Ан Маккафри
Белият дракон (10)

Глава 9
Началото на лятото: Гилдията на Менестрелите — холд Руат, 15.7.3

Първото предупреждение Робинтън получи от Зейр. Бронзовият, който спеше на перваза на прозореца, внезапно се събуди, прехвърча на рамото му и плътно обви опашката около врата му. На менестрела, сърце не му даваше да отстрани мъничето, само го накара да отслаби хватката:

— Ще ме задушиш, глупаче!

Зейр потри главата си в бузата на Робинтън и запищя: не беше на себе се.

— Какво ти има? — попита менестрелът. Погледна през прозореца и видя, как стражевият дракон се изправи на задни лапи и протръби. Изникналият във въздуха, огромен бронзов, отвърна и направи заход за кацане.

Някой почука на вратата зад гърба му и влезе, преди Робинтън да отговори. Той се обърна, канейки се да направи забележка. Пред него стоеше Менолли. Златната Красавица седеше на рамото й, а Роки, Дайвър и Полл, се виеха наоколо, сякаш танцуваха.

— Това е Ф’лар! — почти извика Менолли.

— Виждам, момичето ми, виждам. Но не разбирам защо е тази паника?

— Паника? Не се паникьосвам, просто се вълнувам. Бенденци ни посещават за пръв път откакто изчезна яйцето…

— Тогава, покажи малко учтивост, и виж дали при Силвина няма да се намерят сладкиши в добавка към клаха. Уви — добави със съжаление, — прекалено рано е за вино…

— Според Бенденското време, не е толкова рано — подметна Менолли и излезе.

Робинтън я проследи с поглед и печално въздъхна. Сянката на отчуждението, легнала между менестрелите и Уейр Бенден, го караше да тъгува.

Но, по-добре беше да не мисли за това. Доколкото чу, Мнемент отвърна достатъчно жизнерадостно на стражевия дракон. Какви ли вести носеше със себе си Ф’лар? И, което беше по-важно — знаеше ли Лесса, къде в момента е Предводителят. Дали е одобрила пътуването му?

Мнемент се приземи — Ф’лар сигурно вече пресичаше полянката. Робинтън усети, че за това време, ще успее да събере притеснения за целия месец, започвайки от деня, в който отношенията между Бенден и Гилдията охладняха.

Менестрелът се доближи до прозореца и видя как Ф’лар влезе във вътрешния двор. Там спря и се обърна към един от младшите менестрели. След това вдигна глава и забеляза огнените гущери, накацали по целия покрив. Менестрелът се замисли, дали да не отпрати Зейр, докато Ф’лар е тук — нямаше нужда да го дразни.

Ф’лар влезе в Работилницата. През отворения прозорец долетя гласът му — говореше с някого. Силвина?… Не, по-скоро Менолли го беше причакала. И точно — той чу как тя разговаряше с Предводителя, докато се качваха по стълбите. Гласовете им бяха спокойни. Умно момиче, знае как да се държи…

— Представи си, Робинтън, — усмихна се Ф’лар, влизайки в стаята — Менолли ми каза, че гущерите й наричат Мнемент — „Най-великия“!

— И това само, когато не са много щедри откъм похвали. — Робинтън взе подноса от момичето. Тя излезе и затвори вратата. Робинтън знаеше, че така или иначе тя щеше да научи, какво са си говорили. Нейната Красавица, неслучайно не се отделяше от неговия Зейр.

— Предполагам, в Бенден всичко е наред? — попита той, наливайки клах на Предводителя.

— Благодаря, всичко е наред, — отвърна Ф’лар. Робинтън го гледаше с очакване и ездачът добави: — Има обаче една загадка, която ни тревожи. Надяваме се, че ти ще ни помогнеш да я разрешим.

— С удоволствие, стига да мога. — Робинтън покани Ф’лар да седне.

— Не можем да намерим Д’рам…

— Д’рам? — Робинтън беше искрено учуден. — Къде може да се е дянал?

— Знаем само, че е жив. Но къде е …

— Нима Рамот не може да се свърже с неговия Тирот?

Ф’лар поклати глава:

— Страхувам се, че е направил скок във времето.

— Смяташ, че Д’рам се е скрил във времето?

— Това е единственото, което можехме да предположим. Но не мисля, че се е върнал обратно в своето Време. Едва ли Тирот е способен да издържи такова пътешествие още веднъж. Ти сам знаеш, колко сили отнема това и от ездача и от дракона.

— Впрочем, това можеше да се очаква… — бавно каза Робинтън: умът му вече прехвърляше различни варианти.

— Да, — съгласи се Ф’лар.

— Не е ли могъл да отлети в Южния Уейр?

— Не, Рамот веднага щеше да го намери там. А, Г’денед изследва Иста много години назад, още до началото на Преминаването. Той мислеше, че баща му ще остане на паметно за него място.

— Лорд Уорбрет предлагаше на Д’рам която и да е пещера, на южния бряг на остров Иста. Стори ми се, че той беше доволен… — Но Ф’лар поклати глава и менестрелът се замисли: — Впрочем — даже много…

Ф’лар се изправи и направи няколко крачки из стаята.

— Имаш ли някакви предположения, къде може да се е дянал? Ти му беше приятел. Може би, ще си спомниш нещо, което да ни доведе до някаква следа?

— В последно време, той разговаряше много малко. Просто седеше до Фанна и я държеше за ръката, — каза Робинтън. Колкото и да беше привикнал към мисълта за скоротечния човешки живот, верността на Д’рам към стопанката му и неговата мълчалива тъга при смъртта й, го караха да се просълзява. — Зная, че Грока и Санджел също предлагаха гостоприемството си. А освен това, той би могъл да се оттегли на всяко едно място на Перн и навсякъде с радост ще бъде приет. Но изглежда е предпочел да остане насаме със спомените си…може ли да те попитам Ф’лар, защо го търсите?

— Няма конкретна причина, просто се безпокоим за него.

— Олдайв спомена, че Д’рам е с напълно здрав разсъдък, ако това имаш предвид.

Ф’лар се намръщи и нетърпеливо отметна перчема си.

— Честно казано, Лесса много се притеснява. Когато нашата кралица не можа да намери Тирот, Лесса предположи, че Д’рам е отишъл някъде по-далече във времето, за да не ни натъжи със своето самоубийство. Аз мисля, че това е напълно в негов стил.

— Той сам направи избора си, — меко каза Робинтън.

— Зная. И никой не си и мисли да го осъжда, но ето че Лесса, не може да си намери място. И освен това, въпреки че Д’рам предаде водачеството и пълномощията си, неговите знания и опит са безценни. Особено сега. Той е уважаван…Накратко казано, той ни е нужен. Трябва да се свържем с него.

Робинтън си помисли, че може би той съзнателно се е скрил там, където няма да е лесно да бъде намерен. Но, Д’рам да се откаже да служи на Перн и на ездачите — такова нещо не можеше да се случи.

Но на глас каза:

— Може би му трябва време за да се съвземе.

— Той много се измъчи, докато се грижеше за Фанна, — отвърна Предводителят. — Ти сам прекрасно знаеш. А ако сам се е разболял? Кой ще му помогне?

— Извинявай за напомнянето, — внимателно каза Робинтън, — но Брекке не се ли опита да го намери с помощта на огнените гущери. Със своите и с тези които живеят в Уейр Иста?

Ф’лар се усмихна:

— Че как иначе! Тя настояваше да пробва. Но нямаше никакъв резултат! Разбираш ли, на гущерите, както и на драконите за начало им трябват някакви ориентири. А какво можем да им дадем?

— Нямам предвид, да ги изпращаме някъде. Просто да ги помолим, да си припомнят самотен бронзов дракон.

— За какво да ги помолим? Да си припомнят? — Ф’лар недоверчиво се разсмя. — Че те въобще могат ли да помнят?

— Сериозен съм Ф’лар. Те пазят много спомени. Откъде например, биха могли да знаят, че Червената Звезда… — Зейр протестиращо запищя и така се завъртя на рамото на Робинтън, че го одраска по врата с крилото си. — Ето, сам виждаш, споменеш ли я пред тях… Още преди полета на Ф’нор и Кант, всички огнени гущери знаеха, че ТЯ е смъртно опасна и не може да бъде достигната. Колкото и да съм ги питал, те повтарят само едно — някога всички са се страхували от нея. Кой е бил това, и как са могли да го запомнят? Техните предци, когато предците на сегашните ездачи, са се опитали да щурмуват Червената Звезда? Ф’лар замислено гледаше Майстора.

— Това не е първият случай — продължи той — когато спомените им се потвърждават. Майстор Андемон предполага, че е напълно възможно гущерите да помнят всички необичайно, на което дори и само един е бил свидетел. Животните, в края на краищата се ръководят от инстинкти. Може би и сега си имаме работа с някаква разновидност на инстинкт?

— Нещо не ми е много ясно, — каза Ф’лар, — по какъв начин ще използваш спомените на огнените гущери в търсенето на Д’рам.

— Много просто. Ще ги помоля да си припомнят, не са ли видели, самотен бронзов дракон. Гледка достатъчно необичайна, за да бъде забелязана и запомнена! — На лицето на Ф’лар се отрази съмнение и Робинтън добави: — Уверен съм, че ще се получи, особено, ако помолим Рут да поговори с тях.

— Да. Единствено от него не се страхуваха, когато ги беше нападнал страхът от драконите. Те буквално го обсаждаха. Джаксъм ми разказваше, че където и да се появят, гущерите веднага се домъкват за да си поприказват с Рут. Сред тях все ще има поне един, който да си спомни, това което ни е нужно.

— Ако това помогне да разсеем страха на Лесса, — каза Ф’лар, — готов съм да забравя неприязънта си към тази летяща напаст.

— Ще ти го напомня. — Робинтън се усмихна.

— Ще полетиш ли с мен в Руат? — попита Предводителят.

Робинтън мигновено си припомни белега на физиономията на Джаксъм. Разбира се, всичко беше отдавна зараснало, но менестрелът не можеше да си спомни, дали ездаческото обучение на младия владетел, беше съгласувано с Бенден. И предложи:

— Може би първо трябва да проверим, дали Джаксъм си е у дома?

— Че къде другаде може да бъде? — намръщи се Ф’лар.

— Той често пътува по околностите, изучава земите на холда си, а също така се обучава при Фандарел…

— Вярно. — Ф’лар разсеяно погледна покрай менестрела в прозореца и след миг заяви. — Не, Мнемент казва, че Рут си е у тях. — И добави с усмивка. — Виждаш ли, че и аз имам кого да помоля да изпрати съобщение.

Оставаше само да се надява, че Рут щеше да се окаже достатъчно досетлив да съобщи на Джаксъм, че Мнемент се е свързал с него. Най-добре щеше да е да изпрати Зейр в Руат, но нямаше уважителен повод. А не му се искаше да рискува отново отношенията си с Ф’лар.

— Твоят вестител е много по надежден и обхватът му е доста по-голям жицата на Фандарел, — каза менестрелът, надявайки дебелата куртка от кожата на див уер пазач и летателния шлем. — Фандарел, впрочем прокара своята линия до самите мини на Кром.

Той почтително пропусна Ф’лар напред.

— Знам, — отвърна той. — Това е още една причина, заради която ни е необходим Д’рам.

— Наистина?

Вежливият въпрос, накара Предводителя да се разсмее така искрено, че Робинтън започна да се надява, че старата им дружба е на път да се възстанови.

— Нима Никат още не е идвал при теб, Робинтън, и не искал веднага да тръгнеш на юг, за да огледаш мините?

— Същите, откъдето Торик се снабдява с руда?

— Мислех си, че знаеш за това.

— Зная, че Никат се безпокои от изтощаването на мините. По негови думи, тукашната руда става все по-лоша. Фандарел е притеснен още повече — на него му трябват качествени материали…

— Щом само пуснем гилдиите на Южния, след тях веднага ще тръгнат Лордовете… — Ф’лар неволно понижи глас, макар дворът, който пресичаха да беше пуст.

— Целият Северен Перн спокойно ще се побере в Южния континент и даже ще остане място. Ние сме се докоснали само до края му, Ф’лар. Ох, черупки! — Робинтън се удари по челото. — Разбрах! Вече знам къде е Д’рам.

— Какво?

— В крайна сметка, знам къде може да е отишъл.

— Казвай, Робинтън!

— Остана само да изясним — кога… И само Рут може да ни помогне.

Те вече се приближаваха до Мнемент. Зейр кръжеше над главата на Робинтън, тревожно пискаше и се стараеше да се държи по-далече от бронзовия дракон.

— Летя в Руат за да видя белия дракон, Рут, — каза му Робинтън. — Идвай с нас глупаче.

— Мнемент няма нищо против Зейр, — отбеляза Ф’лар.

Робинтън въздъхна:

— Обратното, страхувам се не мога да твърдя.

В кафявите очи на ездача проблясна искра гняв:

— Нито един дракон не е горил гущери!

— Ти имаш предвид — ни един тукашен дракон, — меко възрази Робинтън. — Но всички огнени гущери помнят, че някога и някъде това се е случило. А те разказват само за това, на което са били свидетели.

— Добре де, — съгласи се Предводителят. — В Руат и ще се опитаме да изясним дали не са видели Д’рам.

Изглежда огнените гущери все още им бяха болна тема. Робинтън поклади тъжно глава, докато се качваше по рамото на Мнемент. Той би бил радостен, ако Зейр спреше да се страхува от бронзовия.

Джаксъм и Литол вече стояха на стълбите на холда, когато Мнемент назова името си на стражевия дракон и направи кръг над двора, преди да кацне. Докато си разменяха стандартните поздравления, със стопаните, Робинтън внимателно се вглеждаше в лицето на Джаксъм, търсейки белега от изгарянето. Но такъв не се виждаше и менестрелът за момент си помисли, че гледа другата буза. Можеше да се надява, че и раните на Рут са зараснали толкова успешно. Макар, че, Ф’лар, прекалено зает с търсенето на Д’рам, няма да специално да оглежда за следи от Нишки момчето и дракона му.

— Рут казва, че Мнемент е дошъл специално за да го види — Джаксъм беше разтревожен. — Да не се е случило нещо?

— Надяваме се, че с негова помощ ще намерим Д’рам.

— Д’рам? Но нима той не… — Джаксъм млъкна и развълнувано погледна Литол. Той се намръщи и поклати глава.

— Не, но се е скрил някъде във времето, — каза Робинтън. — Мислех си, ако Рут попита огнените гущери, те може би ще си припомнят нещо…

Джаксъм хвърли бърз поглед към менестрела и той се учуди — момчето изненадано и като че ли уплашено.

— Просто си спомних, — добави той, давайки му време да дойде на себе си. — че те често разказват на Рут странни неща.

— Може би, те знаят къде се намира, — промърмори Джаксъм. — Но колкото до времето…

— Струва ми се, че знам къде е Д’рам. Може ли това по някакъв начин да ни стане отправна точка и за времето?…

— Нещо не ми стана ясно, за какво става въпрос. — Литол гледаше ту единия, ту другия. — Но, ще ми обясните после!

Той покани гостите вътре в холда, в една малка самостоятелна стаичка. Там на масата вече чакаха, хляб, вино, сирене и плодове.

— Сега всичко ще ти обясня, — обеща Робинтън и посегна към каната с вино.

— Само внимавай да не ти пресъхне гърлото. — Джаксъм се приближи и напълни чашата на менестрела. — Това е бенденско, Майсторе. В Руат на почетните гости поднасят само най-доброто…

— Момчето расте, Литол, — Ф’лар одобрително кимна и вдигна чашата си.

Изведнъж във въздуха се появи Зейр и кацна върху рамото на Робинтън. Опашката му здраво обви шията менестрела и започна да писка неспокойно, сякаш, нещо би могло да се случи по време на полета с „най-великия“. Наложи се Робинтън да се извини пред слушателите и да успокои бронзовото мъниче. Когато Зейр най-после замълча, менестрелът обясни на Литол теорията си, според която, огнените гущери, имаха обща памет и съхраняваха разнообразна информация, с което се обясняваше и страхът им пред Червената Звезда. Освен това, те бяха способни да предават силни емоции. Доказателство беше зовът на Брекке, достигнал до Кант в онази ужасна нощ. И накрая, начина по който всички преживяваха кражбата на яйцето — не можеха да си намерят място, докато не беше върнато! През цялото време го виждаха в черна пустота и като че ли помнеха как драконите ги изгарят. Робинтън няколко пъти бе чувал от Джаксъм, че огнените гущери без прекъсване предават на Рут невероятни картини. Така че, ако това толкова удивително свойство не се дължи на сънищата на някой изтегнал се на припек гущер — тук на Робинтън се наложи да успокоява наново Зейр. — те имаха отлична възможност да се убедят с помощта на Рут. Проблемът беше там, че Д’рам се е скрил неизвестно къде, и най-вероятно се е преместил във времето, там където дори и Рамот не може да го намери. Това много разстройва и Лесса и Кралицата. Те се опасяват да не му се е случил нещо лошо. Оттеглянето му си е оттегляне, но Д’рам все още има място на Перн, в това време.

— От друга страна, — каза Робинтън, — в течение на последните Обороти имаше няколко случая, когато аз… — той погледна Ф’лара, искайки разрешение и когато той кимна, продължи — пътувах на юг. В едно от тези пътешествия заедно с Менолли, буря отнесе лодката ни далече на изток. Едва не потънахме, но се добрахме до прекрасен залив. Представете си: бял пясък, дървета обкичени с червени плодове, златни и сребърни рибки, стрелкащи се в лазурната вода… Топло слънце и ручейче, чиято вода ми се стори по-сладка и от вино… — Майсторът многозначително погледна своята празна чаша. Джаксъм се засмя и я напълни. — Веднъж разказах на Д’рам за това място. Вече не помня в каква връзка, но разказът ми беше достатъчно подробен, за да може умен дракон като Тирот, без проблем да я открие.

— Предполагам, че надали Д’рам ще поиска да усложнява живота на някого, — каза Литол. — Най-вероятно е преминал във времето, когато на Южния все още нямаше Старовремци. Скок от десет — дванадесет оборота е напълно по силите на Тирот…

— Не мисля, че е толкова просто — Ф’лар беше настроен скептически. — Дори ако допуснем, че тези малки твари помнят важни събития, случили се с предците им, надали някоя от тукашните ще е полезна. — той кимна към Зейр. — Нито един от тях няма предци по тези места.

— При Рут долитат гущери от най-различни места, — каза Робинтън и се обърна към младия владетел за потвърждение.

— Според мен, Ф’лар е прав, — отвърна Джаксъм.

— Значи, ще се наложи да летиш до залива. Сигурен съм, че местните огнени гущери ще се съберат при Рут.

— Искате да отида на Южния континент?…

Робинтън забеляза недоверчивия интерес в очите на Джаксъм. Очевидно вече беше открил, че животът не е само битки с Нишките…

— Не го одобрявам, — каза Ф’лар. — Съвсем не искам да нарушаваме договора си с Древните. Но, изглежда друг начин да намерим Д’рам няма.

— Заливът е достатъчно далеч от Южния Уейр, — добави Робинтън, — а знаем, че Древните не обичат да се отдалечават много.

— Преди известно време се отдалечиха! — гласът на Ф’лар трепна от гняв. И Робинтън въздъхна, разбирайки, че още са далеч от пълно помирение с Бенден.

— Литол! — обърна се към Управителя Предводителят. — За малко да превиша пълномощията си. Ще ми позволиш ли да възложа на Джаксъм търсенето?

Литол поклати глава:

— Нека владетелят Джаксъм реши сам.

Ф’лар се намръщи. Не беше очаквал такова развитие на разговора. После се усмихна:

— Твоето решение, владетелю Джаксъм?…

С похвално, според мнението на Робинтън достойнство, момчето отвърна:

— Гордея се, че се обърнахте към мен за помощ, Предводителю.

— Предполагам, тук в холда нямате карта на Южния континент? — попита Ф’лар.

— Напротив, имаме, — отвърна Джаксъм и побърза да обясни: — Фандарел ни учеше да копираме карти…

Картите бяха, разбира се непълни. Ф’лар веднага позна в тях копията на тези, направени още от Ф’нор, когато той отведе драконите от първото люпило на Рамот на Южния континент, десет оборота назад, за да могат да пораснат до началото на Преминаването на Червената Звезда.

— Аз имам по-подробни карти — небрежно подхвърли Робинтън. Надраска бележка за Менолли, завърза я за нашийника на Зейр и го изпрати в Работилницата на Менестрелите.

— Искаш да кажеш, че той ще донесе картите? — недоверчиво и с леко презрение попита Ф’лар. — Брекки и Ф’нор ми надуха главата с приказките си за това колко са полезни…

— А, не. Те са прекалено важни. Подозирам, че Менолли ще помоли стражевия дракон да я доведе тук. — въздъхна Робинтън, съжалявайки, че в бележката забрави да спомене, колко важно е да използва гущерите — трябваше да се използва всяка възможност да се промени мнението на Предводителя.

Ф’лар изведнъж попита:

— Много ли си пътувал във времето, Джаксъм?

Момчето почервеня. Робинтън даже трепна, забелязвайки тънката линия на белега по бузата му. За щастие той седеше полуобърнат и ездачът не виждаше тази страна на лицето му.

— Аз… — промърмори Джаксъм, заекна и почервеня още повече. — Аз…

— Спокойно, момче, още не съм виждал нито един млад ездач, който да не използва този трик, за да успее да стигне някъде навреме. Просто искам да разбера доколко е развито чувството за време на Рут. Някои дракони въобще не го притежават!

— Рут винаги точно знае, в какво време се намира, — отвърна гордо Джаксъм. — Бих казал, че има най-добрата памет за време на Перн!

Ф’лар мълча доста дълго обмисляйки чутото. После попита:

— Пробвал ли си големи скокове във времето?

Джаксъм кимна виновно, хвърляйки поглед на Литол, но лицето на Настойника му беше безизразно.

— И никакви колебания по време на скока? Никакви прекалено дълги задръжки в Помежду?

— Не, Предводителю. А и какви трудности могат да възникнат, когато скачаш през нощта?

— Не съм сигурен, че те разбрах…

— Имам предвид уравненията на Уонзър. Ти беше в Работилницата на Ковачите, когато той ги представяше… — Ф’лар гледаше учудено, не разбирайки нито дума и момчето обясни: — Ако отчетем местоположението на основните звезди на небето, можем да дадем много точни ориентири…

— Особено при скокове нощем — промърмори Менестрелът. На него също не му беше дошло наум, че уравненията на Уонзър могат да се използват по такъв начин.

— Не бях се сетил за това. — каза Ф’лар.

— Това вече се е случвало — усмихна се Робинтън. — При това в твоя Уейр.

— Лесса беше изучила разположението на звездите на гоблена, преди да направи скока си в миналото, нали?

— В това време зад прозореца се разнесе шум от криле.

— Умно момиче, — прошепна Робинтън на Джаксъм. И каза: — Пристигнаха! — Кой? Менолли?

— Не, Предводителю, — тържествено каза Джаксъм. — Зейр, трите бронзови на Менолли и кралицата й. Вижте, за гърбовете им са завързани картите!

Зейр влетя пръв, пискайки учудено и сърдито. След него влетя и четворката на Менолли. Малката кралица закръжи из стаята, карайки се нещо на останалите. Зейр послушно кацна на рамото на менестрела, но останалите продължаваха да пищят и кръжат. Робинтън и Джаксъм неуспешно се опитваха да ги накарат да кацнат. Ф’лар наблюдаваше сцената с насмешка, а Литол, както обикновено — безстрастно.

Най-накрая, разбрал, че неговите безплодни опити да хване кралицата само разсмиваха предводителя, Джаксъм отчаяно повика дракона си:

— Рут! Кажи на Красавица, да спре да се паникьосва и да кацне на ръката ми!

Кралицата протестиращо писна, и все пак кацна, но на масата. След нея кацнаха бронзовите и Джаксъм внимателно свали картите от гърбовете им. Едва успя да го направи и те излетяха през прозореца. Красавица още веднъж изписка, сякаш каза на присъстващите, какво мисли за тях и също излетя. Зейр изчирика нещо с извинителен тон и скри главата си в косите на Робинтън.

— Както виждаш — каза той, когато в стаята настана спокойствие, — огнените гущери пристигнаха навреме.

— За пристигане, пристигнаха, но едва ги накарахте да дадат картите! — разсмя се ездачът — Много благодаря, но не желая половин ден да споря с тях за всяка донесена бележка!

— Това е защото Менолли я нямаше тук — намеси се Джаксъм. — Красавица не знаеше на кого може да се довери… Не се обиждай, Ф’лар.

— Аха, ето тази която ни трябва — измъкна един от листовете менестрелът. Разгъна го и помоли останалите да подредят другите листове. Прегънатите краища затиснаха с плодове и чаши.

— Изглежда, — тихичко отбеляза Литол, — че доста често вятърът те е издухвал от курса.

— И не само мен, — чистосърдечно си призна Майсторът. — Ето тук и тук използвах сведения, получени от жителите на приморските холдове — той посочи западната част на картата, където детайлно беше нарисувана сложната крайбрежна линия. — Това е работа на Идаролан и капитаните му. — Той се замисли дали да не разкаже за помощта, която оказаха на Идаролан, огнените гущери, но реши да бъде предпазлив и продължи:

— Торик и фермерите му изучават земите си. Доста подробно са нарисували тази част… — прокара пръста си по полуострова, където се намираше Уейра и прилежащите му територии.

— А къде са мините, от които Торик се снабдява с руда?

— Тук. — Робинтън показа маркирана гориста местност на запад от населените места и далеч от морето.

Ф’лар замислено прокара пръст по пергамента от мините до холда.

— А къде е твоят залив?

— В този район. — Робинтън показа място на картата, отдалечено от Южния Уейр, примерно на такова разстояние, както Руат от Бенден. — На тази брегова ивица има много малки заливчета… Не мога да кажа точно кой е, но е в този район.

— Прекалено общи указания. — промърмори Ф’лар. — На драконите ще им трябва нещо по-конкретно.

— Точно от залива се вижда конусовидна, напълно симетрична по форма планина. — Зейр беше там с мен и може да даде на Рут прекрасни ориентири. — менестрелът намигна незабелязано на Джаксъм.

— Рут може да вземе ориентири от огнен гущер? — учуди се Ф’лар. Източникът му се струваше крайно ненадежден.

— Вече го е правил, — отвърна момчето, и Робинтън забеляза в очите му усмивка. Интересно, къде ли бяха водили гущерите белия дракон?… Може би Менолли щеше да знае?

— Вие, какво! — внезапно попита Предводителят. — Да не сте направили заговор за възстановяване на добрата репутация на огнените гущери?

— Според мен сме се събрали да предприемем нещо, относно изчезването на Д’рам. — отвърна менестрелът с лек укор.

Ф’лар изхъмка и отново се наведе над картата.

— Всичко зависи от Рут, — продължи Робинтън. — По-скоро от това, дали огнените гущери от Южния ще искат да говорят с него.

— Ако не искат, можем да правим пробни скокове назад във времето, там в залива. — предложи Джаксъм.

— Ако, — поправи го ездачът. — успееш да намериш този който ни трябва.

Разговорът отново се завъртя около паметта на гущерите. Бенденският Предводител не искаше да се съгласи с това, че могат да си спомнят. Техните разкази Ф’лар смяташе за безплътни измислици, ако не и откъслечни остатъци от сънища. Робинтън възрази, че основата на въображението е паметта, а без нея всякакви измислици са невъзможни…и спорът се проточи чак до вечерта.

— Заседях се прекалено дълго, — каза Ф’лар. — Джаксъм, бъди много внимателен, когато ще скачаш във времето и в никакъв случай не подлагай на риск нито себе си, нито дракона. Ако не може да намериш залива, не си хаби силите, а се връщай веднага. А откриеш ли Д’рам, постарай се да отбележиш времето и мястото и веднага се върни в Бенден за да ми дадеш ориентирите. И още нещо, постарай се Д’рам да не те забележи. Не е необходимо да го безпокоим излишно…

— Мисля, че можем да се доверим на дипломатичността му. — обади се Робинтън, — неговото благоразумие е извън всяко съмнение…

Кой знае защо Джаксъм ужасно се смути и менестрелът побърза да му отвлече вниманието, като го накара да сгъне картите. А на тръгване го посъветва да се наспи добре и сутринта рано да се появи в Работилницата за водач.

Когато Мнемент и ездачът му доставиха Робинтън пред дома му, той се сбогува с тях, ограничавайки се само в рамките на обикновената учтивост. Нуждите на Перн бяха довели Предводителя на Бенден в Работилницата на Менестрелите. Това беше много добре. А бързането можеше само да навреди.

Майсторът гледаше след дракона докато се издигаше над стражевите скали, а когато изчезнаха в Помежду Зейр зае обичайното си място на рамото му. Изведнъж във въздуха изникна Красавица и се нахвърли на бронзовия със сърдити писъци. Той нищо не отвърна и Робинтън неволно се усмихна. Изглежда, Менолли нямаше търпение да чуе, как е свършило пътуването му. Разбира се, тя нямаше да му досажда с въпроси, но нищо не й пречеше да изпрати малката си кралица да разпита Зейр. Чудесно момиче, може би щеше да се съгласи да попътува малко с Джаксъм. Не беше споменал за нейното участие в приключението му в присъствието на Литол, тъй като много отдавна Ф’лар го беше предупредил да пази в тайна посещенията си на Южния континент. Само с Зейр, Джаксъм може да не намери точния залив, но с Менолли, която беше с него по време на бурята, нямаше да има проблеми. Но колкото по-малко хора знаят, толкова по-добре…

На другия ден, когато менестрелът разказа на Джаксъм за допълнителните мерки, той леко се учуди, но изпита и явно облекчение.

— И запомни, младежо, това че с Менолли сме стигали чак толкова на юг не е за чужди уши. А и така случилото се плаване съвсем не бяхме го планирали.

Менолли се засмя:

— Аз те предупреждавах, че идва буря.

— О, да! Ако забеляза, от тогава винаги се доверявам на преценката ти за времето… — Менестрелът се намръщи, припомняйки си трите дни, когато лежеше повален на дъното на лодката от морската болест, а момичето държеше руля…

Той се отказа да им дава допълнителни напътствия, само се увери, че са се запасили с достатъчно храна от кухнята и им пожела да се завърнат с добри вести.

— За местонахождението на Д’рам? — правейки се на ударена попита Менолли. — Или за това, колко добре са ни помогнали огнените гущери?

— И за двете, непослушно момиче! Хайде тръгвайте!

Той не се реши да пита Джаксъм, защо токова го бяха смутили подмятанията за скоковете във времето и неговото благоразумие. А когато съобщи на Менолли решението си да я изпрати с него заедно с огнените си гущери, тя неочаквано се беше разсмяла и само поклати глава в отговор на въпроса му, какво толкова смешно има. Какво ли си бяха наумили тези двамата?…

Робинтън гледаше след белия Рут, който по спирали се издигаше в небето и мислено прехвърляше в ума си всичко, което би могло да му помогне да разбере отношенията между Джаксъм и Менолли. Добродушните шушукания, шеговитото изясняване „кой е по-важния“… Приятели, нищо повече. А Менолли би станала чудесна стопанка на холд Руат … стига наистина да бяха достатъчно привързани един към друг. Само, ако бяха…

Майсторът се наруга, за това, че е започнал да си вре носа чуждите работи и отново се върна към скучните си задължения на водач на гилдията…Така и така ги беше занемарявал достатъчно дълго.