Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Обществено достояние)
- Превод отруски
- Атанас Далчев, 1979 (Пълни авторски права)
- Форма
- Приказка
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- unicode(2007)
Издание:
Защо хората имат различен цвят. Приказки на африканските народи
Второ издание
Преведе от руски: Атанас Далчев
Илюстрации: ЛЮБКА БУКОВА, ПЕТЪР ЧУХОВСКИ, РУМЕН РАКШИЕВ
Редактор: ОГНЯНА ИВАНОВА. Корица: ЮЛИЙ МИНЧЕВ. Художествен редактор: ЙОВА ЧОЛАКОВА
Технически редактор: ИВАН АНДРЕЕВ. Коректор: АСЕН БАРЪМОВ
9537526432
Африканска. Дадена за набор на 12. I. 1979 г. Подписана за печат на 27. II. 1979 г. Излязла от печат на 26. V. 1979 г. Формат 1/16/60/90. Печ. коли 12.50. Изд. коли 12.50.
Цена: неподвързана 0.78 лв., подвързана 1.03 лв.
Държавно издателство „Отечество“, бул. „Г. Трайков“ 2а
Печатница „Д. Благоев“ София
Сказки народов Африки
Ред. переводов Д. А. Ольдерогге и Б. В. Замарина
М—Л, 1959
История
- —Добавяне
Имало едно време един халиф. Той имал шут на име Абу-Нувас. Една зимна нощ халифът му рекъл:
— Искам да ти направя хубав подарък, но само ако преспиш нощта на покрива — гол и без огън, от който би могъл да се сгрееш.
— Добре, съгласен съм — отговорил Абу-Нувас. И прекарал нощта така, както се споразумели, а, когато настанало утрото, отишъл при халифа да си иска подаръка.
— А ти изпълни ли условието? — попитал го халифът.
— Изпълних го — отговорил Абу-Нувас, — прекарах нощта гол в лютия студ и видях огън само в една много отдалечена къща, а така ми се искаше да се посгрея на него!
Халифът рекъл тогава:
— Ти са нарушил условието. Щом си видял огън, безспорно си получил от него някаква топлина, колкото и малка да е. Затова нямаш право да получиш награда.
Абу-Нувас се ядосал много и решил да вразуми халифа.
След няколко дни той поканил халифа в къщи на обед. Халифът дошъл и взел да чака кога ще дойде време за ядене. Но нищо не му поднасяли. Тогава попитал Абу-Нувас.
— Къде са ястията?
Абу-Нувас отговорил:
— Още не са готови.
Минал още час. И пак никой не донесъл никаква храна.
А когато халифът попитал Абу-Нувас какво става, той повторил своя отговор. Най-сетне халифът се разгневил и поискал да види мястото, където се готви храната.
Тогава Абу-Нувас го завел до едно дърво и рекъл:
— Ястията са на върха на това дърво. А тук под неговите корени е огънят.
Погледнал го халифът и рекъл:
— Ти си луд. Как чакаш храната да бъде приготвена по такъв начин?
Абу-Нувас отговорил:
— А как постъпи ти? Каза, че съм получавал някаква топлина от огъня, който съм виждал в далечината! Сега е моят ред!
Халифът разбрал шегата и едва не умрял от смях, а после дал на Абу-Нувас обещания подарък.