Ан Маккафри
Белият дракон (11)

Глава 10
Гилдията на Менестрелите — Южният континент,
вечер по времето на Уейр Бенден, 15.7.4

Когато Рут излетя от полянката, Джаксъм усети голямо облекчение, примесено с вълнение и вътрешно напрежение — както винаги преди голям скок в Помежду. Красавица и Дайвър седяха на раменете на Менолли, а Роки и Полл се бяха разположили на раменете на момчето. Именно те четиримата бяха съпровождали менестрелите в пътешествията им. Джаксъм така и не се решаваше да попита, какво са правили на Южния континент. Как да е, пътуването с лодка може да разбере, все пак Менолли беше морско чедо и отлично се справяше с платната, но да тръгнат неподготвени… Оставаше само да гадае, дали тя е споделила с Менестрела подозренията си, за ролята на Джаксъм при връщането на яйцето…

Те преминаха Помежду, първо към Нератския нос и направиха няколко кръгчета над него, за да могат Менолли и гущерите й да се концентрират върху заливчето. Джаксъм искаше да се върне във вчерашната вечер — беше изгубил няколко часа изчислявайки положението на звездите на Южното полукълбо. Но Робинтън го убеди да прибегне до този вариант само, ако Рут не може да се ориентира в картината, която ще му предадат Менолли и гущерите.

За голямо негово неудовлетворение, Рут заяви, че момичето му е дало много ясни ориентири. Така не му остана друг избор, освен да преминат Помежду.

Още с пристигането им го изненада атмосферата — въздухът беше нежен, чист и доста по-сух отколкото в Южния Уейр …тогава… Рут плавно се плъзна над малкия залив, предвкусвайки възможността да поплува. Пътеводният планински връх сияеше в далечината — безметежен и с удивително правилна форма.

— Бях забравила колко е хубаво тук, — въздъхна Менолли в ухото му.

Водата отдолу беше толкова прозрачна, че през нея можеше да се види дъното. А отпред се извиваше идеалният полумесец на белия плаж обрасъл с дървета отрупани с жълти и червени плодове.

Докато се снижаваха, момчето успя да забележи, че гората се простира като гъст килим до самото подножие на далечният връх. А от двете страни на залива имаше още две заливчета, не с толкова съвършена форма, но също така девствени на вид.

Рут заразмахва криле над пясъка и помоли ездачите си да слязат — нямаше търпение да скочи във водата. Джаксъм нежно го погали по носа:

— Давай! — и не можа да сдържи смеха си, когато белият дракон припряно се обърна и побягна към водата.

— Пясъкът е горещ, както на Люпилната площадка! — Менолли заприпка по нажежения пясък, към сянката.

— Е, не чак толкова. — Джаксъм тръгна след нея.

— Краката ми са чувствителни. — Менолли седна по дърветата. Огледа се и се намръщи с досада.

— Какво, никакви признаци ли няма? — попита момчето.

— От присъствието на Д’рам?

— Не, от огнени гущери.

Менолли отвори торбичката с храната:

— Доколко съдя по моите, след като се нахранят, което най-вероятно са направили тукашните сутринта, спят. Впрочем, докато не си седнал, бъди така добър и откъсни от онези червени плодове, от това дърво, там са по-узрели.

Сочните и узрели плодове щяха да стигнат за храна на цял холд. Джаксъм откъсна, колкото можеше да носи и ги домъкна под дървото. Той знаеше, че менестрелката много ги харесва. Рут се гмуркаше в залива, пляскаше с опашка и вдигаше вълни. Четирите огнени гущера шумно кръжаха около него.

— Сега има прилив, — каза Менолли. Отхапа част от червения плод и заби зъби в ароматната пълна със сок вътрешност. — Ох, колко е сладко! Джаксъм, защо тук всичко е толкова вкусно?

— Забраненият плод, предполагам, — усмихна се той. — Да не би приливът да влияе на появата на огнените гущери?

— Не зная. Но със сигурност Рут трябва да го направи…

— Значи, трябва да почакаме, докато му обърнат внимание?

— Така ще е най-лесно.

— А точно в тази част на южния дали има огнени гущери?

— Нима не съм ти казала? — Менолли се опита да имитира разкаяние. — Видяхме кралица в брачен полет. Бронзовите ми за малко да хукнат след нея. Да знаеш как ругаеше Красавица!

— Може би има още нещо, което сте забравили да ми кажете?

Менолли ехидно се усмихна.

— Старите ми спомени също предизвикват асоциации. Ако нещо ти потрябва, ще се опитам да си припомня.

Джаксъм само се усмихна в отговор. Беше толкова топло, че той свали летателното яке и шлема. Рут се наслаждаване на банята си и не бързаше да излиза от водата. Четирите гущера също се гмуркаха и пищяха възбудено.

Ставаше все по-горещо. Белият пясък отразяваше слънчевите лъчи, вълните топъл въздух проникваха под сянката на дърветата. Джаксъм не можеше вече да гледа равнодушно прозрачните морски вълни, смъкна панталоните и ризата, и хукна през горещия пясък към водата. Не успя да се отдалечи и на една драконова дължина, когато след него скочи и Менолли.

— Само да не изгорим на слънцето, — каза тя. — Миналия път така здраво изгорях, че кожата ми се смъкваше на ленти, като на пещерна змия!

Рут изплува до тях продуха ноздрите си и едва не ги потопи с един размах на крилете си. Добре, че бързо протегна опашката си за която двамата се хванаха смеейки се.

Когато, уморени и щастливи се измъкнаха на брега, Джаксъм се загледа в Менолли. Менестрелката беше по-стройна от Корана — с по-дълги крака и не толкова пълна в бедрата. А и се движеше толкова грациозно, че момчето не можеше да откъсне очи от нея. Тя облече ризата без ръкави, обу панталонки, срязани малко над коленете и се захвана да суши късо подстриганата си коса. Джаксъм повече я харесваше, когато беше с дълга коса, но на нея вече често и се налагаше да лети върху дракони — трудно е да скриеш такава коса под летателен шлем.

Двамата изядоха по един голям жълт плод, такива момчето никога не беше опитвало, а и в устата му все още беше солено от морската вода.

Рут най-накрая излезе от водата и се изтръска, измокряйки ги от глава до пети.

„Бързо ще изсъхнете,“ — отвърна той на протестите им. — „Тук е горещо като в Керун.“

Джаксъм бързо погледна към Менолли, сякаш тя би могла да чуе невнимателното подмятане на дракона. За негово успокоение тя си имаше друго занимание — ругаеше и се отърсваше от мокрия пясък.

— Не е проблема във водата — каза той на дракона си, преди да се изтегне под дебелата сянка. — А в това, че целите ни засипа с пясък. Нямаш съвест и това си е.

Рут се изтъркаля в сухия, чист пясък и блажено замря на слънцето. Уморените огнени гущери тихичко чуруликайки се настаниха около него.

На Джаксъм му мина мисълта, че трябва да остане буден в случай, че се появят някои от местните гущери. Но умората, храната, слънцето и чистият въздух си казаха думата — и той заспа.

„Не мърдай, — разбудиха го мислите на Рут. — Имаме си гости“.

Джаксъм лежеше на хълбок, сложил лявата ръка под бузата си. Бавно отвори очи и потърси с поглед дракона. На пясъка до него седяха три бронзови, четири зелени, син и две кралици. На никой от тях нямаше нашийници или цветни маркери. Докато момчето ги оглеждаше, долетя кафяв и кацна до една от кралиците. Те докоснаха носовете си, а после изпънаха шии и заразглеждаха Рут. Главата на дракона лежеше на пясъка, точно пред тях, а клепачите му бяха едва едва отворени.

Красавица, която дремеше от другата му страна скочи на рамото му и започна на свой ред да оглежда непознатите.

„Попитай ги, дали не си спомнят самотен бронзов дракон“ — мислено помоли Джаксъм Рут.

„Вече ги питах. В момента се опиват да си спомнят. Харесаха ме. Досега не са виждали такъв, като мен“.

„И няма да видят“, — каза Джаксъм. Забавляваше го удоволствието, което прозвуча в гласа на дракона. Рут винаги така се радваше, когато някой го харесаше.

„Отдавна, много отдавна тук е имало самотен дракон — предаде Рут. — Бронзов. И с него е имало човек, който се е разхождал по брега напред назад. Не са останали дълго тук.“, — той добави последната фраза, така сякаш бе хрумнала на него.

Какво ли означаваше съобщението на гущерите? Джаксъм се замисли, изпълнен с тревожни предчувствия. Или те се бяха появили и отвели обратно … или двамата с Тирот бяха минали Помежду.

„Попитай ги, какво още помнят за хората, които са били тук? Може би са видели Д’рам с Ф’лар?“

Огнените гущери изведнъж се развълнуваха така, че Рут вдигна главата си от пясъка и в очите му заблестя тревога. Красавица, която седеше на шийния му гребен, падна от рязкото движение и изчезна в Помежду, за да се появи миг по-късно пронизително пищейки против това безобразие.

„Те помнят хората — каза Рут. — Но защо аз не помня?“

„А драконите?“ — Джаксъм почти изпадна в ужас. Ами ако Старовремците по някакъв начин бяха разбрали за полета им с Менолли? …Но бързо се окопити — те просто нямаше откъде да знаят.

Едва не подскочи, усещайки докосване по ръката си.

— Опитай да разбереш, — прошепна Менолли, — кога Д’рам е бил тук?

„Не е имало дракони. Само много, много хора.“, — каза между другото Рут и добави, че гущерите са прекалено възбудени за да си спомнят друго за сам човек с дракон. — „Трудно ги разбирам, всеки от тях показва различни неща.“

„А за нас знаят ли?“

„Вас още не са ви видели. Досега разглеждаха мен. Но вие не сте техните хора.“ — Съдейки по тона му, Рут също беше объркан.

„Не можеш ли да ги накараш да си спомнят още нещо за Д’рам?“

„Не, — каза Рут и добавил разочаровано: — Те искат да си спомнят само за техните хора. Не моите. Техните хора“.

„Може би, ако се покажа, ще ме познаят?“ — Джаксъм побутна Менолли и двамата бавно се изправиха.

Огнените гущери се изплашиха от внезапната им поява, излетяха веднага и след като се отдалечиха, минаха в Помежду

„Вие — не сте хората които те помнят“, — изкоментира драконът.

— Повикай ги обратно, Рут! Трябва да разберем къде е Д’рам!

Рут помълча известно време; отблясъците в очите му постепенно се успокоиха. После поклати глава и разочаровано съобщи на ездача си, че гущерите са отишли да си припомнят за своите хора — каквото и да означава това.

— От картините, които успях да доловя чрез Красавица, — каза Менолли — не вярвам да са имали предвид жителите на Южния Холд. На заден план в спомените им се виждаше планината. — Тя погледна в тази посока, но от дърветата нищо не се виждаше. — Едва ли са имали предвид мен и Робинтън, когато попаднахме тук. Рут, да са си спомняли и лодка? — попита тя белия дракон и се обърна към Джаксъм за отговор.

„Никой не ми каза да питам за лодка, — оплака се Рут. — Но те наистина са видели човек с дракон!“

— А как щяха да реагират, ако… ако Тирот беше преминал в Помежду?

„Сам? Завинаги? Не, те не помнят мъка! Затова пък аз помня, много добре помня смъртта на Мират“ — тъжно отвърна драконът.

Джаксъм го погали по муцуната.

— Той … е преминал? — Менолли нямаше как да чуе Рут и се разтревожи.

— Рут предполага, че не го е направил. А и драконът нямаше да позволи ездачът му да посегне на себе си. Д’рам не може да се самоубие, докато Тирот е жив. А Тирот няма да го направи докато Д’рам е жив.

— В кое време са тогава? — разстроено попита Менолли. — Така и не можахме да изясним

— Все още не. Но, ако Д’рам е бил тук и е останал достатъчно дълго, за да го запомнят тукашните огнени гущери, значи трябва да си е построил някакво убежище. Все пак и тук валят дъждове и … Нишки… — Джаксъм тръгна към гората за да провери своето предположение. И изведнъж се обърна и закрещя: — Слушай, Менолли, Нишки падат само от последните 15 Оборота! За Тирот, това не е дълъг скок! Старовремците пристигнаха в при нас, като се движеха на интервали от по 25 Оборота. Готов съм да се обзаложа на каквото си поискаш, че Д’рам е там, където няма Нишки. Предполагам се е наситил на битките с тях за няколко живота напред! — Момчето се втурна при вещите си и бързо се облече. Д’рам трябва да е скочил в миналото на 20 Оборота. Или на 25. Е, ще пробва, а ако не намери следи, веднага ще се върне. — Той скочи на врата на Рут, намести шлема и каза на дракона да излети.

— Джаксъм, почакай! Не бързай…

Шумът от крилете на Рут заглуши гласа на Менолли. Момчето се усмихна, гледайки как тя в безсилен гняв скача по пясъка. Съсредоточи се върху времето където искаше да се пренесе: в нощта, преди разсъмване и Червената Звезда да е далеч на изток — блед зловещо-розов пламък, все още не готов да изсипе своето зло върху нищо неподозиращия Перн… И все пак последната дума беше на Менолли — в мига преди да преминат Помежду, Джаксъм усети, как една гъвкава опашка се увива около врата му.

Миговете в леденото нищо на Помежду течаха безкрайно дълго. Мъртвият студ, пронизваше кожата и влизаше в тялото му. Джаксъм стискаше зъби, очаквайки това изпитание да продължи още дълго, но внезапно се появиха в хладното утринно небе, където ниско над хоризонта гореше Червената Звезда.

— Можеш ли да почувстваш Тирот? — попита момчето. Не можеше да види нищо в сивия сумрак на настъпващия ден — много обороти преди неговото раждане.

„Спи, — каза Рут. — И човекът спи. Тук са“.

Изпълнен с възторг, Джаксъм каза на Рут да се върне обратно, но малко по-късно от тяхното излитане. Той си представи слънцето, висящо ниско над гората. А малко по-късно наистина го видя там, когато Рут закръжи над малкия залив.

Не успя веднага да намери Менолли на брега. Но изведнъж край него се появиха Красавица и двата бронзови — оказа се, че с него в Помежду е пътешествал Роки. Гущерите вдигнаха ужасна врява и от гората излезе Менолли. На Джаксъм му беше ясно, че тя е бясна преди да се доближи до него. Тя го стрелкаше със свирепи погледи, докато Рут кацаше опитвайки се да не издуха пясък върху нея, а после застана до дракона и скръсти ръце.

— Е!?

„А тя е красива — помисли си Джаксъм. — Как и блестят очите!“

— Д’рам е там, — каза той. — Двадесет и пет оборота назад. Водих се по Червената Звезда.

— Добре поне, че си се сетил да използваш постоянен ориентир… Ти имаш ли представа, че изчезна за няколко часа, неизвестно къде?

— Но ти знаеше, че с мен всичко е наред! Нали с мен беше Роки…

— Нищо не знаех! Ти изчезна толкова далеч, че Красавица не можеше да се свърже с него! — Менолли размахваше ръце и не можеше да намери думи от възмущение. — Можеше да попаднеш на тези хора, които са виждали тукашните огнени гущери. Ти можеше да сбъркаш в сметките и въобще да не се върнеш!

— Извинявай! Виновен съм. — Джаксъм искрено се разкайваше. — Просто не си спомних, кога точно отлетяхме. И се застраховах, да не би случайно да се сблъскам със себе си.

Момичето малко по малко се успокояваше:

— О я върви… със своите застраховки…Едва не пратих Красавица да доведе Ф’лар!

— Толкова ли се разтревожи?

— А, всъщност не! — Менолли вдигна багажа си, облече летателното яке и сложи шлема. — Ако случайно те интересува — намерих останките от бараката на Д’рам, ето там до ручея. — Тя подметна вързопчето към Джаксъм, ловко се изкачи на гърба на Рут и се огледа за гущерите си. — Къде пак изчезнаха?

Повика ги — момчето едва успя да се наведе и над главата му припляскаха малки криле. Менолли бързо ги разположи — Красавица и единия бронзов при нея, останалите по раменете на Джаксъм.

Когато се появиха над Бенден и Рут весело изпя името си, гущерите изпаднаха в объркване и жално запищяха.

— Бих искала да ви взема с мен в уейра Кралицата, — каза Менолли. — Но се страхувам, че няма се приеме много добре. Така че, хайде, марш при Брекке!

Но едва изчезнаха, когато стражевият дракон изрева, изпъна шия и разтвори криле. В очите му с червени пламъци заблестя ярост.

Джаксъм и Менолли се стреснаха от това неочаквано посрещане, огледаха се и видяха цяло ято огнени гущери, което ги следваше.

— Те ни следват от Южния! Рут, кажи им да се махат веднага.

Ятото изчезна.

„Искаха само да разберат, откъде сме пристигнали“, — огорчено каза Рут.

— В Руат, могат да идват когато си поискат. Но тук не!

„Те няма да се върнат, — натъжено отвърна Рут. — Уплашиха се…“

Ревът на стражевия дракон разтревожи целия Уейр. Джаксъм и Менолли съвсем се отчаяха, когато видяха, как Мнемент се надига от своя корниз. Дочу се и ревът на Рамот. Докато се приземиха на дъното на Чашата, ревяха вече половината дракони, а до Мнемент се появиха Лесса и Ф’лар.

— Е, сега вече се насадихме, — измърмори Джаксъм.

— Няма страшно, — каза Менолли. — Носим добри вести, значи мъмренето ще ни се размине…Съсредоточи се върху това

— Прекалено съм уморен за да се съсредоточавам върху каквото и да е. — Сърбеше го цялата кожа. От пясъка или от слънцето…Във всеки случай не се чувстваше много добре.

„Много съм гладен…“ — каза Рут, поглеждайки към оградената площадка за хранене.

— Не се сърди, но не мога да те пусна да ловуваш тук. — въздъхна Джаксъм. Потупа приятеля си по шията и виждайки, че Предводителя и Стопанката на Уейра ги чакат, подръпна панталоните си и подкани Менолли да побързат.

Не успяха да направят и три крачки, когато Мнемент обърна грамадната си глава към Ф’лар и Лесса. Двамата размениха няколко думи и заслизаха по стълбите.

„Мнемент — е добър приятел, — каза Рут. — Разрешиха ми да се нахраня тук!“

— Нека Рут се нахрани, Джаксъм! — долетя гласът на Ф’лар. — Целият е посивял от глад!

Цветът на Рут действително преливаше в сиво. Дори и момчето се чувстваше така — възбудата и възторга от успеха съвсем изчезнаха и на тяхно място се появи апатия. С облекчение пусна белия дракон на площадката за хранене.

Вече се приближаваше до предводителите, когато усети, как коленете му необяснимо омекнаха и той залитна към Менолли. Момичето веднага го улови за лакътя.

— Какво му стана? Да не е болен? — Ф’лар вече бързаше да и помогне.

— Скочи двадесет и пет Оборота назад във времето за да намери Д’рам. А после обратно! Съвсем е изнемощял.

Това бяха последните думи, които Джаксъм чу. Когато се свести, откри че някой държи под носа му флаконче с гадна миризма. Главата му веднага се проясни и той се дръпна назад, спасявайки се от вонята. Оказа се, че седи на стъпалата на кралския Уейр. Менолли и Ф’лар го поддържаха от двете страни, а пред себе си видя Манора и Лесса. Всички изглеждаха много развълнувани.

На площадката за хранене тънко изписка уер и млъкна, разкъсан от ноктите на Рут. Удивително, но Джаксъм веднага се почувства по-добре.

— Изпий това без да бързаш. — нареди Лесса, слагайки в ръката му топла чаша. Горещият бульон ухаеше апетитно на билки. Джаксъм изпи две глътки и отвори уста, готов да разказва, но Лесса го накара да го допие.

— Менолли вече ни каза най-важното. — Погледът на Стопанката на Уейра беше неодобрителен. — Включително и това, че си отсъствал половин ден, заради което едва не се е побъркала от тревога. Но я кажи как се досети да се върнеш в миналото на двадесет и пет оборота? Не-не, не отговаряй. Пий. Станал си направо прозрачен, а не искам да си имам работа с Литол, ако падне и косъм от главата ти заради това безумно пътешествие… — Тя му метна изпепеляващ поглед. — Е, аз разбира се се притеснявах за Д’рам, не не дотолкова, че да рискувам и късче от кожата на Рут в търсенето му. Не съм и във възторг от участието на огнените гущери… — погледът на Лесса вече изпепеляваше и Джаксъм и Менолли. — Все още мисля, че те са крилати безсрамници и паразити. Вечно се пъхат където не са ги канили. Предполагам, че това ято немаркирани гущери ви е последвал от Южния? Никога няма да позволя…

— Не съм в състояние да им забраня да следват Рут. — Джаксъм беше прекалено изморен за да бъде предпазлив. — Мислите ли че не съм пробвал?

— Не се съмнявам, че си опитвал, — омекна Лесса.

От площадката за хранене се дочу изплашен писък на уерр. Ру пикира над птиците и хвана втори самец.

— Виж го колко е прецизен. — с одобрение отбеляза Лесса. — Не гони цялото стадо до изнемога, както някои други, а избира най-вкусния. Е, Джаксъм, можеш ли да станеш? Струва ми се, че ще е по-добре да прекараш нощта тук. Менолли, изпрати някой от твоите нещастни гущери за да съобщи на Литол. А и Рут ще трябва да смели вечерята си. Няма да позволя на смъртно уморено хлапе да пътува Помежду на също толкова уморен и преял дракон.

Джаксъм се изправи на крака:

— Благодаря ти Стопанке, вече се чувствам добре.

— Да, виждам как едва стоиш прав — усмихна се Ф’лар и здраво хвана момчето през кръста. — Хайде във Уейра.

— А аз ще му донеса храна, — обеща Манора — Хайде Менолли, ела да ми помогнеш, а и тъкмо ще изпратиш съобщението.

Менолли се поколеба, явно искаше да остане до Джаксъм.

— Спокойно момиче! — усмихна й се Лесса. — Даже няма да му се карам, той едва стои на краката си. Ще си запазя мъмренето за после. Сега изпрати съобщение до Руат и после ела при нас в Уейра.

Джаксъм се опита да откаже помощта, но двамата Предводители не го оставиха и добре, че го направиха — докато стигнат до най-горното стъпало той едва ли не висеше в ръцете им. Те го вкараха вътре, а Мнемент го проследи със съчувствен поглед.

Джаксъм идваше тук не за пръв път и влизайки в жилищното помещение се запита, докога в Уейра на Рамот ще го преследва чувство за вина. Ами ако Рамот чуваше мислите му?… Но не: когато грижливо го сложиха в креслото, кралицата само лениво го погледна с очи, преливащи като скъпоценни камъни и никак не се обезпокои.

Между другото Лесса успя да го завие в мъхесто одеало, мърморейки нещо за простудите, които лесно може да лепне човек след такова изтощение И изведнъж замръзна, хвана брадичката му и прокара пръст по белега, оставен от Нишката.

— Ще ми е интересно да разбера, владетелю Джаксъм, откъде успя да се сдобиеш с това? — попита тя рязко.

Погледът и беше такъв, че Джаксъм не смееше да мигне.

Ф’лар тъкмо носеше към масата вино и чаши и резкият тон го накара да се разтревожи.

— С какво се е сдобил? Аха, виждам, младежът е учил дракона си да дъвче огнен камък, но е забравил да го научи как да избягва Нишките…

— Струва ми се, беше решено, че той ще остане владетел на Руат!

— Струва ми се, ти обеща да не му се караш — Ф’лар намигна на Джаксъм.

— За скоковете във времето — да. Но това… е съвсем друго нещо!

— Дали? — попита Предводителят. — Помня едно младо момиче, чиято мечта беше да лети на своята кралица.

— Моите полети не бяха така опасни. Той можеше…

— Той вече се е научил! Нали така, Джаксъм? За избягването…

— Да, Предводителю… Н’тон ме взе във Уейр Форт заедно с останалите момчета…

— А защо никой не ми каза. — Лесса все още беше ядосана.

— За обучението му отговаря Литол. Ако беше счел за нужно да ни се оплаче, че подопечният му се е наранил, щеше да го направи. А що се отнася до Рут — той попада под юрисдикцията на Н’тон. И отдавна ли се обучаваш там, младежо?

— Отскоро. Помолих Н’тон защото…е… — Съвестта не даваше на Джаксъм да излъже, но Лесса в никакъв случай не трябваше да разбере за ролята му при връщането на яйцето. Какво да прави сега?…

Ф’лар го спаси:

— Защото Рут е дракон, а драконите трябва да дъвчат огнен камък и да се бият с Нишките, нали така? — той повдигна рамене и се обърна към Лесса. — Нима си очаквала друго? В него, както и в теб тече Руатска кръв. Добре момче. Внимавай занапред да държиш кожата на Рут здрава…твоята също.

— Все още не сме били на боен полет. — каза Джаксъм.

Ф’лар приятелски го тупна по рамото:

— Стига се надува! Лесса, Литол е възпитал момчето както трябва! Един път си е подложил физиономията, значи втория път ще бъде по-ловък. Рут също ли пострада?

— Да! — Джаксъм сякаш отново преживя страданията на приятеля си и страха си за него.

Ф’лар се разсмя и размаха пръст срещу Лесса, която все още гледаше сърдито:

— Хайде стига! Сега вече трябва да си убедена, че той никога повече няма да рискува. Предполагам драконът ти не е бил сериозно ранен, или се лъжа? Нещо отдавна не съм ви виждал.

— Не, — бързо отвърна Джаксъм. — Всичко отдавна зарасна, даже и белег не остана…там на левия крак.

— Това не ми харесва много, — каза Лесса.

— Искахме да поискаме за вашето разрешение Стопанке — леко поизкриви истината момчето, — но точно тогава се станаха някои събития…

— Е и… — започна тя.

— Е и, надявам се че разбираш, — подхвана Ф’лар, — че именно сега в никакъв случай не трябва да се нараняваш сериозно! Не можем да допуснем, един от най-главните холдове да стане предмет на раздор.

— Разбирам това Предводителю.

— А също се страхувам, че няма да избързваме с твоето утвърждаване за Владетел…

— Не искам Литол да се маха, Предводителю! За нищо на света…

— Такава вярност ти прави чест момче, макар че положението ти в момента е меко казано двусмислено. Да търпиш и да чакаш никога не е лесно, но понякога усилието се възнаграждава…

Джаксъм се смути от погледите, които си хвърлиха предводителите.

— Днес, — продължи бронзовият ездач, — ти прояви находчивост и изобретателност, макар че, ако знаех предварително какво ти се върти в главата, щях да ти дам точни инструкции. — Лицето на Ф’лар беше сурово, но Джаксъм въпреки волята си се усмихна, когато Предводителят поклати глава. — Цели двадесет и пет оборота!

Лесса изхъмка.

— Точно за това си помислих Лесса, спомних си твоите скокове — каза Джаксъм и като видя учудването й поясни: — Когато доведе Старовремците, вие сте се движели на скокове от по двадесет и пет оборота. Помислих си, че Д’рам вероятно се е върнал с такъв интервал. Това му дава добър запас от време преди Преминаването — може да не се тревожи за нишки…

Ф’лар одобрително кимна, и даже Лесса, леко омекна.

Рамот обърна глава към входа.

— Носят ти храна, — усмихна се Лесса. — Добре, прекратяваме всякакви разговори, докато не се нахраниш. Вземи пример от Рут — Рамот казва, че току що е разкъсал трети уер.

— Само не си мисли да се вълнуваш за някакви си птици. — каза Ф’лар, като видя как момчето потръпна при споменаване на лакомията на приятеля му. — Спокойно, ще остане храна и за другите дракони.

Влезе Менолли, задъхана от изкачването по стълбата, и съдейки по капките пот по челото й — от бързане.

— Та тук има храна за цяло бойно крило, — каза Лесса виждайки подноса.

— Манора каза, че е време за вечеря. — отвърна Менолли. — Защо да не хапнете тук в уейра?

Ако сутринта някой беше казал на Джаксъм, че ще вечеря в компанията на Предводителите на Бенден, той щеше да го посъветва да потърси помощта на някой лечител. Но той не можа да седне на масата, преди да се види с Рут, въпреки успокоителните съобщения на Рамот и Мнемент. Накрая Лесса му разреши да излезе на корниза и да погледне белият дракон, който си чистеше ноктите до езерото. След като се върна на масата, момчето забеляза, че трепери от слабост и наблегна на печеното месо за да възстанови силите си.

— Я повторете, какво са казали онези огнени гущери за хората. — нареди Ф’лар, когато привършиха вечерята.

— От гущерите трудно може да вземеш каквото и да е обяснение. — каза Менолли. — Когато Рут ги попита дали си спомнят хора, те така се развълнуваха, че от техните съобщения трудно можеше да се разбере нещо. Освен това предаваха картини от които също нищо не можеше да се разбере.

— Защо, да не би да се различаваха? — въпреки неприязънта си към гущерите Лесса се заинтересува от разказа.

— Работата е там, че всяка група гущери обикновено предава някакъв образ, — каза Менолли, и Джаксъм затаи дъх: нима ще е толкова безразсъдна, че ще спомене яйцето?… Но момичето продължи: — Ето, например, когато се отзоваха на полета на Кант към Червената Звезда и неговото падане…А когато аз пратя някъде моите, получавам от тях образи на места където са били. При това сякаш си усилват спомените взаимно.

— Хора, — замислено каза Ф’лар. — Може би са имали предвид хора, живеещи в някоя друга част на Южния? Континентът все пак е огромен…

— Ф’лар! — рязко го прекъсна Лесса. — Първо — не забравяй, че не се занимаваме с изследвания на Южния. И второ — ако наистина там живееха хора, рано или късно щяха да срещнат Ф’нор или разузнавачите на Торик. Не говоря по-достоверни признаци от спомените на някакви си гущери!

— Сигурно си права! — каза така разочаровано Ф’лар, че Джаксъм си помисли, че никак не е лесно да бъдеш Предводител на Бенден и Пръв ездач на Перн.

В последно време младежът се убеждаваше не веднъж, че много неща се оказваха не такива, каквито изглеждаха на пръв поглед. Във всяко нещо след внимателно вглеждане се виждаха скрити граници. Тъкмо си се добрал до целта и изведнъж се получава не това, което си си мислел. Ето например — обучението му на дракона да бълва огън. Сега тренираше с младите ездачи на Н’тон, но от това не му беше кой знае колко добре — ще полети в бойно крило, но ще трябва да лети най-високо от всички, за да не могат да го познаят жителите на холда.

— Работата, Джаксъм е там, че ние, — Ф’лар посочи Лесса, себе си и с жест обхвана целия Уейр, — имаме нещо предвид за Южния, — преди господата владетели да почнат да го късат на парчета за своите младши синове — Той отметна кичур от челото си. — Древните ни дадоха доста ценен урок. А аз от своя страна зная, в какво се превръща един Уейр в дългия Интервал между Преминаванията. Ние добре се потрудихме — разселихме защитаващи земята личинки. За следващото преминаване на Червената Звезда целият Северен континент ще получи надеждна защита. Във всеки случай, няма да се боим, че Нишките ще се заровят в почвата. И, ако в миналото ездачите се струваха на холдерите паразити, то сега със сигурност ще се появят основания за това.

— Хората винаги са се чувствали сигурни когато виждат драконите да горят Нишките! — възрази Джаксъм, въпреки, че съдейки по лицето му, Ф’лар не се нуждаеше от утеха.

— Така е, но бих предпочел бъдещите Уейрове да спрат да зависят от щедростта на холдовете.

— Значи ти е нужен Югът!

— Не целия! — каза Ф’лар, а Лесса доуточни:

— Само най-добрата му част.