Р. Л. Стайн
Мумията се завръща (16)

16

Погледнах към Сари.

Беше затворила сака и се беше облегнала върху него, като ме гледаше съсредоточено. Видях, че е уплашена. Дъвчеше долната си устна.

Дали да кажа за пети път тайните думи?

Студените тръпки отново полазиха по гърба ми.

Това е само суеверие, казах си аз. Суеверие на четири хиляди години.

Няма начин онази мухлясала стара мумия да се съживи само защото съм издекламирал шест думи, чието значение дори не знам.

Няма начин.

Изведнъж си спомних старите филми, които бях гледал за древноегипетски мумии. Във филмите учените винаги пренебрегваха древните проклятия, които ги предупреждаваха да не влизат в гробниците. После мумиите винаги се съживяваха, за да отмъстят. Крачеха неуверено, хващаха учените за врата и ги удушаваха.

Тъпи филми. Но ми харесваха.

Сега, загледан в Сари, осъзнах, че тя е истински уплашена.

Поех дълбоко въздух. И изведнъж осъзнах, че и аз съм уплашен.

Но вече беше твърде късно. Бях стигнал твърде далече. Вече нямаше връщане назад.

„Теки Кару Теки Кара Теки Кари“ — извиках аз. За пети път.

Замръзнах… и зачаках. Не знам какво очаквах. Светкавица, може би.

Сари се изправи. Отметна кичур от тъмната си коса.

— Признай си. Умираш от страх — казах аз и не можах да се сдържа да не се усмихна широко.

— Ами! — отвърна тя. — Давай, Гейб! Кажи думите отново. Кажи ги сто пъти! Няма да ме уплашиш! Няма!

Но и двамата ахнахме, когато върху стената на палатката пропълзя тъмна сянка.

Сърцето ми направо спря, когато дрезгав глас прошепна:

— Вътре ли сте?