахмад. Надявам се че…

— Нила? — прекъсна я чичо Бен. — Какво хубаво име.

Тя се усмихна:

— Да, майка ми ме е кръстила на Нил — реката на живота.

— Да, името наистина е много хубаво — каза чичо Бен и премигна. — Но още е рано за репортажи от работата ни тук.

Нила се намръщи и прехапа долната си устна.

— Преди няколко дни говорих с доктор Фийлдинг — каза тя.

Очите на чичо ми се разшириха от изненада:

— Така ли?

— Доктор Фийлдинг ми разреши да пиша за вашето откритие — настоя Нила. Гледаше съсредоточено чичо Бен със зелените си очи.

— Ами, ние още нищо не сме открили — каза рязко чичо Бен. — А може и нищо да не открием.

— Доктор Фийлдинг ми каза съвсем друго — отвърна Нила. — Той е сигурен, че ще откриете нещо, което ще шашне света.

Чичо Бен се засмя.

— О, партньорът ми просто е прекалено въодушевен и приказва малко повече от необходимото — каза той на Нила.

Очите на Нила гледаха чичо Бен умолително.

— Може ли да вляза с вас в пирамидата? — тя хвърли по един поглед на мен и Сари. — Виждам, че имате още гости.

— Дъщеря ми — Сари, и племенникът ми — Гейб — представи ни чичо Бен.

— Ами, може ли да дойда и аз? — примоли се Нила. — Обещавам да не пиша нищо за вестника, докато не ми позволите.

Чичо Бен потърка замислено брадичка. Нахлузи си каската на главата.

— И без снимки! — промърмори той.

— Това означава ли, че може да дойда? — развълнувано запита Нила.

Чичо Бен кимна.

— Като наблюдател! — опитваше се да се държи твърдо, но виждах, че я харесва.

Нила му отвърна с топла усмивка:

— Благодаря Ви, доктор Хасад.

Той се протегна към една количка и й подаде жълта каска.

— Днес няма да има невероятни открития — предупреди я той. — Но сме наистина близо… до нещо.

Докато слагаше каската, Нила се обърна към мен и Сари.

— За пръв път ли влизате в пирамидата? — запита тя.

— Ами! Вече три пъти съм била вътре — похвали се Сари. — Наистина е страхотно!

— Аз пристигнах вчера — казах. — Така че ми е за пръв път…

Спрях, защото видях, че изражението на Нила се промени.

Защо ме гледаше така втренчено?

Проследих погледа й и видях, че тя се беше втренчила в моя медальон. Беше зяпнала от изненада.

— Не! Не мога да повярвам! Наистина! Толкова е странно! — възкликна тя.