Р. Л. Стайн
Мумията се завръща (22)

22

— Неее! — извиках изненадано и нервно опипах другите си джобове.

Ръката на мумията я нямаше.

— Гейб… какво става? — запита Сари.

— Ръката на мумията… изчезнала е! — отвърнах със задавен от паниката глас.

Шляп. Шляп.

С приближаването на мумията гадната миризма ставаше все по-силна.

Много исках талисманът да е с мен. Но знаех, че сега не е моментът да мисля за него.

— Трябва да избягаме — казах на Сари. — Мумията е бавна и тромава. Ако успеем да минем покрай нея…

— Ами татко? — извика тя. — Не можем да го оставим тук.

— Трябва! — отсякох аз. — Ще повикаме помощ. Ще се върнем.

При следващата крачка мумията като че ли лекичко изпука. Звукът беше като при счупване на стара кост.

Но тя продължи да напредва към нас, с протегнати ръце.

— Сари… бягай… веднага! — изписках аз.

Бутнах я силно, за да я накарам да тръгне.

Хукнах. Помещението се завъртя пред очите ми.

От мумията се чу още едно силно изпукване. Тя се наклони напред и се протегна точно когато се впуснахме да я заобиколим.

Опитах се да се мушна под протегнатата й ръка. По врата си усетих допира на студените пръсти — твърди като на статуя.

Никога няма да забравя това докосване.

Вратът ме засърбя. Наведох надолу глава, за да не ме хване и се хвърлих напред.

Докато тичаше, Сари като че ли хлипаше. Сърцето ми биеше лудо. Опитах се да я настигна. Опитвах се да тичам бързо, но краката ми бяха натежали сякаш са от олово.

Бяхме почти до вратата, когато видях трептяща светлина.

Със Сари извикахме и се заковахме на място, когато лъч светлина нахлу в помещението. Зад светлината се появи фигура, която застана на прага.

Заслоних очи от внезапната ярка светлина, примижах с надежда да видя кой е това.

— Нила! — извиках аз, когато тя насочи фенерчето към тавана. — Нила… помогни ни! — задавено помолих аз.

— Тя се съживи! Нила… тя се съживи! — извика й Сари и посочи към мумията.

— Помогни ни! — изпищях аз.

Зелените очи на Нила се ококориха от изненада.

— Какво да направя? — запита тя. После физиономията й се промени и изражението й стана ядосано. — Какво да правя с вас деца? Не трябваше да сте тук. Ще развалите всичко!

— Какво? — извиках изненадано аз.

Нила влезе в гробницата. Вдигна дясната си ръка.

Беше доста тъмно, но успях да видя какво държи.

Моят талисман!

Тя го вдигна към другата мумия.

— Ела при мен, братко! — извика Нила.

— Как взе талисмана ми? Какво правиш? — запитах аз.

Нила не обърна внимание на въпросите. С едната си ръка държеше фенера. С другата стискаше високо малката ръка на мумията. Беше я насочила към приближаващата голяма мумия.

— Ела тук, братко! — извика тя, размахвайки ръката и призовавайки мумията. — Това съм аз — принцеса Нила!

Мумията се подчини и тръгна напред. Краката й пращяха така, сякаш крехките кости под бинтованата й обвивка се трошаха.

— Нила… спри! Какво правиш? — изписка Сари.

Но Нила продължи да не ни обръща внимание.

— Това съм аз — твоята сестра! — извика тя на мумията. Победоносна усмивка озари красивото й лице. Зелените й очи блестяха като изумруди на трептящата светлина.

— Твърде дълго чаках този ден — каза Нила на мумията. — Толкова векове те чаках, братко, с надежда все някой някога да открие твоята гробница и ние отново да се съберем.

Лицето на Нила грееше от вълнение. Малката ръка на мумията трепереше в ръката й.

— Съживих те, братко! — извика тя на мумията. — Чаках векове. Но си струваше. Двамата ще си поделим това съкровище. А с нашите сили ще управляваме заедно Египет както преди четири хиляди години!

Тя сведе поглед към мен.

— Благодаря ти, Гейб! — извика тя. — Благодаря ти за Призователя! Веднага щом го видях, разбрах, че трябва да го притежавам. Знаех, че може да ми върне брата! Древните думи не бяха достатъчни. Трябваше ми и Призователя!

— Върни ми го! — настоях аз и се пресегнах. — Той е мой, Нила. Върни ми го!

От гърлото й проехтя жесток смях.

— Не ти трябва, Гейб! — каза тя тихо и размаха ръката към мумията. — Унищожи ги, братко! — нареди тя. — Унищожи ги сега! Без свидетели!

— Неее! — изписка Сари. Двамата се хвърлихме към вратата, но Нила бързо ни препречи пътя.

Блъснах я с рамо, надявайки се да я избутам, но Нила се задържа с учудваща сила.

— Нила… пусни ни! — настоя Сари задъхано.

Нила се усмихна и поклати глава.

— Без свидетели — промълви тя.

— Нила… искаме само да извадим татко оттук. Може да правиш каквото си искаш! — настоя Сари отчаяно.

Нила не й обърна внимание и впери поглед в мумията.

— Унищожи ги и двамата! — извика тя. — Не трябва да излязат живи от гробницата!

Със Сари се завъртяхме и видяхме, че мумията пристъпва тромаво към нас. Черният й череп блестеше на бледата светлина.

Все повече приближаваше към нас, като влачеше след себе си парчета пожълтяло платно.

Вече беше много близо.

Обърнах се към вратата. Нила блокираше пътя. Очите ми трескаво зашариха из гробницата.

Нямаше изход.

Никакъв изход.

Мумията се тътреше към нас.

И протягаше студените си ръце, за да изпълни жестоката заповед на Нила.