Ан Маккафри
Белият дракон (6)

Глава 5
Гилдията на менестрелите и Форт Холд, сутринта
Уейр Бенден, вечерта
Гилдията на менестрелите, късно вечерта, 15.5.26

Мина още един Нишковалеж преди Джаксъм да успее да отиде до фермата на Фидело. Романът му с Корана вървеше доста по-добре, отколкото обучението на Рут — той все не успяваше да създаде устойчив пламък за по-дълго време. Освен това и огнените гущери се появяваха в най-неподходящите моменти и веднъж белият дракон за малко не си изгори гърлото, задържайки огъня. Джаксъм предполагаше, че в Керун не е останал гущер който да не ги е посетил поне веднъж. Рут беше търпелив, но и на него започваше да му става неприятно. Веднъж даже им се наложи да се върнат с шест часа назад във времето, за да не се забележи прекалено голямата самоотлъчка. Вечерта Джаксъм буквално рухна върху постелята, разстроен и крайно уморен. Пътешествията във времето наистина изстискваха и последните сили.

Като за капак на всичко, на следващия ден му предстоеше да лети до Гилдията на менестрелите и да закара до там Финдер — беше дошъл редът на руатския менестрел да се запознае с формулите на Уонзър. Менестрелите също се обучаваха в това. Във всеки холд, освен владетеля трябваше да има поне още един човек който да сверява времето за Нишковалежа с точните изчисления.

Гилдията на менестрелите представляваше част от голям комплекс жилища отвътре и отвън на Форт Холд. В уречения час, Джаксъм и Финдер изскочиха от Помежду и бяха посрещнати от … хаос. Огнените гущери на облаци се носеха назад напред, пронизително врещейки в крайна степен на възбуда. Стражевият дракон на скалите на Форт стоеше на задни лапи и биеше с криле, задъхвайки се в яростен рев. Ноктестите предни лапи разсичаха въздуха.

„Драконите са сърдити! Много сърдити! — изплашено и учудено предаде Рут и за всеки случай протръби — Аз съм Рут! Аз съм Рут!“

— Какво се е случило? — извика Финдер в ухото на Джаксъм.

— Рут казва, че драконите са много са ядосани!

— Ядосани? В живота си никога не съм виждал толкова разгневен дракон!

Джаксъм нареди на Рут да кацне в двора на работилницата — вече му беше станало ясно, че е станало някаква беда. По двора се мотаеха забързани хора, прелитаха огнени гущери — Рут трудно намери място за кацане. Едва докоснал земята и около него се материализираха цяло ято гущери. Рут изслуша хора от развълнувани мисли, но нищо не разбра, както и Джаксъм, когато драконът се опита да му предаде чутото от тях. Единственото, което схванаха, че са питомците на Менолли, специално изпратени за тях.

— Аха, Ето къде си!… Получи ли моето послание? — Менолли забързано изскочи от Работилницата навличайки полетните дрехи. — Бързо в Уейр Бенден! Откраднали са златното яйце на Рамот! — и тя скочи на гърба на Рут зад Финдер.

Белият дракон се замисли за миг преди да излети и тя с малко закъснение попита:

— Почакайте! Тримата не сме ли много за Рут?

„Никак даже!“ — отвърна драконът.

— Кой е откраднал яйцето? — попита Финдер. — Как изобщо е могло да стане? И кога?

— Преди половин час…Сега свикват всички бронзови и всички кралици. Искат да отидат на Южния и да накарат Старовремците да върнат яйцето!

— Откъде знаят, че са Старовремците? — не разбра Джаксъм.

— А на кого друг му трябва яйце на кралица?

Тук разговорът прекъсна — Рут мина в Помежду. Те изникнаха във въздуха над Бенден и в същият миг три бронзови дракона се спуснаха към тях от към слънцето, бълвайки огън. Рут изпищя от ужас, премина в Помежду и се появи над езерото с отчаян вик:

„Аз съм Рут! Аз съм Рут!“

— За малко! — успя само да въздъхне Финдер. Така се беше вкопчил в Джаксъм, че той не можеше да мръдне.

„За малко да ми запалите крилете. Аз съм, Рут! — укоряваше бронзовите, белият дракон. После, поуспокоен, съобщи на ездача си: — Те се извиняват“.

Но все пак извърна края на крилото си и го огледа да не е изгорено.

— Аз съм виновна, — простена Менолли. — Съвсем забравих да кажа, че трябваше да се представите, още щом се появихме…Направо да полудееш, даже и Рут не пускат!

Тя едва успя да се доизкаже, когато започнаха да се появяват други дракони, които гръмогласно се представяха на тримата бронзови стражи. Новопристигналите бавно се приземиха и оставиха ездачите си в края на тълпата, събрала се пред входа на люпилната площадка. Джаксъм, Финдер и Менолли пресякоха чашата на Уейра и също се упътиха на там.

— Джаксъм, да си виждал някога толкова дракони?… — Менолли въртеше глава и оглеждаше огромните зверове, седящи в плътен ред по целия край на Уейра и на корнизите, всички с разперени криле, готови да влязат в бой. — Ох, ами ако наистина се стигне до сражение — дракони да се бият срещу дракони?…

Ужасът, който прозвуча в гласа й, напълно отговаряше на неговите собствени чувства.

— Изглежда, глупавите Старовремци няма какво повече да губят, — мрачно каза Финдер.

— Но как им се е удало да извършат такава нагла кражба? — недоумяваше Джаксъм. Рамот никога не се отделяше от люпилото. — А за себе си виновно добави „От момента, когато с Ф’лессан се промъкнахме на площадката…“

— Ф’нор ни каза какво се е случило, — обясни Менолли. — Рамот е отишла да се нахрани. През това време на площадката са се намирали половината бенденски огнени гущери. Те винаги се мотаят там…

— И сред тях, — допълни Финдер, — без съмнение, е имало два три от Южния.

Менолли кимна.

— Така каза и Ф’нор. Старовремците веднага са разбрали че Рамот я няма. Едва е успяла да убие първото си животно, когато са се появили три бронзови, минали са покрай стражевия дракон…Впрочем той не е имал никаква причина да ги спира. А те веднага влетели през главния вход. Рамот изпищяла и минала в Помежду. Миг по късно бронзовите излетели от входа следвани от кралицата. Но преди тя да успее да се откъсне от земята, те изчезнали в Помежду.

— Пратили ли са някого да ги преследва?

— Рамот сама тръгнала да ги гони. Заедно с Мнемент! Но, без никаква полза.

— Как така?

— Бронзовите са минали някъде между времената…

— И даже Рамот не знае, къде точно, — разбра Джаксъм.

— Да, за съжаление. Мнемент отгоре до долу прочесал Южния Уейр и тамошния холд. После претърсил половината топли брегове… но не намерил яйцето.

— Оставаше и да го намери! Даже и Древните не са толкова глупави, че да занесат яйцето в Уейра си…

— Трябва да са били наясно, че веднага ще разберем кой го е направил — уморено добави Финдер.

Приближавайки се към тълпата, забелязаха, че са се събрали не само ездачи, но и владетели на холдове и Водачи на гилдии. На корниза на кралския Уейр стояха Лесса, Ф’лар, Фандарел и Робинтън. Н’тон стоеше на стъпалата, сърдито ръкомахаше и говореше нещо на двама бронзови ездачи. По встрани, Джаксъм забеляза три ездачки на младите бенденски кралици и още няколко жени, изглежда ездачки на кралици от другите Уейрове.

Наранената гордост и нарастващият гняв буквално висяха във въздуха. А пред входа на люпилната площадка обикаляше Рамот. Само от време на време спираше да погледне навътре, където на горещият пясък лежаха останалите яйца. Тогава опашката на кралицата почваше да бие по земята, а от гърлото й се надигаше тъжен, гневен рев, който заглушаваше разговорите.

— Опасно е да се взема яйце в Помежду, — каза един от ездачите, застанал пред Джаксъм и Менолли.

— Може, ако е загърнато в нещо топло.

— Трябва да просто да изгорим тези Старовремци!

— Дракони против дракони?! Та ти и сам не си по-умен от Древните!

— А според теб е по-добре да ги оставим спокойно да си отмъкват яйца? По-лоша обида на Уейр Бенден не бяха правили. За това ти казвам — те трябва да си платят!

— Изглежда Южният Уейр, няма да се спре пред нищо — тихо каза Менолли. — Техните кралици отдавна не са излитали в брачен полет. Бронзовите им умират един след друг от старост. Нямат дори и млади зелени!

Рамот вдигна глава и нададе скръбен вой гледайки Лесса. На викът й откликна целият Уейр. Джаксъм видя как Лесса се наведе от корниза и протегна ръка към кралицата. И тогава …

Джаксъм беше с цяла глава по висок от болшинството присъстващи. И видя, как нещо черно затрепка в дъното на люпилната площадка. Разнесе се приглушен болезнен вик…

— Вижте! Какво е това? Там, на площадката!

Само тези, които стояха близо до него дочуха възгласа му и видяха, как показва с ръка. Колкото до него, в главата му беше само една мисъл — бронзовите от Южния умират и Старовремците са решили да се възползват от хаоса и са решили да повторят набега, и да откраднат бронзовите яйца.

Той се втурна напред. Менолли и Финдер го последваха. Но внезапно го заля такава вълна от слабост, че беше принуден да спре. Нещо отне силите му, но какво точно, момчето нямаше и понятие.

— Какво ти има?

— Нищо! — Джаксъм се освободи от ръцете на Менолли, която се опитваше да поддържа и почти я блъсна към люпилната площадка: — Яйцата!… Яйцата!…

Ревът на Рамот, заглуши гласа му.

— Яйцето! Яйцето на кралицата! — В момента в който Джаксъм най-после се избави от необяснимото замайване, присъстващите с облекчение се взираха в златното яйце намерило отново сигурно убежище — между предните лапи на Рамот.

Някакъв отчаяно любопитен огнен гущер прелетя прекалено близо до площадката, но ядосаният рев на Рамот го застави да изчезне в миг.

Облекчено, хората се отдръпнаха от горещия пясък и започнаха да обсъждат случилото се. Някой предположи, че яйцето просто се е търколило встрани и Рамот не го е забелязала. Но мнозина бяха видели празната ямка в пясъка, и освен това тримата бронзови влетели преди това бяха съвсем истински. Най-вероятно изглеждаше следното предположение: след като са откраднали яйцето, Старовремците съобразили, че могат да се сблъскат дракони срещу дракони и са счели за благоразумно да го върнат.

Лесса остана с Рамот, опитваше се да я уговори, да и позволи да се увери лично дали с яйцето всичко е наред. След това тя бързо излезе навън, при Ф’лар и Робинтън.

— Яйцето е същото, но по-старо и по-твърдо. Излюпването може да настъпи всеки момент. Нека момичетата бъдат готови!

И за трети път за една сутрин Уейр Бенден беше обхванат от вълнение, за щастие радостно, но хаосът не беше по-малък. Джаксъм и Менолли се измъкнаха от блъсканицата, но останаха наблизо, наблюдавайки ставащото.

— Този, който е откраднал яйцето, го е държал не по-малко от десет дни, — достигна до слуха им гневният глас на Лесса. — Това ни задължава да предприемем решителни действия!

— Но нали го върнаха, — опита се да я успокои Робинтън. Лесса се обърна към ездачите:

— Или ще бъдем страхливци, допускайки подобни оскърбления?…

— Ако, за да ме нарека храбрец, трябва да вдигнем дракони срещу дракони, по-добре да бъда страхливец, — каза Робинтън.

Яростната решителност на Лесса забележимо се поколеба. Дракони против дракони!… Тези думи, като ехо се разнесоха из тълпата. Джаксъм усети, как в него се надига ужас. Менолли, също потръпна цяла — навярно си представи, какви щяха да са последствията.

— Яйцето беше при тях достатъчно дълго, — с горящо от гняв лице продължи Лесса. — Ако съдим по това колко се е втвърдило, скоро ще настъпи Излюпването. Не е изключено над него да се е потрудила и някоя избраница. Нейното влияние може да попречи на бъдещата Кралица да премине Впечатване тук!

Робинтън се постара да отговори колкото се може по-убедително:

— Все още не е ясно доколко силно влияе контактът преди излюпването. Ти сама ми говореше за това. Така че, ако те не стоварят свое момиче в момента на Впечатването точно до яйцето, смятам че няма да могат да извлекат каквато и да е полза от това, нито да ни причинят повече неприятности…

В тълпата от ездачи все още се чувстваше напрежение, но първоначалния порив да вдигнат Крилата и да унищожат Южният Уейр, забележимо угасна с връщането на яйцето, макар и случката да беше обвита в тайна.

— Във всеки случай, с благодушието трябва да бъде приключено, — каза Ф’лар и хвърли поглед нагоре, към стражевите дракони. И продължи, замятайки падналия на челото му кичур. — Както и с илюзията за неприкосновеността на люпилната площадка. И не само на нашата… Не, кълна се в Първото Яйце! Това е безумна наглост да посегнат на люпилото на Рамот!

— И първото нещо, което трябва да се направи за безопасността на Уейра, — продължи Лесса, — това е, да се изгонят от него всички огнени гущери, тези малки безполезни клюкари…

— Не обобщавай, Лесса, — към Стопанката се приближи Брекке. — Някои от тях летят с поръчения и са ни от голяма полза.

— Така е! — сериозно потвърди Робинтън

Менолли ръгна Джаксъм с лакът в ребрата, напомняйки му, че гущерите на менестрелите наистина помагаха с каквото могат.

— Не ме интересува, — каза Лесса ядосано: — Не желая да ги виждам повече тук. Тези непоносими създания не трябва да безпокоят повече Рамот. Трябва нещо да се измисли…

— Цветни маркери, — бързо отговори Брекке. — Трябва да им нарисуваме цветни ленти и да ги научим да съобщават името си и стопанина си, както правят драконите. Те са способни да се научат да го правят. В крайна сметка тези, които пристигат в Бенден с поръчения.

— Нека искат разрешение от теб, Брекке или Мирим, — добави Робинтън.

— Така да бъде, но нито един да не е посмял да се приближи до Рамот! — Лесса погледна кралицата си. — Нека някой да донесе уера, който тя не успя да изяде! Няма защо да стои гладна. А ние трябва да обсъдим нападението над Уейра. Подробно!

Ф’лар изпрати няколко ездача да донесат уера. След това благодари на събралите се затова, че с такава готовност откликнаха. И покани Предводителите на Уейрове и Робинтън да се присъединят към него.

— Виж, няма нито един гущер, — каза Менолли. — Аз също заповядах на Красавица засега да не се появява. Горкичката, толкова беше изплашена…

— Рут също, — каза Джаксъм, вървейки през чашата на Уейра към дракона си. — Виждаш ли как е посивял?

Но Рут не беше просто изплашен, той направо трепереше от вълнение.

„Нещо не е както трябва!“ — съобщи той на ездача си. Очите му премигваха, също придобили отенък на сивото.

— Какво има, Рут? Да не би да е от крилото?

„Не. Не е крилото. Нещо в главата ми. Чувствам се…неправилно“. — Рут седна на задните си лапи, после отново стана и неспокойно заразтърсва крилете си.

— Заради това, че всички гущери изведнъж избягаха? Или се тревожиш за яйцето?

„Не е заради това, — отвърна Рут. — Огнените гущери са изплашени до смърт. Те си спомниха нещо, което много ги изплаши.“

— Намерили, какво да си спомнят, — изръмжа Джаксъм. Той се ядосваше на огнените гущери заради тяхната памет и способността им да си спомнят всякакви безполезни неща и които можеха да докарат чувствителният Рут до такова състояние.

— Джаксъм! — Менолли беше успяла да намине към Долните Пещери и сега му подаде няколко наденички изпросени от готвачите. — Финдер каза, че Робинтън иска да се върна в Гилдията на менестрелите и да съобщя в Форт Холд за станалото. Трябва и да маркирам гущерите…о, не виж! — тя показа гребена на Уейра, Звездния камък…стражевият дракон дъвче огнен камък!

— Дракони против дракони! — Той потръпна с цялото си тяло. — До това не трябва да се стига в никакъв случай.

Двамата мълчаливо се качиха на гърба на Рут и драконът излетя.

* * *

Качвайки се по стъпалата към уейра на кралицата, Робинтън мислеше по-напрегнато откогато й да е било в живота си. Прекалено много зависеше от това, което сега трябваше да се случи. Ставаше въпрос за бъдещето на цялата планета. Да, наистина той беше добре осведомен за нещата в Южния Уейр — но за какво му беше цялата тази информация, щом до този ден, с наивността на млад ездач, вярваше в неприкосновеността на Уейровете и най-вече на люпилната площадка. Робинтън се ядосваше на себе си. Пиемур го беше предупреждавал, а той не бе могъл да съпостави едното с другото и да разбере какво става.

Разбира се, можеше с голяма вероятност да се предположи, че в Южният ще решат да обновят кръвта на умиращия Уейр, като се обзаведат с млада, жизнеспособна кралица. Но дори и да беше дошъл до правилният извод, как ли щеше да убеди Лесса и Ф’лар, че Древните няма да се спрат пред нищо. Да откраднат яйцето! Предводителите само щяха да се изсмеят презрително…

Днес обаче никой не се смееше. Никой.

И откъде накъде бяха решили, че Старовремците ще се примирят с изгнанието и ще останат послушно на континента си. Вярно, че там климатът беше чудесен и земя, колкото си искаш…но пък бъдеще — нямаше. Може би, инициаторът беше Т’кул. Т’тон след двубоя с Ф’лар беше загубил енергията си и желанието си за каквото и да било. При това Робинтън беше почти сигурен, че двете Стопанки — Мерика и Мардра не са взели участие в историята с яйцето. Едва ли доброволно биха отстъпили водачеството на млада кралица. Може би една от тях беше върнала яйцето. Впрочем, едва ли. То беше върнато от човек, който познава много добре Бенденската люпилна площадка. Или от някой отчаян щастливец, който имаше късмета да премине Помежду направо в пещерата, а след това навън…

Робинтън за миг отново усети ужаса, преживян по време на липсата на яйцето. И потръпна, спомняйки си яростта на Лесса. Надали просто така тя ще се откаже от мисълта да вдигне ездачите на Севера. Едва ли просто така ще угасне в душата й безумният бяс, с който бяха отбелязани утринните събития. Ако тя продължи да настоява за наказание на южняците, то това ще докара на Перн бедствие, сравнимо с първото падане на Нишките…

Но сега яйцето беше върнато! Цяло, макар и „пораснало“ с десетина дни. Робинтън реши да се възползва от това обстоятелство. Вероятно щеше да успее да убеди Лесса да почака до излюпването на кралицата. Но ако се окаже, че с нея нещо не е в ред, тя със сигурност щеше да настоява за отмъщение…

Ще твърди, че щом яйцето вече е върнато, значи не трябва да се обвиняват всички южняци за това престъпление. Някой от Старовремците все още уважаваше правилата на честта. Без съмнение, някой беше осъзнал, колко сурово възмездие ще сполети крадците.

— Не много весел ден, — тъжно издудна зад гърба му нечий бас.

Робинтън искрено се зарадва на Главния ковач — поддръжката на този разумен човек, щеше да е добре дошла. Тревогата изостряше мрачноватите черти на Фандарел — Робинтън за пръв път забеляза признаците на възрастта и нездравата бледност около очите му.

Ковачът продължи:

— Да, за такова вероломство трябва да има наказание… Но не можем да го позволим!

„Дракони против дракони…“ — отново с ужас си помисли Робинтън. Но на глас каза:

— Прав си. Прекалено много ще бъде загубено безвъзвратно!

— Те, — тежко отговори Фандарел, — и така загубиха всичко с тази си постъпка. Аз се чудех, защо по-рано не са го направили?

— Но все пак го направиха. И си отмъстиха.

— Отмъщението поражда отмъщение, — измърмори ковачът. — Виж какво, приятелю, днес трябва да сме хладнокръвни, както никога досега. Страхувам се, че с Лесса ще ни бъде трудно да спорим. Чувствата й в момента са взели превес над здравия разум. — той посочи кожената възглавничка на рамото на менестрела, където обикновено седеше бронзовият Зейр. — Къде си дянал малкия?

— В Уейра при Брекке с Бърд и Гралл. Исках да го изпратя с Менолли в Работилницата, но той отказа.

Ковачът бавно и тъжно поклати глава и заедно с Робинтън влезе в Стаята на съвета.

— Аз нямам огнен гущер, — каза той, — но съм чувал за тях само добри неща. Как може да причинят на някого вреда?

— Значи си съгласен с мен, Фандарел? — попита Брекке, която влезе веднага след тях заедно с Ф’нор. — Лесса не прилича сама на себе си! Напълно разбирам тревогата й, но не трябва да й позволим да налага лошо отношение към всички гущери, само заради пакостите на няколко от тях…

— Пакости? — възмути се Ф’нор. — Внимавай само Лесса да не чуе, че наричаш това престъпление пакост!

— Това, което направиха гущерите беше именно пакост, — отстояваше своето Брекке. — През цялото време бяха в пещерата на Рамот, от деня в който снесе яйцата. Откъде да знаят, че това е лошо?

Гласът й звучеше по рязко от обикновено, и по това, как беше стиснал устни Ф’нор, Робинтън разбра, че двамата далеч не са единодушни.

— Значи, ще им се наложи да разберат… — неблагоразумно започна Ф’нор, но Робинтън го прекъсна, за да не падне още една сянка от този тъжен ден върху влюбените:

— Страхувам се, че тези, които нямат дракони имат навика да глезят нашите малки приятели. Водим ги навсякъде с нас, позволяваме им всичко, и изобщо се отнасяме с тях, като с деца. Но разбира се, това е дреболия в сравнение с днешните събития.

Ф’нор кимна:

— Само си представете, какво щеше да стане, ако не бяха върнали яйцето… — той конвулсивно потръпна с рамене.

— Ако не бяха го върнали, — неумолимо продължи Робинтън, — драконите щяха да се бият с дракони!

Той каза това високо и ясно, с цялото отвращение и ужас, което му внушаваше самата тази мисъл.

Ф’нор тръсна глава, отхвърляйки възможността за подобен изход:

— Не, Робинтън, нямаше да се стигне до там. Ти беше мъдър.

— Мъдър?! — От устата на ядосаната Стопанка на Уейра, тази дума като нож разсече гласовете на останалите. Лесса стоеше на входа на залата. Слабото и тяло беше напрегнато до крайност, лицето и беше мъртвешко-бледо от гняв. — Мъдър! Ако мъдростта е това, да оставяш ненаказани подобни престъпления! За да ги оставиш да замислят нови вероломства?… Започвам да се питам, защо ли се върнах тогава във времето! Само като си спомня, как молих тази издънка Т’тон да ни дойде на помощ! Ха, помощ! Видяхте с какво свърши всичко — с кражбата на яйце от моята кралица. Ако само мога да поправя тази моя глупост…

— Ако нещо наистина е глупаво, — хладно каза Робинтън, — това е твоето сегашно поведение. Казвайки това, той добре съзнаваше, че може да настрои против себе си Предводителите и Водачите на гилдии, събрани в залата. — Яйцето беше върнато, нали така?

— Да, и когато аз…

— До преди половин час — ти мечтаеше само за това, нали? — попита менестрелът и повелително повиши глас: — Ти искаше да си върнеш яйцето. И ако заради това беше изпратила дракони против дракони, никой нямаше да те осъди. Но яйцето беше върнато. И сега ти остава да го направиш, само заради отмъщение? Не, Лесса. Такова право ти нямаш. Само заради отмъщение — не! Колкото до възмездието … само си помисли — те се провалиха. Яйцето вече не е при тях! И освен това действията им накараха Уейровете да бъдат нащрек, а това значи че втори път няма да се получи. Те изпуснаха своя единствен шанс, Лесса. Пропадна и последната им надежда да възродят умиращите бронзови. Някой успя да им попречи. И какво им остава! Нищо! Никакво бъдеще, никаква надежда! Нищо по-лошо не можеше да им причиниш Лесса, дори и при цялото ти желание. А и нямаш никакво право да искаш отмъщение, след връщането на яйцето. Перн няма да ти го прости.

— Имам право да отмъстя за обидата, нанесена на мен, на кралицата ми и на Уейра ми!

— Обида? — Робинтън се засмя. — Скъпа моя Лесса! Това не беше обида, а комплимент от най-високо качество!

Неочакваният му смях и неочакваната интерпретация на събитията накараха Лесса да млъкне учудено.

— Колко яйца на кралици бяха снесени в миналия Оборот? — обърна се Робинтън към останалите Предводители и сам си отговори: — Немалко, при това в Уейрове познати на Старовремците много по-добре отколкото Бенден. Но не, на тях им трябваше кралица именно от потомството на Рамот! Те избраха най-доброто, което имаме на Перн! — Той отново се обърна към Лесса, и в гласа му прозвуча съчувствие и състрадание — Чуй Стопанке…на всички нас много скъпо ни излезе, този наистина страшен ден. Нито един от нас не е способен да разсъждава трезво…

Той прокара ръка по лицето си, по слепоочията му се лееше пот — толкова голямо беше усилието да промени мисленето на повечето от присъстващите.

— Сега сме прекалено възбудени да вземаме каквито и да било решения. А на теб Лесса се падна основната тежест… — той взе под ръка потресената и послушна Стопанка, заведе я до креслото и я настани с голяма почтителност. — Мога само да предположа, колко силно ти е подействала мъката на Рамот? Сега навярно тя се е успокоила?

Лесса даже зяпна от изумление, следейки Менестрела. После кимна и облиза пресъхналите си устни.

— Значи, и ти постепенно ще дойдеш на себе си. — Робинтън и наля вино и й подаде чашата. Тя разсеяно отпи, все още намирайки се във властта на думите му. — Ще дойдеш на себе си и ще разбереш, че най-голямата катастрофа, която може да сполети тази планета, това е битка на дракони с дракони!

Лесса с рязко движение остави чашата — виното се разля по каменните плочи.

— Ти… ти… със своите умни приказки… — Тя се изправи. Протегнатият и пръст сочеше Робинтън: — Ти…

— Той е прав, Лесса, — прозвуча гласът на Ф’лар. Бенденският Предводител наблюдаваше сцената стоейки до входната врата. Влезе в залата и се приближи до нея. — Ние имахме само един повод да нападнем Юга — яйцето. Но сега, когато то благополучно беше върнато, целият Перн би ни проклел, ако решим да отмъстим. — обръщайки се към Лесса, той оглеждаше Предводителите и Водачите на гилдии подред.

— Ако някога дракон тръгне срещу дракон, независимо от причината, това ще означава само едно — гибелта на Перн. — той хвърли към Лесса дълъг тежък поглед, който тя издържа. И отново се обърна към присъстващите. — От все сърце съжалявам, че онзи ден в Телгар, не можахме да измислим за Т’тон и Т’кул нещо друго. Но тогава ни се струваше, че изпращането им на южния континент ще бъде най-доброто решение. Мислехме си, че докато те са там, останалият Перн няма да има неприятности с тях…

— Но ето, че успяха да ни навредят. Само на нас. Само на Бенден! — с горчивина проговори Лесса. — Т’тон и Мардра все още се опитват да си го върнат на нас двамата!

— Мардра никога няма да отстъпи водачеството на друга кралица, — каза Брекке. И не сведе поглед, когато Лесса я изгледа гневно.

— Брекке е права, Лесса. — Ф’лар сякаш случайно сложи ръка върху рамото й. — Мардра няма да търпи съперници.

Само Робинтън забеляза, как побеляха пръстите на Ф’лар от силното стискане на рамото й … Лесса, впрочем, не даде вид, че нещо става. — Мерика, също няма да иска съперници, — каза Д’рам, Предводителят на Уейр Иста. — Добре я познавам, така че бъдете сигурни.

Робинтън знаеше, че Д’рам преживяваше днешните събития по-болезнено от всички — и той беше от Старовремците. Но той беше честен, надежден и справедлив. Точно за това той подкрепи Ф’лар, тръгвайки против събратята си по Време. Благодарение на неговото влияние, другите Предводители от Старовремците — Р’март и Г’нериш застанаха на страната на Бенден в онзи паметен ден в холд Телгар. Колко подводни течения и тънки сплетни бяха събрани в тази стая. Похитителите на яйцето не успяха да осъществят плана си, но солидарността между ездачите сериозно се разколеба…

— Не мога да изразя колко неприятно се чувствам, Лесса — продължи Д’рам. — Когато ми казаха, отначало не можах да повярвам. Направо е смешно да се надяват, че Т’куловият Салт ще може да догони кралица родом от Бенден. И не само той — нито един дракон от Южния не може да го направи!

Тази забележка на Д’рам, както и остроумието на Робинтън, отслабиха напрежението, царящо в Залата на съвета. Старовремецът макар и с други думи, поддържаше заявлението на менестрела относно комплимента, направен на Уейр Бенден.

— И, освен това, докато младата кралица бъде готова за полет, техните бронзови просто ще измрат от старост. Миналият Оборот в Южния умряха осем дракона. Изглежда откраднаха яйцето напразно.

— Не, не е било напразно, — тъжно каза Фандарел. — Погледнете се! Какво стана с вас? Колко Оборота бяхме съюзници и приятели? Вие, ездачите — посочи ги той с пръст — бяхте на косъм от това да изпратите своите дракони на бой с другите, доизживяващи жалките си дни на Южния… Ужасен, ужасен ден! Как ми е жал за вас! — задържа погледа си върху Лесса. — И ще ми е жал за целия Перн, ако ти не успееш да овладееш гнева си и да си върнеш здравия разум. А сега ще ви напусна… С голямо достойнство се поклони на всеки от Предводителите, на техните Стопанки, на Брекке и най-накрая на Лесса. Опита се да срещне погледа й, но не успя и с въздишка излезе от залата.

Майсторът ковач с преки думи изрази това, което Робинтън се опитваше да внуши на Лесса. А именно — ако ездачите все пак дадат воля на гнева си, това ще е само заради оскърбеното им самолюбие, и влиянието им над холдовете и Работилниците много бързо ще бъде загубено. Така и така вече прекалено много беше казано в присъствието на Лордовете, спешно извикани в Уейра. От друга страна, ако сега, след връщането на яйцето не бъдат предприети действия, нито нито Гилдиите, нито Лордовете ще обвиняват Бенден…

Но как да се убеди в това упоритата Лесса, убедена в правото си на възмездие? За пръв път от много Обороти, откакто стана Водач на Гилдията на Менестрелите на Перн, Робинтън не можа да намери думи. И успя да загуби доверието на Лесса. Как сега ще я накара да го чуе…

— Фандарел ми напомни, — каза Ф’лар, — че личните караници, между нас ездачите, непременно ще навлекат беди на всички. Веднъж аз не можах да се удържа и отвърнах на оскърблението. И ето го резултата.

Д’рам отметна глава и свирепо погледна Ф’лар. От всички страни се разнесе възмутен ропот: ездачите не искаха да се съгласят с Предводителя на Бенден. Всички бяха на мнение, че тогава в Телгар, той беше постъпил точно както трябва.

— Глупости, Ф’лар, — мрачно каза Лесса. — Това не беше личен спор. Тогава трябваше да се биеш с Т’тон, за да защитиш единството на Перн!

— А днес трябва да направя точно обратното — в никакъв случай да не се бия с Т’тон или с единството на Перн ще бъде свършено.

Дълго, дълго гледаше Лесса към Ф’лар… и раменете и се отпуснаха: неохотно тя беше принудена да отстъпи.

— Но ако яйцето загине… или с малката кралица се случи нещо…

— Ако това стане, ще преразгледаме ситуацията, — обеща Предводителят. И вдигна дясната си ръка в знак на това, че решението е взето.

Робинтън искрено се надяваше от яйцето да се излюпи здраво драконче, и че преживените приключения няма да му повлияят. Той се надяваше и да събере още информация до Излюпването, които да умиротворят Лесса и да избавят Ф’лар от необходимостта да удържи на дадената дума…

— Трябва да се върна при Рамот, — обяви Лесса. — Нужна съм й!

И тя излезе от залата, а ездачите почтително се отдръпнаха.

Робинтън погледна към чашата с вино, приготвена за Стопанката, взе я в ръце и я пресуши на един дъх. Ръката му трепереше. Остави я обратно на масата и погледът му срещна този на Ф’лар.

— Според мен, няма да е зле всички да обърнем по още някоя чашка, — каза той и с жест покани всички на масата. Брекке бързо се изправи и започна да налива.

— Така, значи ще чакаме Излюпването, — продължи бенденският Предводител. — И си мисля, че е излишно да напомням за мерките за безопасност, които трябва да вземем, за да не се повтори днешният ден…

— В нито един от Уейровете в момента няма люпила, — каза Р’март от Телгар. — Нямаме и бенденски кралици! — Той лукаво намигна на менестрела. — Ако през миналия Оборот при тях са умрели осем дракона, значи са им останали…двеста четиридесет и осем ездача от които само пет бронзови. Но все пак, кой върна яйцето?

— Не е важно кой го е върнал, важното е, че то си е отново на мястото. — Ф’лар с една глътка изпразни чашата си. — Макар, че от цялата си душа съм благодарен на този ездач, който и да е той.

— Можем да разберем, — тихо каза Н’тон, но Ф’лар поклати глава:

— Не съм много сигурен, че искам да знам. Не съм сигурен дори, че трябва да се опитваме да разберем. Във всеки случай, не и преди от яйцето да се излюпи живо и здраво драконче.

— Фандарел улучи точно на място, — наливайки вино, отбеляза Брекке. — Само вижте на какво се превърнахме само за миг. Ние, съюзници и приятели от толкова Обороти! Ето за какво най-много съжалявам. И още, — тя изгледа всички поред, — много съжалявам за враждебното отношение, което се наложи към огнените гущери, заради това, че само няколко от тях са взели участие в отвратителното престъпление. И то, не извършено със зла умисъл, а просто защото са верни на изпратилите ги хора. Зная че съм предубедена, — тя тъжно се усмихна, — но лично аз имам много причини да благодаря на нашите малки приятели… Смятам, че в това отношение, разумът не трябва да отстъпва на чувствата.

— Трябва да се запасим с търпение и предпазливост, Брекке. — каза Ф’лар, — макар в общи линии да съм съгласен с теб. Много излишни думи наговорихме днес в гнева и объркването си…

— Надявам се! — отвърна Брекке. — Много се надявам. Ето, че Бърд непрекъснато твърди, че драконите са изгаряли огнени гущери!

Робинтън удивено възкликна:

— Зейр ми каза същото, — знаеш, че го бях изпратил при теб… Но тукашните дракони не са правили това! — той хвърли поглед към другите Предводители. Някои бяха разтревожени от забележката на Брекке, други я счетоха за неправдоподобна

— Може би, все още не са го направили. — Брекке многозначително кимна към уейра на Рамот.

— Значи, трябва да вземем мерки, огнените гущери да не разстройват кралицата, — каза Ф’лар и огледа събралите се. — Всички ли разбраха? Временно! — той вдигна ръка за да спре разнеслите се възражения. — Докато всичко не утихне, нека не се мяркат наоколо. Знам, че те са много полезни, а някой от тях се представиха, като заслужаващи доверие посланици. Знам, че и много от вас имат огнени гущери. Но ако ви се наложи да ги изпращате тук, най-добре е да ги пращате при Брекке.

Той гледаше право към Робинтън.

— Те не летят там, където не ги искат, — каза Брекке. Тя се усмихна накриво и добави — В крайна сметка те са прекалено уплашени, за да се мотаят наоколо…

— Значи, — попита Н’тон, — решаваме да не предприемаме нищо, докато не мине Излюпването?

— Единственото, което трябва да направим, е да приготвим момичетата избрани по време на Търсенето. — отвърна Ф’лар. — Лесса иска те да се съберат веднага — нека и Рамот свикне с тях. Ще се срещнем отново по време на Раждането на Кралицата, Предводители!

Когато започнаха да се разотиват, Робинтън се надяваше Ф’лар да го помоли да остане. Но Предводителят разговаряше с Д’рам и не спря менестрела, и той усети, че присъствието му е нежелателно. Сянката, която легна между него и бенденските Предводители, дълбоко го натъжи. Той излезе от Уейра, чувствайки се безкрайно уморен. Единственото, което му даваше някаква утеха беше, че Ф’лар поддържаше неговия призив да се придържат към здравия разум.

На корниза, зад ъгъла на коридора се мярна бронзовото туловище на Мнемент. Робинтън неочаквано забави крачка, за пръв път изпитвайки нерешителност да се приближи към бронзовия гигант.

— Не се разстройвай Майсторе. — Н’тон се приближи към менестрела и го докосна по рамото. — Ти говори мъдро и справедливо, а и само ти можеше да спреш безумието на Лесса. Ф’лаз знае това. — Н’тон се усмихна. — Но, той трябва все пак да се съобразява с нея…

— Майстор Робинтън, — тихо, сякаш страхувайки се от подслушване, каза Ф’нор, — моля те ела при нас с Брекке. И ти също Н’тон, ако не бързаш да се прибереш в Уейр Форт…

— Днес имам време, — усмихна се бронзовият ездач.

— Брекке ще дойде ей сега. — Помощникът на Предводителя ги поведе към другия край на чашата на Уейра. Навсякъде цареше необикновена тишина, нарушавана единствено от ехото на гласа на Рамот, застанала над яйцата на люпилната площадка. Мнемент седеше на корниза, въртеше огромната си глава и внимателно оглеждаше целия Уейр…

Но едва успяха да влязат вътре и към тях се хвърлиха четири огнени гущера изплашени до истерия. Наложи се да си галят и успокояват, обещавайки им, че нито един дракон няма намерение да ги изгори.

— Каква е тази безкрайна тъмнина, която ми предава Зейр? — попита Робинтън, почти успокоил своя бронзов мъник.

Бърд и Гралл седяха на раменете на Ф’нор и се триеха в бузите му — очите им се движеха бързо във всички посоки и горяха с жълти огънчета.

— С Брекке ще се опитаме да разберем, когато се успокоят напълно, — каза Ф’нор. — Струва ми се че се опитват да си припомнят нещо…

— Може би, — попита Н’тон, — това е свързано с Червената Звезда?

Трис, който до тогава мирно лежеше в ръцете му, при споменаването на това име, тревожно размаха криле, а останалите изплашено запищяха.

— Съжалявам, Трис, — каза Н’тон. — Не беше нарочно. По тихо моля те…

— Не, нищо подобно, — намръщи се Ф’нор. — Просто… нещо се опитваха да си спомнят.

— Знаем, че мигновено се свързват един с друг, а силните преживявания ги съобщават веднага на всички, — внимателно подбирайки думите си, започна Робинтън. — Затова и така реагират. Но от кой гущер е дошла началната информация? Помните ли, че Гралл, Бърд, а и питомецът на Мерон знаеха, че Черв…е по някакъв начин знаеха, че тя е смъртоносна. Помните ли как се паникьосаха? Но по какъв начин можеха да помнят това?

— Ездитните животни например, никога няма да стъпят на ненадеждна почва… — предположи Н’тон.

— Инстинкт? — замисли се Робинтън — Може и да е инстинкт… — Той поклати глава. — Не, що се отнася до ненадеждната почва — това е друг случай — на инстинктивен страх. Това е нещо по-общо. А Ч-е-р-в-е-н-а-т-а З-в-е-з-д-а, — произнесе той по букви, за да не изплаши гущерите — е нещо особено.

— В гущерите са заложени тези способности, които ги има при драконите, — каза Н’тон. — Но драконите не си „спомнят“ такива неща.

— Нека се надяваме, — Ф’нор молитвено вдигна очи към тавана — че спомените за днешният ден ще си отидат бързо…

— Затова пък, — тежко въздъхна Робинтън, — Лесса няма да забрави.

— Но тя никак не е глупава, Майсторе! — Н’тон с подчертано уважение произнесе титлата на Робинтън. Както и Ф’лар. Те просто са страшно развълнувани от случката. Скоро ще дойдат на себе си и ще оценят твоята намеса… — Н’тон се изкашля и погледна менестрела право в очите. — Знаеш ли кой е взел яйцето?

— Дочух само слухове, че нещо се мъти. Знаех, впрочем това беше очевидно за всеки, който не го е мързяло да брои Оборотите — че драконите и хората на Южния стареят и губят надежда. Личният ми опит не е голям, но когато Зейр започна да си мечтае за партньорка… — Робинтън замълча, припомняйки си потресаващото възкръсване на желания, които както му се струваха, отдавна бяха угаснали в тялото му. Прихвана разбиращия поглед на Н’тон и продължи. — Представям си мъките, които причиняват на ездачите топящите се дракони, бронзови и кафяви. Би могла да им помогне дори и зелена, ако не е прекалено стара за брачни полети…

Той въпросително погледна двамата ездачи.

— Не и след случилото се днес, — решително каза Ф’нор. — Ако се бяха обърнали с молба към някой Уейр…Например към Уейра на Д’рам… — може би щяха да им отстъпят някоя зелена, дори само и за да предотвратят катастрофата…Но да се опитат да решат проблемите си, като крадат яйца? — Ф’нор се намръщи. — Какво все пак ти е известно, Робинтън за ставащото в Южния Уейр? Помня, че ти предадох всички карти, които направих докато живях там…

— Честно да ти кажа, по-добре съм осведомен за ставащото във тамошния холд. Пиемур неотдавна ми съобщи, че ездачите са станали по-затворени от обикновено. Те и преди не са общували с жителите на холда — традициите от тяхното време все още са силни, — но някои от заселниците от време на време се е отбивал в Уейра. После внезапно са им забранили дори да се приближават. Без всяко обяснение. Според думите на Пиемур — веднага щом излетят и веднага в Помежду. Не кръжат, не прелитат над околността… Излитат — и в Помежду!

— И, най-вероятно във Времето, — замислено каза Ф’нор.

Зейр писна и Робинтън побърза да го успокои. И отново гущерът му предаде ясна картина — драконите горят огнени гущери. А после тъмнина. И отново — отблясък от златно яйце…

— Вашите приятели също ли ви предадоха това?… — попита менестрелът. Съдейки по изумените им физиономии, въпросът беше излишен.

Робинтън опита да получи от Зейр по ясна картина — къде все пак се е намирало яйцето? — но в отговор получи само смътни отблясъци, спомени за ужасен огън.

— Ех, ако бяха поне малко по-умни! — подтисна раздразнението си той. Развръзката витаеше наоколо, но къде точно?

— Те още не са на себе си — каза Ф’нор. — По-късно ще пробвам с Бърд и Гралл. Бих искал да знам, какво Менолли приема от своите огнени гущери? Бъди добър Майсторе, попитай я, когато се върнеш в Работилницата. Тя има цели десет, може би картината при нея е по-ясна?

Робинтън обеща, и тъкмо се готвеше да стане, когато се сети нещо:

— Н’тон, ти беше сред тези, които летяхте в Южния Уейр за да търсите яйцето…

— Да. Уейрът беше напуснат. Напълно! Нито един дракон, даже и най-стария.

— Какво пък, — каза Робинтън, — това трябваше да се очаква.

* * *

Когато Джаксъм, Менолли и Рут се появиха във въздуха над Форт Холд, Рут назова името си на стражевия дракон и мигновено се оказа в гъст облак от огнени гущери. Те му пречеха и драконът беше принуден да пропадне надолу няколко дължини за да може да размаха крилете си. Но трябваше само да кацне и развълнуваните гущери облепиха и него и ездачите му.

Менолли внимателно се опита да успокои захваналите се в дрехите и косата й. Два гущера се качиха на главата на Джаксъм, няколко други веднага обвиха опашки около врата му, а още три увиснаха във въздуха пред лицето му, оглеждайки се в очите му.

— Какво им се е случило?

— Ужасени са! Предават, че драконите ги горят с огън. — Менолли беше принудена да крещи. — Успокойте се глупачета такива, никой няма да ви нарани. Трябва само за известно време да се държите по-далече от Уейра.

Менестрелите привлечени от шума, побързаха да им помогнат. Някои извикаха своите огнени гущери, други просто с ръце ги сваляха от Джаксъм и Менолли. Момчето тъкмо започна да маха накачилите се по него, когато Рут го прекъсна:

„Сега ще ги успокоя! Споменът, че драконите ги изгарят ги е разтревожил много“.

Менестрелите искаха да знаят всички подробности около случилото се и Джаксъм остави Рут сам да се оправя с огнените гущери.

Оказа се, че в Гилдията се бяха наслушали на всякакви ужасии от завърналите се огнени гущери. Предадените им картини, бяха изключително ярки — Бенден, целият задръстен с огромни бронзови дракони, бълващи огън, готови за бой. Беснеещата Рамот, приличаща на кръвожаден уерр-пазач…и нещо още по-страшно — самотно яйце на пясъка. Но менестрелите най-вече бяха разтревожени от видението на драконите изгарящи огнени гущери.

— Бенденските дракони не са ги изгаряли! — едновременно заявиха Джаксъм и Менолли.

— Но засега трябва да се държат по-далече от Бенден, — добави Менолли. — Може да ги изпращаме само до Брекке или Миррим. И освен това, трябва да ги изрисуваме с нашите цветове.

Едва двамата успяха да влязат в Работилницата, когато се появи цяла тълпа от жителите на холда, които също искаха да разберат за случилото се.

Разказваше предимно Менолли. Джаксъм неволно зауважава момичето още повече, слушайки, как точно предаваше не само смисъла на събитията но и емоционалната им окраска. При това използваше умело всички известни на менестрелите прийоми — той забеляза, че един от Майсторите одобрително кимаше галейки синия огнен гущер, кацнал на рамото му.

Когато Менолли завърши разказа си, слушателите й благодариха и започнаха да обсъждат новините — кой все пак е върнал яйцето, как го е направил и защо. А също — за мерките за безопасност, които щяха да предприемат Уейровете. Заплашваше ли главните холдове някаква опасност? И какво ли щяха да предприемат Старовремците, ако отвличането беше успяло?

Малко по-малко изплуваха всякакви тайнствени случки, по отделно не чак толкова значими, но комбинирани заедно даваха повод за определени подозрения, и за които, според мнението на менестрелите трябваше да бъде съобщено в Бенден. Например, за необяснимите липси в железните рудници. Или за това, че без следа изчезваха млади момичета. Ами ако Старовремците не крадяха само драконови яйца?…

Менолли тихичко се измъкна от тълпата и привика Джаксъм след себе си.

— Откачи ми се езикът от приказки — оплака се тя и с въздишка го поведе по коридора към просторната зала на преписвачите — тук копираха засегнатите от плесен Записи и не даваха на неумолимото време да ги унищожи завинаги. Във въздуха внезапно изникнаха огнените й гущери и тя ги накара да кацнат на една от масите.

— От днес нататък, мили мои, вие ще бъдете украсени по последна мода! — тя седна и започна да рови в чекмеджетата на масата, вадейки ги едно по едно. — Джаксъм, помогни ми моля те, да намерим бяла и жълта боя. Тези тук са напълно засъхнали… — Двете кутийки със засъхнала боя за полетяха към кошницата в ъгъла.

— Как ще ги оцветиш? — полюбопитства Джаксъм.

— Е… аха, ето белият. Синият — цветът на менестрелите, светлосиният — на калфите, между тях — бял, а отстрани — жълтият на холд Форт. Така според теб добре ли е?

Джаксъм се съгласи. Менолли го помоли да подържи гущерите, докато ги маркира. За негово учудване, това не се оказа лесна работа — всеки гущер, кой знае защо все се опитваше да погледне в очите му. Той издържа петият поред поглед:

— Струва ми се че искат да ми кажат нещо, но изобщо не мога да разбера какво.

Внимателно действайки с четката, Менолли бавно каза:

— Подозирам, че цялата работа е, че ти имаш… Джаксъм, не му давай да се върти! — че имаш единственият дракон на Перн, който не…дръж го, Джаксъм…който не ги ужасява. Може би защото Рут не дъвче огнен камък…

Джаксъм въздъхна, разбирайки, че внезапно порасналата популярност на Рут сред гущерите, едва ли ще подейства добре на личните му планове. Може би щеше да се наложи да прескача през времената. Ако огнените гущери не знаеха в кое време се е отправил, те нямаше да могат да го последват…

Тези мисли му напомниха първоначалната цел, която го доведе в Работилниците на менестрелите:

— Днес сутринта с Финдер дойдохме за уравненията на Уонзър…

— Е, да. — Менолли му се усмихна над главата на непрекъснато въртящият се гущер. — Струва ми се, че това беше преди сто Оборота! Ей сега, само да го намажа с бяло и ще ти ги дам. А за помощта ти, ще ти подаря няколко лятно-зимни таблици. Пиемур тъкмо започна да ги преписва…

В стаята внезапно влетя син огнен гущер и виждайки Джаксъм облекчено засъска.

„Това е синият на дебелака“, — предаде Рут отвън.

— Аз имам само един син и ми се струва, че току що го маркирахме. — озадачено каза Менолли, броейки гущерите.

— Този е на Бранд, — каза Джаксъм. — Изглежда ми е време да се прибирам — трябваше да се върна преди няколко часа.

— Само не прави глупости, че току виж си се сблъскал сам със себе си. — засмя се Менолли. — Този път имаш основателна причина за отсъствието си!

Джаксъм улови подхвърления свитък и се застави да се усмихне. Момчето реши да не обръща внимание на всяка случайна фраза. На страха очите са големи, откъде да знае, какво в действителност си мисли Менолли…

— Значи, — каза той, — ще ме прикриеш пред Литол?

— Разбира се. И не само днес!

* * *

След връщането си в Руат, му се наложи да преразказва всичко от начало до край. Слушаха го с напрегнато внимание, гняв и накрая с облекчение. Джаксъм се усети, че използва прийомите на Менолли и си помисли, че тя със сигурност ще съчини балада, ако вече не го е направила.

След като завърши разказа си, той призова всеки, който притежаваше огнен гущер, да побърза да маркира любимците си. Цветът на Руат беше кафяв с червени квадрати, обградени с черно и бяло.

Давайки разпорежданията, той внезапно забеляза, че Литол седи в креслото си, притиска устните си и гледа замислено в пода. Джаксъм се приближи:

— Да не се е случило нещо?

Настойникът му трябваше да приложи малко усилие за да се върне към действителността:

— Винаги съм се страхувал, че конфликтът ще стигне до там — дракони срещу дракони…

— Но не се стигна, — каза Джаксъм спокойно и убедително. Литол внимателно го погледна в очите:

— Но можеше да се стигне, момче. Прекалено лесно можеше да се стигне! А ние с теб сме толкова задължени на Бенден. Може би трябва сега да съм там?

— Там е Финдер.

Литол кимна, и Джаксъм се изплаши да не би да е засегнал настойника си. Но той каза само:

— Да, нека по-добре Финдер да язди дракони… — тръсна глава и прокара ръка по очите си.

— Зле ли ти е, Литол? Да ти налея вино?

— Не, момче, с мен всичко е наред. — Литол енергично се изправи. — Предполагам, че след всички тези преживявания, напълно си забравил, заради какво отиде при менестрелите?

Ето, че вече настойникът му се държеше както обикновено! Джаксъм спокойно заяви, че се е сдобил не само с формулите на Уонзър, но и с таблиците към тях. Но веднага съжали за своята добросъвестност. Наложи му се да обяснява на Литол и Бранд, начина на определянето на времето за падането на Нишките, докато стана време за вечеря.

Да учиш някого, това е най-добрият начин и ти да разбереш. Джаксъм се убеди в това, късно вечерта, пресмятайки нещо за себе си и разчитайки приблизителната карта на Южния Континент с която разполагаше. Никъде на Перн нямаше такова спокойно кътче, а да скача във Времето там, нямаше да е толкова опасно. И щом веднъж се е заел с това, не е ли най-добре да се върне дванадесет Оборота, когато Южният Континент още не беше посещаван от никого? Още повече, знаеше къде са разположени залежите с огнен камък и лесно можеше да се сдобие с запаси за Рут. Вече се разсъмваше, когато Джаксъм най-накрая изчисли времето в което трябваше да с отправи. Успя да заспи, но час по-късно го събудиха хлиповете на Рут. Момчето отметна одеалото и полусънено пришляпа бос по каменния под. Предните лапи на Рут потрепваха в съня му, крилете се повдигаха и трепереха. Ято огнени гущери се бяха сгушили в него, повечето от тях бяха без цветова маркировка. Джаксъм ги разгони и ги накара да се махнат. Рут дълбоко въздъхна и заспа спокойно.