Р. Л. Стайн
Мумията се завръща (4)

4

Видях, че очите на Сари се разшириха от ужас. Тя изстена глухо.

— Чичо Бен… — най-сетне успях да изкрещя аз. — Обърни се! Тя…

Той присви очи към мен някак си объркано.

Клатушкайки се, мумията се приближаваше със заплашително протегнати напред ръце, сякаш искаше да сграбчи чичо Бен за врата.

— Мумия! — изписках аз.

Чичо Бен се завъртя. И нададе изненадан вик.

— Тя се движи! — извика той, сочейки я с треперещ пръст. После отстъпи пред приближаващата мумия. — Движи се!

— Оооо! — странно изстена Сари.

Обърнах се и хукнах да бягам.

Тогава мумията избухна в смях.

Свали жълтите си ръце.

— Бау! — извика тя и отново се разсмя.

Обърнах се и видях, че и чичо Бен се смее. Тъмните му очи блестяха весело.

— Движи се! Движи се! — повтори той, клатейки глава. После прегърна мумията през раменете.

Зяпнах и двамата. Сърцето ми туптеше силно.

— Това е Джон — каза чичо Бен, като се наслаждаваше на номера, който ни беше скроил. — Снимат телевизионна реклама тук. За някакъв нов лейкопласт.

— Лейкопласт — каза ни Джон. — Точно по поръчка на мумията!

Двамата с чичо Бен отново се разсмяха. После чичо ми посочи снимачния екип, който товареше техниката си в микробус.

— Свършиха за днес. Но Джон се съгласи да остане още малко, за да ви поизплаши.

Сари извъртя очи.

— Напразно. Трябва повече да се потрудиш, за да ме изплашиш, татко — сухо каза тя. — Горкият Гейб. Видяхте ли физиономията му? Напълно се шашна! Помислих си, че ще се напишка!

Чичо Бен и Джон се засмяха.

— Глупости! — заявих аз, но усетих, че се изчервявам.

Как може Сари да каже това? Когато мумията се заклати насам, я видях, че и тя зяпна и заотстъпва. Беше също толкова уплашена, колкото и аз.

— Чух, че ти май изпищя — казах й аз. Не исках да мрънкам.

— За да им помогна да те изплашат по-добре — настоя Сари и тръсна назад дългата си плитка.

— Трябва да вървя — каза Джон, поглеждайки часовника си. — В хотела моментално ще се метна в басейна. Иска ми се да остана поне една седмица във вода! — той ни махна с бинтованата си ръка и се затича към микробуса.

Как не забелязах, че мумията е с часовник на ръката?

Почувствах се като пълен глупак.

— Край! — ядосано викнах на чичо ми. — Повече не се хващам на тъпите ти номера! Никога!

Той се усмихна и ми смигна:

— Да се хванем ли на бас?

— Татко, какво стана с подаръка за Гейб? — запита Сари. — Какъв е подаръкът?

Чичо Бен извади нещо от джоба си и го вдигна. Медальон на верижка. Направен от прозрачно оранжево стъкло. Блестеше на ярката слънчева светлина.

Подаде ми го. Докоснах го с пръсти. Беше гладък на пипане.

— Какво е това? — попитах чичо ми. — Какво е това стъкло?

— Не е стъкло — отговори той. — Това е камък. Нарича се кехлибар.

Той пристъпи към мен, за да го разгледаме заедно.

— Вдигни го и погледни през него.

Така и направих. Вътре в камъка видях голяма кафява буболечка.

— Прилича на бръмбар — казах аз.

— И е бръмбар — отвърна чичо Бен, като присви едното си око, за да го разгледа по-добре. — Това е скарабей. Вкаменен преди четири хиляди години. Както виждаш е идеално запазен.

— Отвратително! — заяви Сари и изкриви лице. После потупа чичо Бен по гърба. — Страхотен подарък, татко. Мъртва буболечка. Напомни ми да не позволявам ти да купуваш подаръците за Коледа!

Чичо Бен се засмя. После се обърна към мен.

— Древните египтяни придавали особено значение на скаребея — каза той, завъртя медальона между пръстите си и го пусна в ръката ми. — За тях скарабеят бил символ на безсмъртие.

Загледах се в тъмната коруба на буболечката, в шестте й крачета — всичките абсолютно запазени.

— Да притежаваш скарабей означавало безсмъртие — продължи чичо. — Но ухапване от скарабей означавало моментална смърт.

— Странно — измърмори Сари.

— Изглежда страхотно — казах на чичо ми. — Наистина ли е на четири хиляди години?

Той кимна.

— Носи го на врата си, Гейб. Може още да притежава някои от древните си сили.

Нахлузих медальона на врата си и го мушнах под тениската. Кехлибарът хладно докосна кожата ми.

— Благодаря ти, чичо Бен — казах аз. — Страхотен подарък.

Той избърса потното си чело с разгъната салфетка.

— Да идем в палатката и да пийнем по нещо студено — предложи той.

Направихме няколко крачки… но спряхме, когато видяхме физиономията на Сари.

Цялата трепереше. Беше зяпнала и сочеше гърдите ми.

— Сари… какво става? — извика чичо Бен.

— Ска… ска… ра… ббб — запелтечи тя. — Из… избяга! Видях го! — тя посочи надолу. — Ей там!

— Ха! — завъртях се и се наведох да търся скарабея.

— Ооо! — извиках от болката, която усетих отзад на крака си.

И осъзнах, че скарабеят ме бе ухапал.