Р. Л. Стайн
Мумията се завръща (20)

20

— Татко! — изкрещя Сари.

Чичо Бен лежеше по гръб, със сгънати в коленете крака и ръце отпуснати край тялото. Очите му бяха затворени. Със Сари избутахме тежкия каменен капак още трийсетина сантиметра.

— Дали той…? Дали той…? — запелтечи Сари.

Сложих ръка на гърдите му. Сърцето му биеше равномерно.

— Диша — казах й аз.

Наведох се в саркофага.

— Чичо Бен? Чуваш ли ме? Чичо Бен?

Той не помръдна.

Вдигнах ръката му и я стиснах. Беше топла, но вдървена.

— Чичо Бен, събуди се! — извиках аз.

Той обаче не отвори очи. Пуснах обратно ръката в саркофага.

— Припаднал е — промълвих аз.

Сари стоеше зад мен, хванала бузите си. Гледаше баща си с изпълнени с ужас очи.

— Не мога да повярвам! — извика тя с тънък гласец. — Доктор Фийлдинг е оставил татко тук да се задуши! Ако не бяхме дошли… — гласът й заглъхна.

Чичо Бен изпъшка тихо.

Погледнахме с надежда, но той не отвори очи.

— Трябва да извикаме полицията — казах на Сари. — Трябва да им разкажем за доктор Фийлдинг.

— Но не може да оставим татко тук — отвърна тя.

Изведнъж в главата ми блесна ужасяващо страшна мисъл. Цялото ми тяло потръпна.

— Сари? — започнах аз. — Ако чичо Бен лежи в саркофага… къде тогава е мумията?

Сари зяпна. Погледна ме онемяла.

В този момент и двамата чухме стъпките.

Бавни, провлачени стъпки.

Видяхме мумията да пристъпва сковано в гробницата.